Не мога да проумея как се случва промяната. По дяволите, опитах всичко за да я избегна. Вкопчих се в отминали периоди и в това, което съм била тогава, толкова отчаяно, и не исках да приема, че сега не е онова сега, че сега съм различна - не коренно, но все пак различна. Не; отказвах да повярвам и упорито се опитвах да си докажа, че действително е така: че времето не е успяло да ме промени.
Не мога да проумея как се случва промяната. Един ден просто осъзнах, че това вече не съм аз и каквото и да правя - няма смисъл. Не мога да върна онази Аз - или по-точно, онези, всички онези, които някога съм била и които ми липсват. И защо да пропилявам това, което съм в момента в напразно вторачване назад? Повтаряла съм тази грешка прекалено много пъти... Therefore it's high time I learned better?
Но наистина не мога да проумея как се случва промяната. Когато се опитвам да си докажа, че, - не, по дяволите, не съм се променила, не съм, - се уповавам на нещата, които тогава и сега имат еднакво значение за мен. Обикновено са песни. Те са във всеки период от живота ми и чрез тях е много лесно да намеря връзката. Но може да са и навици - като този да си взимам абсолютно всички гривни дори да отивам някъде само ден-два, или да гледам през прозореца на стаята ми преди да заспя, или въпросите за 11-ти число на месеца. А може и да са хора - тези, които са в живота ми сега и са били и тогава. Дори може да са места, които помня единствено от даден период - когато искам да повярвам в онази Аз от декември 2007 се сещам за Милано, това беше единственият път в който бях там, следователно споменът ми от Италия до този момент е само декември 2007. Е, тук идва и още по-обърканата част. Да, разбира се, че са моите спомени, но понякога не ми дават това усещане. Плашещо е. И не разбирам.
Не, не мога да проумея как се случва промяната. Но знам как не се случва. Не е с бодрото и решително "Сега ще се променя!", нито с "Това вече е старо и не значи нищо за мен, време е за нещо различно." Определено не съм се отметнала от себе си, от светът ми, от всичко, което някога е означавало нещо за мен. Промяната се случва дори - а може би най-вече? - като най-старателно се опитвам да я избегна. И - споменах ли вече? - наистина не проумявам как става това.
Но понякога ми стига да знам, че това, което съм сега, по никакъв начин не би променило това, което някога съм била, както и това, което някога ще бъда, няма да промени това, което съм сега. Някога съм била... Някога ще бъда... Но сега съм.
29 април 2010
Time is going by so much faster than I
Оцветено от Ema Aurora в 22:26 2 завъртулки
Или иначе казано: промяна
Абонамент за:
Публикации (Atom)