Noonshine

Yeah...

2010-07-23T23:58:00.003+03:00

За първи път изпускам концерт, на който много исках да отида. Май.
Но щом се сетих преди малко, когато видях дата 23-ти юли, и си казах "Таря. Каварна. По дяволите!" и толкова, май все пак не ми е било чак толкова важно. Все пак съм била на други два концерта на Таря.
И все пак. Много исках да отида.
А сега, някак, изобщо не ме интресува.
Чувствам се скапано. Но това няма абсолютно нищо общо с изпуснатия концерт - смисъл, в момента той изглежда толкова маловажен. Днес четох една книга, която Хез ми зае, и май тя ме скапа, преди всичко. И сега чета втората й част, която е още по-скапваща. А според Хез "Луна и грош" щеше да е тежката артилерия... Е, ще я видя и нея след един-два дена. Да приключа с "Морал" само. Възнамерявам до 1-ви да й върна всичките четири книги.
Някак виждам целия си живот като адски безсмислен. Нищо полезно не мога да направя. Пропилявам си лятото... Пропилявам всичко... И това, че го осъзнавам, не помага особено. Защото в повечето случаи като прецаквам нещо, аз съм напълно наясно, че го правя, но не се спирам. Не мога или не искам, е друг въпрос. Учебната година тръгна лошо й когато се панирах, че е тръгнала лошо, само стана по-зле. И през цялото време ме беше страх, че ще си прецакам живота и че дипломата ми ще е отвратително и няма да ме приемат в нито един хубав университет, но не направих абсолютно нищо по въпроса.
Затова е много важно дести клас да тръгне добре. Не, не добре, даже безупречно. Защото иначе пак ще се панирам, и ще е безсмислено, защото именно когато паниката ме е сковала, не мога да направя нищо, и само влошавам нещата. Започне ли да ме е страх, че ще прецакам нещо, то най-вероятно ще го прецакам.
Най-илюстриращият пример е моят девети клас, вероятно. Когато в края на октомври озъзнах, че си прецаквам оценките, вече беше прекалено късно.
А интернетът в този хотел е прецакан и сега няма да мога да пусна този пост. Е, като го пусна все пак, да се знае, че е от 23-ти юли.
А, нетът дойде. Е... Still, 23-ти юли. Поне още една минута. (:

A new beginning, or whatever?

2010-07-13T21:01:00.001+03:00

http://jamais-rien.blogspot.com

^^

noi parliamo un perfetto italiano ;D

2010-05-31T20:58:00.005+03:00

Skype-mood: Io vorrei ricominciare ancora una volta...

[8:09:54 PM] Lairell каза: кой го ударили колко волта???

Винаги разбира италианските ми муудове толкова добре!

[8:10:55 PM] Lairell каза: гугъл рулз!
[8:11:00 PM] Lairell каза: "Аз ще започне отново..."

Еха, гуугъл транслейт е дал почти смислен превод, който на всичкото отгоре е и близо до истината.

[8:12:04 PM] Lairell каза: ти какво ще започне отново??
[8:12:14 PM] Lyn каза: нямам си на идея

А аз винаги съм толкова ориентирана в дълбокото символично значение на италианските ми муудове.

[8:28:40 PM] Lairell каза: аха!
[8:28:43 PM] Lairell каза: преведох си го!
[8:28:47 PM] Lyn каза: тъй ли?
[8:28:48 PM] Lyn каза: :D
[8:28:52 PM] Lairell каза: "ще започна отначало още веднъж"
[8:28:55 PM] Lairell каза: ?
[8:29:19 PM] Lyn каза: right

Yay ^^

[8:29:29 PM] Lyn каза: *искам да започна отначало още веднъж
[8:29:35 PM] Lairell каза: знаех си!!

Е... подробности.

[8:33:54 PM] Lairell каза: някой ден
[8:34:02 PM] Lairell каза: ще отида в Италия
[8:34:11 PM] Lairell каза: и като не мога да скалъпя едно изречение
[8:34:21 PM] Lairell каза: ще им викам: "Io vorrei ricominciare ancora una volta..."

Мда, това е едното изречение, което всички трябва да имат предвид, като отиват в Италия. Закъде сме ако не можем да кажем, че искаме да започнем отначало още веднъж?

[8:37:08 PM] Lairell каза: и накрая ще им писне и ще ми кажат "разкарандо си гъзандо от тукандо, ма, кранто!"

Еми, да, вероятно и такъв диалект имат. ;D

[8:43:20 PM] Lairell каза: горките италианци.
[8:43:35 PM] Lairell каза: и горката аз. знам само как да си поискам спагети.
[8:43:39 PM] Lairell каза: и ако живея там
[8:43:44 PM] Lairell каза: ще я карам на спагети...

Че то никак не е малко, да знае как да си поръча спагети!

[8:45:16 PM] Lairell каза: ще им викам: io vorrei una spageti!

Аха, аха, знае.

[8:46:24 PM] Lairell каза: след като съм изяла una spageti, ако не ми стигнат
[8:46:39 PM] Lairell каза: ще си искам ancora una volta spageti

Правилно, правилно.

[8:48:14 PM] Lairell каза: и така докато преям със спагети до смърт.

*драматичност*

[8:58:01 PM] Lairell каза: ancora una volta spageti. bitte.

Разбира се, че 'bitte'.

[8:58:19 PM] Lairell каза: spageti bela coza.

Абсолютно!

[8:58:48 PM] Lairell каза: io vorrei una bela coza essen.

Мислех, че на този странен език само аз и Марги говорим... (Чатът, в който описвахме как едни огромни овце нападат града, на българо-италиано-немски? Култово.)

[9:01:26 PM] Lairell каза: spageti. bela coza. io vorrei una spageti e ancora una volta spageti.
[9:01:31 PM] Lairell каза: йееей
[9:01:35 PM] Lairell каза: ето така ще им кажа.
[9:02:06 PM] Lyn каза: чудесна идея

Освен това заглавието на поста е грешно, обаче така звучи по-добре, та... сеир да става. ;D Noi parliamo un perfetto italiano, и освен това знаем как да си поръчаме спагети. ^^

Thanks for being my sister (:

2010-05-01T10:59:00.002+03:00

[07.7.2007 г. 18:15:39] BitterSweetTears каза: т'ва е написано за нас:
A friend can be a sister,
A friend can be a foe.
My friend is like my sister,
I will never let her go.
A sister may not always be a friend,
But a friend should always, no matter what, be a sister.

Time is going by so much faster than I

2010-04-29T22:26:00.006+03:00

Не мога да проумея как се случва промяната. По дяволите, опитах всичко за да я избегна. Вкопчих се в отминали периоди и в това, което съм била тогава, толкова отчаяно, и не исках да приема, че сега не е онова сега, че сега съм различна - не коренно, но все пак различна. Не; отказвах да повярвам и упорито се опитвах да си докажа, че действително е така: че времето не е успяло да ме промени.
Не мога да проумея как се случва промяната. Един ден просто осъзнах, че това вече не съм аз и каквото и да правя - няма смисъл. Не мога да върна онази Аз - или по-точно, онези, всички онези, които някога съм била и които ми липсват. И защо да пропилявам това, което съм в момента в напразно вторачване назад? Повтаряла съм тази грешка прекалено много пъти... Therefore it's high time I learned better?
Но наистина не мога да проумея как се случва промяната. Когато се опитвам да си докажа, че, - не, по дяволите, не съм се променила, не съм, - се уповавам на нещата, които тогава и сега имат еднакво значение за мен. Обикновено са песни. Те са във всеки период от живота ми и чрез тях е много лесно да намеря връзката. Но може да са и навици - като този да си взимам абсолютно всички гривни дори да отивам някъде само ден-два, или да гледам през прозореца на стаята ми преди да заспя, или въпросите за 11-ти число на месеца. А може и да са хора - тези, които са в живота ми сега и са били и тогава. Дори може да са места, които помня единствено от даден период - когато искам да повярвам в онази Аз от декември 2007 се сещам за Милано, това беше единственият път в който бях там, следователно споменът ми от Италия до този момент е само декември 2007. Е, тук идва и още по-обърканата част. Да, разбира се, че са моите спомени, но понякога не ми дават това усещане. Плашещо е. И не разбирам.
Не, не мога да проумея как се случва промяната. Но знам как не се случва. Не е с бодрото и решително "Сега ще се променя!", нито с "Това вече е старо и не значи нищо за мен, време е за нещо различно." Определено не съм се отметнала от себе си, от светът ми, от всичко, което някога е означавало нещо за мен. Промяната се случва дори - а може би най-вече? - като най-старателно се опитвам да я избегна. И - споменах ли вече? - наистина не проумявам как става това.

Но понякога ми стига да знам, че това, което съм сега, по никакъв начин не би променило това, което някога съм била, както и това, което някога ще бъда, няма да промени това, което съм сега. Някога съм била... Някога ще бъда... Но сега съм.

Smells Like Nirvana

2010-03-01T21:43:00.010+02:00

Epic win.

Well, we don't sound like Madonna
Here we are now, we're Nirvana
Sing distinctly? We don't wanna
Buy our album, we're Nirvana

Откъде да започна. Днес беше... първи март! (От очевиден факт, явно.)
Не помня коя песен вървеше по радиото като се събудих - а щом не я помня, явно не е била от любимите. Но това, което си заслужава да се отбележи за днешното ми събуждане е, че станах в 06.30. Е, попринцип алармата винаги звъни в толкова, но аз гледам да си открадна повече сън, затова като звънне я навивам отново - за 06.45. Може да е малко тъпо, но, whatever! Но днес не можех да си позволя този лукс, защото вчера ме мързеше да отида да купя мартеници, та оставаше днес сутринта. И открих, че 15 минути по-ранно ставане всъщност спестява доста време.
От миналата пролет открих, че втория срок - понеже Еви тогава е първа смяна - се засичаме сутринта повечето дни. Което е страхотно, и днес също така. Не говорихме много, защото тя закъсняваше, но все пак. Като денят започва с нея, започва хубаво, а и си вързахме мартеници. ^^
Мартениците! Аааа. Мисля, че това ми е любимата българска традиция - а както и Хез отбеляза, всъщност единствената оригинална и интересна може би. И американските учители също много й се кефят. Някакво много яко е, и като идея, и като атмосфера, и като всичко.
Така, в училище още с влизането в сграда пет видях Сиси и Миша, които ми се ухилиха, и аз им се ухилих, и си казах "А, днес ще бъде чудесен ден!" Въпреки че Савидж най-нахално беше окупирала попринцип свободния ни test period с географското си нещо, топографкси карти, контури, глупости, мисля, че не се издъних крайно много. Якото е, че нашия клас бяхме в стаята на мис Бучиър - много пичозна учителка (но Иванова е the best, а 9/2 гадовете бяха при нея!), а освен това стаята й е на третия етаж на Сандърс, точно срещу тази на Поташ. Със Сиси искахме да му дадем мартеници, но сутринта още го нямаше, но пък изтичахме до втория етаж да дадем на Иванова, и тя много ни се израдва. ^^ Какво по-страхотно начало на седмицата, сериозно? Беше толкова мартенско и пролетно и, ааа! (Да, да, знам, много съм сантиментална!)
Денят общо взето вървеше чудесно преди голямото междучасие. През информатиката беше хипер забавно като спря тока... Култовото беше как като ни пуснаха от информатиката по-рано и като се насадихме пред кабинета по немски, понеже мислехме, че сме вече в междучасие, със Сиси почнахме с пълно гърло да грачим пародията на Нирвана, при което една учителка по испански дойде да ни навика и замалко да ни заколи, милата женица. xD По немски почти целия клас бяха някакви много заспали и постоянно изцепваха някакви простотии, на които всички се хилеха (аз не че не бях заспала, но не ръсех простотии, все пак съм за шест по немски ^^). Общо взето беше много забавно, само на фрау Павлова не й беше особено забавно... горката, толкова се опитва да ни научи на нещо. Всъщност, в девети клас тя ми е нещо като еквивалента на Иванова = любима учителка. Сериозно, много е яка.
Но голямото междучасие бях адски сдухана. О, беше толкова тъпо. Знаех, че трябва да си преговоря по биология, защото не знам нищо, а ще имаме куиз. Знам, че нищо няма да постигна като седя и си мисля, колко е скапано всичко - което даже не е вярно! Но бях така през цялото време, докато другите си говореха и се хилеха и общо взето се радваха на пролетта. Аз въртях две-три песни на Роксет и си мислех "И ето, две години от март 2008." И осъзнавах осъзнавах осъзнавах колко е тъпо, но продължих.
И преди биологията. Хората около мен се питат всякакви неща за aerobic & anaerobic respiration, cytric acid cycle, подобни... Аз съм се облегнала на някакъв локър, слушам Listen to Your Heart и гледам с празен поглед. Влизаме в стаята, със Сиси сядаме на най-задния ляв чин. Хауъл казва, че имаме няколко минути да преговорим. Аз демонстративно забиван поглед в тавана - ще имам нула на куиза, бе, к'во да се занимавам.
Сиси: Искаш ли хендаути?
Аз: Нищо не искам.
И тогава Сиси почна да ми чете от нейните хендаути (въперки че погледа ми все още беше забит в тавана). И аз почнах да я слушам. И добре че. Затова няма да имам нула на куиза - няма и да е особено хубава оценка де, но сега. Въпрос на приорети - да учиш качествено, или да се сдухаш качествено. So smart, yeah, I know.
И през часа по физика не ми беше много весело. Не заради физиката, де. Просто е скучно. Иначе... преди часът да почне, бях отворила прозореца до нашия чин, и наблюдавах предната част на Острандър - тая с колоните. И си мислех за 23-ти март 2008, когато стоях там за първи път, зяпах Острандър и си виках "Ебати якото!" И, разбира се, "О, Лили, край, край, ще умра!! ЩЕ УМРА!!" И Лили ме успокояваше с "Няма да умреш, бе, човек!", а по-късно и великата й реплика "Помислих една за Асен!", дето след това една седмица ми вися в мууда... xD Дам, приемният изпит за Американския. Очаквах ли да вляза? Въобще. Исках ли да вляза? Не ме бъркаше. Влязох ли? При това с най-високия резултат на есето. И какво? Две години по-късно стоя, надвесена през прозореца на кабинета по физика, наблюдавам колоните на Острандър, и си мисля за моята Аз от март 2008. Тази аз, заради която сега уча в Колежа. Благодаря ти, Аз!!! *шизофрения фтв* Та, да, после Милена ме помоли да затворя прозореца, защото й беше студено, та се откъснах от тези ми мисли, и се върнах към сдуханите мисли. Нещо разбрано от новия урок по физика? Нито думичка. Причина? Не слушах. Заключение? Пак ще се учи с Миша - все пак, като уча с нея даже е забавно! И все пак на куиза по физика имам 18/20 и даже реших, че не съм доволна от резултата си! Аз, бидейки момичето, което едва върза четворка по физика първия куотър. Градация фтв.
Май подновяваме клуба по драма. Ще има някакво minor представление на Arts Fest-a през юни, и Сиси ме убеди да се запишем и на това. Какво пък, ще е яко, и без това вече се кефим на новия си режисьор.
Но наааай-якото от целия ден, и това, което тотално ми оправи настроението занапред беше като предложих на Кали тая събота пак да се събираме компанията от миналата събота, при което тя:
- Е, защо чак събота, айде направо сряда.
СРЯДА. ТОВА Е ВДРУГИДЕН. ОМГ. ДИШАМ. О, да, аз съм добре! О, да, аз съм спокойна!Ахахахахахаха.
И после Хез като ми звънна.
- Здрасти, Ел!
- Здрастиии!
- Звучиш много щастлива, какво е станало?
ЗВУЧАЛА СЪМ МНОГО ЩАСТЛИВА. ОТ ЕДНОТО ЗДРАСТИ! АХАХАХАХАХА.
Дам. Предполагам, че бях. Предполагам, че още съм. Предполагам, че адски много искам да е сряда. Също така не само предполагам, но и съм сигурна, че не съм си пипнала домашните за утре, но това е тайна, моля ви, не казвайте на нашите. Нито на мис Иванова. Първото нещо, което трябва човек да научи от нея е "Do not procastinate!" А кой е най-великият procastinator евър, да ви чуя? Дам, moi.
Все пак е март, нали. Пролет. И, омг, срядасрядасряда.

2010

2010-01-01T01:37:00.002+02:00

честита 2010, everyone (:

I never needed a friend like I do now...

2009-11-14T17:59:00.003+02:00

Напоследък често се сещам за тази песничка... Еви, поздрав. ^^

[00:22:28] Noonshine каза: ноември е.

2009-11-01T00:24:00.001+02:00

[00:21:04] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: Ел, вече е 1 ноември
[00:21:08] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: xD
[00:22:36] Noonshine каза: [00:22:28] Noonshine каза: ноември е.
[00:22:38] Noonshine каза: :D
[00:22:41] Noonshine каза: мда.
[00:22:47] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: :D
[00:23:05] Noonshine каза: по-следващия месец е 2010, представяш ли си?!
[00:23:11] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: мдаам
[00:23:21] Noonshine каза: ама как така си представяш бе!
[00:23:23] Noonshine каза: :D
[00:23:27] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: :D

--> 9/1 <33 !! (: (:

2009-09-15T20:58:00.003+03:00

най-прекрасният 15-ти септември евър!
и си обожавам училището. многомногомного.
и утре имам немски за пръв път от края на май 2008! xDD (просто трябваше да го отбележа!)
колко ще бъде прекрасна тази учебна година!

... and needless to say, get a good night sleep :D:D

back to school, lol ^^

2009-09-12T22:12:00.001+03:00

[11:48:04] - Nyx. - каза: вас нещо много рано ви викат на 15ти
[11:48:22] Noonshine каза: мдаа
[11:48:29] Noonshine каза: току-що видях в сайта
[11:48:30] Noonshine каза: иначе
[11:48:34] Noonshine каза: пиша си го на мууда щото
[11:48:42] Noonshine каза: доста хора се чудеха от колко часа ни викат
[11:48:43] Noonshine каза: :D
[11:48:55] Noonshine каза: и така
[11:49:22] - Nyx. - каза: ма много рано
[11:49:29] - Nyx. - каза: нас ни викат в 9 без 15
[11:49:40] - Nyx. - каза: и то почва в 9
[11:50:03] Noonshine каза: ахам
[11:50:22] Noonshine каза: имам спомени, че миналата година ни викаха по-късно о.О
[11:50:25] Noonshine каза: ама не съм сигурна
[11:50:32] - Nyx. - каза: (chuckle)
[11:50:33] Noonshine каза: иначе, знам, че в Меридиан винаги ни викаха към 10-11
[11:50:36] Noonshine каза: да може да се наспим
[11:50:37] Noonshine каза: :D
[11:55:37] - Nyx. - каза: ммммммммммдам
[11:55:53] - Nyx. - каза: ние май след празненството ще ходим някъде класа
[11:57:18] Noonshine каза: ние май от 15-ти почваме да учим
[11:57:22] Noonshine каза: :D:D:D
[11:57:29] - Nyx. - каза: Айде, честито да ти е
[11:57:32] - Nyx. - каза: (rofl)
[11:57:33] Noonshine каза: като нищо и да имаме домашни за 16-ти
[11:57:34] Noonshine каза: xDD
[11:57:44] - Nyx. - каза: хахахаахах
[11:57:46] - Nyx. - каза: на ти!

***

[21:08:10] Noonshine каза: леле
[21:08:11] Noonshine каза: три дена
[21:08:13] Noonshine каза: и девети клас
[21:08:18] Noonshine каза: егати психиращото!
[21:08:23] Noonshine каза: и егати радващото също така xDD
[21:09:04] Riot Mistress <3~~ каза: ... психиращо по-точно
[21:09:07] Riot Mistress <3~~ каза: xD
[21:09:24] Noonshine каза: психиращо = радващо
[21:09:26] Noonshine каза: xDD

it's time.

2009-09-09T19:01:00.003+03:00

it's time again - time to live and time to gain,
time to stay and time to go, it's time today,
today to start - to start, to live, to be insane,
time to freak me out, it's time to find a way.

it's time for me - time to move, but not forget,
high time to see the world, open my eyes,
time to make mistakes without regret,
and this time I shall believe in paradise.

it's time, it's now, in each and every breath,
my time to be and be the best I can.
it's neither fixed, nor done, nor said,
but time it is, 'cause I know when.

09.09.09

"есента е пиеса без сценарий."

2009-09-02T11:47:00.004+03:00

Fairytales of yesterday
Tomorrow on my mind
Living for today
Harmony I seek and find

It's all about music, isn't it?

2009-08-19T20:37:00.005+03:00

Препоръчвайте ми песни. Много песни. И всякакви. ^^

Тея дни слушам...
*Jessica Riddle - Even Angels Fall
*Christina Stürmer - Nie Genug
*Paramore - Misery Business

15

2009-08-08T22:46:00.005+03:00

обичам този ден. (:
странно ми е, че вече съм на 15. имам предвид, чувствам се... 13-годишна or smth? xD
но да... днес беше <33
08.08. ftw (sun)
обичам ви, хора! ^^

Smile like you mean it. (;

2009-07-27T14:30:00.003+03:00

Прекрасно е. Че отново съм си в България, че айпода ми си е наред, че е лято, че си слушам дисковете на Ерос Рамацоти и си припявам, докато си мисля как всичко е прекрасно. Всичко. <3
Обичам си живота.

Voglio volare su,
voglio toccare il blu,
e non stancarmi mai,
e non finire mai di pensare cosi...

Just...

2009-07-11T22:33:00.003+03:00

... sea me.

Million to one chances crop up nine times out of ten.

2009-07-08T10:59:00.003+03:00

[10:50:18 AM] Юлето / Heru_EldA каза: и шанса 1 на милион НЕ се падат 9 на 10 *винаги я дразнело това*
[10:50:20 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:51:44 AM] Noonshine каза: :D
[10:51:48 AM] Noonshine каза: напротииив!
[10:51:50 AM] Noonshine каза: xD
[10:51:59 AM] Noonshine каза: това е моята житейска философия!!
[10:52:01 AM] Noonshine каза: xD
[10:52:04 AM] Юлето / Heru_EldA каза: ми не е. Няма начин
[10:52:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:52:09 AM] Noonshine каза: има, има
[10:52:11 AM] Noonshine каза: :D
[10:52:37 AM] Юлето / Heru_EldA каза: добре, всеки със своето си мнение
[10:52:41 AM] Noonshine каза: (nod)
[10:52:41 AM] Юлето / Heru_EldA каза: xD
[10:52:59 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 е че няма да ти се падне 1 на милион
[10:53:00 AM] Noonshine каза: някой ден шанс едно на милион ще ти се падне 9 на 10 и тогава ще си кажеш "Ели беше права!"
[10:53:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: хах *препрочита го няколко пъти*
[10:53:42 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 ще ми се падне шанс на милион?
[10:54:20 AM] Noonshine каза: ами, гледай ся
[10:54:33 AM] Noonshine каза: ще има нещо, за което си сигурна, че е едно на милион шанса
[10:54:47 AM] Noonshine каза: и изведнъж ще се окаже, че всъщност е много вероятно да се стане - 9 на 10
[10:54:48 AM] Юлето / Heru_EldA каза: аа, да. Случвало ми се е
[10:54:49 AM] Noonshine каза: :D
[10:54:55 AM] Юлето / Heru_EldA каза: йей, това е по-хубаво :D
[10:54:56 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:54:57 AM] Noonshine каза: ето, виждаш ли!
[10:55:00 AM] Noonshine каза: случвало ти се е!
[10:55:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: вече няма да ме дразни профила ти
[10:55:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:55:14 AM] Юлето / Heru_EldA каза: мда, мерси
[10:55:19 AM] Noonshine каза: (rofl)
[10:55:22 AM] Noonshine каза: чувствам се поласкана!
[10:55:23 AM] Noonshine каза: xD
[10:55:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: даже постоянно ми се случва
[10:55:27 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:55:45 AM] Noonshine каза: ето! казах ли ти аз! :D
[10:56:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:56:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (hug)
[10:56:31 AM] Noonshine каза: (sun)(hug)

***

И каква е поуката? Четете Пратчет, пийпъл.

Summer 2009 ftw! ^^

2009-07-06T22:06:00.004+03:00

това лято аз ще.

в близкото лято се очертава:
08.07. - Викс идва в Търново
09.07. - аз отивам в Габрово
и още много подобни дни.^^
също така едно предполагаемо ходене до Варна, ама ще видим. : )

в не-чак-толкова-близкото лято се очертава:
едно (не само предполагаемо!) ходене до Варна - а може и повече от едно всъщност, ще видим : )
06.08. - ходене до Сливен с Викс ^^
08.08. - планирам да стана на 15 xD и би трябвало да съм в София.

и още, още, още, защото това лято аз ще.

There's a reason why people don't stay who they are.

2009-06-28T19:05:00.002+03:00

Обичам си тази снимка. 26-ти януари 2008.
"Това лято няма да се сдухвам, защото не е декември 2007."
Затова пък ще се сдухвам за януари 2008, тъй ли? Е, няма да стане пък.
Но беше хубаво тогава нали?
И всяка сутрин на път да училище хващах Sometimes Love Just Ain't Enough по радиото на телефона. Та оттогава тази песен ми е останала изключително януари 2008 и няма как да не ми напомня.
А и онзи телефон беше много хубав и много си го обичах. Защо ми трябваше да го губя?
Как искам пак да е януари 2008, просто пак да го изживея целия месец, с всичко, което ми донесе.

Днес ми е малко безмислен ден. Утре завършвам осми клас, но днес, днес не се случва нищо, събудих се в един и половина и целия ден само го прахосвам. И сега като си намерих тая снимка, и като взе че ми стана едно такова носталгично... Изглеждам щастлива, нали? Смисъл, не че съм с усмивка до ушите или нещо такова, но просто... изглеждам щастлива. И по мен има миниатюрни снежинки, които вече се топят. Защото преди да влезем в Сити центъра с Еви и Юлето, бяхме на откритата пързалка на НДК и беше... толкова прекрасно. Ей, обичам го тоя ден... 26-ти януари 2008, тоест.

И пак онзи въпрос, който така ненавиждам да си задавам: Променила ли съм се оттогава? Промяната е неизбежна... Дали?

Don't cry because it's over, smile because it happened.

Дните идват и си отиват. Просто... просто някои са по-запомнящи се. 28-ми юни 2009 ще мине и ще си замине и ще го помня ли изобщо след година и половина?

Уф. Искам си януари 2008. 26-ти най-вече. Беше най-хубавият ден за месеца, плюс срядите за уроците, разбира се.

Nei miei pensieri, dove non c'eri, sempre sarai...

2009-06-21T12:19:00.005+03:00

Това е. Пак се зарибявам.

Историята е следната:
В началото на четвърти клас учителката ни по музика ни беше казала да помислим за песен за любовта, която е абсолютна класика и да й кажем следващия й час с нас. Е, аз не смятах, че трябва да мисля една седмица, защото си имах готов отговор - My Heart Will Go On, която тогава ми беше любимата песен и я боготворях (това е друга история, която датира от трети клас, та затова сега ще я оставя настрана).
Една седмица по-късно. Мнението ми по въпроса никак даже не се беше променило. И другите от класа имаха разни там предложения, които не ги помня даже... Госпожа Тасева беше съгласна с всичко, обаче в последните минути на часа ни каза, че ще и пусне песен по неин избор.
И пусна Fuoco nel fuoco.
Дали това беше съдовният миг, в който получих просветлението на живота си, недоумявах как съм живяла досега без тази песен, осъзнах, че искам да чуя всички други подобни песни на този свят, животът ми се преобърна на 360 градуса?.. Колко драматично, нали! Е, да, ама хич даже не беше така. Ако трябва да съм съвсем честа, точно тогава ми прозвуча като банда изкуфели африканци. *иска й се да срита тогавашата си Аз* "Как, нима това НЕЩО може да се сравнява по някакъв начин с My Heart Will Go On?!", мислех си.
И тук не знам колко време трябва да прескоча, може би още същия следобед се започна, може би след няколко дни или седмици (или дори месеци?!)... Та, аз, учех в частно училище, а нали знаете, че тия училища си имат автобуси, които карат учениците си по домовете им. В автобуса аз седях до шестокласничката Гери, която по някое време почна да пуска Fuoco nel fuoco на телефона си. Аз отначало си мислех, че идва от радиото, обаче след като няколко пъти песента ту се пускаше, ту спираше, реших, че едва ли е това. Когато стигнах до иначе така логичния извод, че идва от телефона на Гери, аз я помолих:
- Може ли да ми го дадеш да чуя песента веднъж, и ще ти го върна?
Не знам какво ме прихвана. Може би на второ слушане съм открила нещо друго в песента.
Но от този ден нататък всеки ден досаждах на Гери да ми дава да слушам Fuoco nel fuoco на телефона й. А вкъщи постоянно слушах песента на Windows Media Player (доброто старо време, когато там все още можеха да се слушат песни безплатно).
И така докато за имения ми ден майка ми не ми подари Stilelibero, осмият албум на Ерос Рамацоти, от който е въпросната песен.
Юни 2005 го помня много ясно... Първо, нека да започна с 2-ри юни (може би първата съдбовна дата, която си спомням... след 1-ви януари 2003-та, който май беше най-ужасният ден в живота ми). Та, 2-ри юни 2005-та беше изпитът Pitman Elementary на всички четвъртокласници от ЧОУ "Света София". Спомням си стаята и как бяха наредени чиновете, как преди да почне изпита се бях обърнала към задната редица да си говоря със Софи и още някой. Иначе, изпитът мина доста добре (по-късно разбрах, че съм го взела с пълен брой точки). Каквото стана после е по-интересно... Излязох от сградата и отидох при майка ми и баща ми, даже помня къде точно ме чакаха. При което те водеха някакъв много любопитен разговор:
- Ти й кажи!
- Не, ти й кажи!
- Защо да не й каже директорката?
- По-добре първо ние да й кажем.
После не помня как точно ми го обясниха, но идеята беше следната: изключена съм от въпросното училище... или, не, не изключена, а "помолена да не се записвам за другата учебна година". Сигурно е трябвало да очаквам нещо подобно, обаче, сериозно, дойде ми като гръм от ясно небе. Не стига това, ами и ме просветлиха, че това се е знаело от три седмици, включително от всичките ми учители, но на мен са ми казвали, за да си завърша нормално учебната година. Всъщност... действително бяха направили доста добре. Митът, че ако знаеш, че ти остават определен брой дни от нещо, ще ги изживееш по-пълноценно, е напълно грешен.
Същият ден отидохме в ЧОУ "Меридиан 22", което най-вероятно щеше да бъде новото ми училище. Другият вариат беше СМГ (Софийско математическо гето, йееееа). Кое ли училище предпочитах, много сложен въпрос, а? Предпочитам, не предпочитам, наште бяха решили, че целия юни ще ходя на курсове за СМГ и после ще се явя на изпита.
Чувствах се тотално прецакана. Курсове по МАТЕМАТИКА целия юни?! Исках да съм в Търново при баба ми и дядо ми и да играя пред блока с Деси и другите по цял ден, като миналите лета.
Сега съм безкрайно благодарна за тези курсове. Имам някакви много прекрасни спомени.
Един примерен юнски ден 2005:
Събуждам се и веднага си пускам Stilelibero, при което първата песен (L'ombra del gigante) почва да кънти из целия апартамент. Закусвам, майка ми ме води до СМГ, курсовете са до обяд, май бяха на час и половина с почивки от половин час, през една от които си взимах сандвид с руска салата от павилиончето отсреща. Имаше две момичета, с които се бях сприятелила, и си се разкарвахме заедно през почивките... Странно, сега дори имената им ми се губят >.< Но тогава беше много забавно. След курсовете ходех в офиса на баща ми, защото не се понасях с тогавашата детегледачка на сестра ми. А до офиса имаше едно кафене и се бях сприятелила с внучката на жената, която държеше въпросното кафене (тя се казваше Никол, това поне го помня). Когато с нея не измисляхме разни щуротии, седях в офиса и четях книжка, или си пишех разни неща - по-късно ще препиша едно нещо, което написах тогава. Ииии общо взето целият юни мина в курсове, четене, щуротии, косата ми вързана на две високи опашки, и музика, музика, музика, музика, L'ombra del gigante, Fuoco nel fuoco, Il mio amore per te...
В крайна сметка се издъних на изпита за СМГ - 2/21, като дори на пробният изпит бях имала повече - 4/21! Но пък ми остана хубав спомен...
От септември в новото училище едва ли остана и една блажена душа, която да не ме беше чула да си пея "Quando ti vedrooo', appena ti vedrooo'..." xD
Лято 2006 Ерос Рамацоти имаше концерт в София и аз, естествено, отидох - все още не мога да се начудя на късмета, който извадих тогава, да дойде в България за първи път точно когато бях най-зарибена по песните му...
Септември шести клас се записах на куросве по италиански, за да разбирам текстовете.
Февруари шести клас написах първото си стихотворение на италиански, La farfalla (бел. ред. - Пеперудата).
Началото на седми клас тази мания бавно, но сигурно започна да избледнява...
Което не значи, че съм забравила колко обичам тези песни, познавам ги от първата секунда, знам текстовете, мога да кажа коя песен от кой албум е и коя поред, за албума мога да кажа кой е поред и с повече късмет коя година е излязъл... Странно или не, тези песни са страшо важна част от живота ми, и без тях сега щях да съм напълно различна.

I found a place so safe, not a single tear.. <3

2009-06-20T12:46:00.004+03:00

Уау, колко отдавна не съм писала тук.
Пролетната ваканция беше невероятна, damn it. Лятната обаче ще бъде дори повече!
Особено ако отида на Рок феста, което обаче далеч не е сигурно, като се вземат предвид издънките ми на финалните изпити (die die die my final, you were such a bad exam >.<). Нооо, аз съм оптимист! Освен това билетите са в мен, така че дори и наште да решат да са гадни, аз мога да си хвана автобуса за Каварна, ха-ха!
А иначе, farewell, осми клас, ще ми липсваш. ^^
И си обожавам живота, май съм го споменавала?
Просто това май е най-хубавата година, която някога съм имала, и всички месеци бяха (и са, и ще бъдат) някакви хипер прекрасни, и съм щастлива, и да. (sun)

Why do all good things come to an end?

2009-04-12T19:50:00.001+03:00

Времето ще преобръща и разделя
много пътища и светогледи.
Само спомени ще пазя неумело
сред поля от слънчогледи,
чието слънце вече се е скрило,
последният му ден изгаснал,
но в залеза си то се преродило
и залеза му в изгрев е прерастнал.
Преварил е и нощна неизбежност
и още нечертани лунните пътеки
по морската безбрежност,
и надежда е огряла всеки.

12.04.

Тази ваканция ще ми липсва. (:

Finnish traditions, lifestyle, geography & music

2009-04-12T14:39:00.006+03:00

Та така значи. Ние със Сиси сме у нас и (уж) правим проект за Финландия.

Да, точно така. Права е.

Сега какво, ще се съгласяваш със всичко, което напиша?

зависи какво ще напишеш, ако схващаш намека.

Ахахахахахахаха. Розови кравиииии *крие се ПодЛеглото*

а защо не зад пианото??

Ми щото нямам пиано... иначе с удоволствие. xD (Хей, ама вие не знаете историята за 20-минутните сола!)

аааа. не.

Не искаш ли да им я разкажеш? xD

абе само накратко - да живеят китарните сола, както мъдро се изказа Иън Гилан.

(sun)

Ел каза да напиша нещо. н е щ о.

Не! Не й казах да напише нещо! Казах й да напише нещо!

нещо

Сияноооо! xD

а?

ш'ти дам аз на теб едно `а`!

не ща а, искам вафла!

ааа, ама тя й нахална на всичкото отгоре!

аз съм нагла и гадна овца. така казва една патка в село. смисъл че аз съм, не че тя е.

смисъл, че кой к'во? О.о

ами, тя казва, че аз била съм тъпа овца, и освен това съм нахална. аз й казах, че е точно така и тя е много умна. повярва ми. така е като изпуснеш урока по български за иронията и жестокия сарказъм. може би пък просто Явор ме е направил актриса и тя ме прие насериозно.

xDDD значи за "умните" патки по три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова. оппа, чакай, ние имаме три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова... дааа, кактоо и да е, забравете това.

ама аз не отричам, че съм нахална овца...

е, да де, и аз нахална и съм уфсъ (енд прауд ъф ит!), ама патките са зле. *кима убедително*

абе стига обижда животинките.

ама... ама аз не ги обиждам! просто изтъквам фактите! *мили очички*

абе има разлика между мирно стадо патки и стадо мангали...

... и тя е?

ами, патките като крякат, има полза, поне за самите тях. а когато ивка и компания се разкрякат, няма полза за никого. имаше едно много хубаво определение за глупак - човек, който вреди не само на всички около себе си, но и на самия себе си. айде да говорим сега за нещо смииииислено.

като например?

хм...

аз казвам да се изнасяме и по живо, по здраво, да оставим хората да ни се чудят на дебилизма. xD

ми то аз като се разлигавя... ето виж как от проекта стигнахме до ония примери за класически кретен...

проект за Финландия=класически кретен?!

ми ако съдим по нас...

ооопределено.

мене вече и да пиша ме мързи.

та значи, ние ви казваме чао, и помнете - ля-ля, and nothing else matters!

хм. а сега ще използвам възможността за невъзможното - ето, сега, на тази паметна дата, в блога на Ел ще пише нещо, което е малко не на място и странно сред всичкото ля-ля.

Hail Metallica!!!

ето, пише го в блога на Ел!

... чушки xD

Follow the signs of the crimson thunder!!! <333

2009-04-11T00:24:00.003+03:00

AAAAAAAAAAAAAAAAAA!
ЕГАСИ ВЕЛИКОТО!!!

THEY FUCKIN' RULEEEEEEEEEEEEE!

LET THE FUCKIN' HAMMER.... FAAAAAAALL!!!

*истерия*

Sprouting Grass Moon

2009-04-09T21:34:00.004+03:00

09.04.09., пълнолуние. ^^
Може да се насладите на Посевната луна (англ. Sprouting Grass Moon) в целия й блясък. (moon) За февруари и март бях забравила да отбележа, но нека все пак ви просветля за пълнолунията през миналите два месеца:
Буреносна луна (англ. Snow Moon) - 09.02.09.
Целомъдрена луна (англ. Sap Moon) - 11.03.09.

А иначе днес беше хубав ден. Видях се с една приятелка от Търново. Като малки бяхме много близки, обаче сега и двете сме много различни... Мислех, че ще е леко скучно, но противно на очакванията ми си прекарах много приятно.
Освен това планирам ходене до Гоце Делчев. *самогръм* Напоследък само ми трябва причина, и съм готова да си хвана първия автобус за някой друг град. Така де... забавно е. ^^ А и ми е интересно колко далеч бих могла да стигна за един ден без да ме хванат. Омг, толкова съм откачена. xD

P.S. Специални благодарности на Викс. ^^

... of people and places. <3

2009-04-08T20:52:00.003+03:00

Това е Мимс. Аз днес я видях, така че можете - даже е задължително! - да ми завиждате. (sun)
Мога да пиша дъъълго за Мимс, ама ще са главно суперлативи, така че може би ще схванете идеята ако се огранича до споменаването на това, че тя е едно от най-милите и слънчеви, и приказни същества на света. ^^
Освен това ние с Мимс имаме план. *йей!* Така де, той е по нейна причина и мое настояване, тъй като напоследък аз само си търсех причина да се занеса до Пловдив, но я нямам тая причина, докато тя я има, затова заслугата е главно нейна, макар че аз я навих. *мухахаха* Соу, ще ходим в Пловдив. Ахахахаха. Егаси якото. (Питайте Мимс, това повтарям цял ден!)

Освен това напоследък имам някакво предчувствие, че нещо ще се случи. Аз не знам какво ще е то и кога ще е, но ще се случи.

Time went by as I wrote your name in the sky...

Sunny & Bright

2009-04-07T18:13:00.004+03:00

Life's so very simple, just like la-lа-la...

... а пък в Ботевград има прекрасни полянки с маргаритки. ^^ Това беше първото ми впечатление от града. Много е прекрасен! <3
Днес беше един много слънчев и невероятен ден с Надс, Теди, Мих, Рали и другите. (sun) Така де, бяха доста хора, затова няма да ги изброявам всичките. xD Ама беше хипер яко! ^^
Определено трябва да ходя по-често до Ботевград. Така де, освен това ми е само на един час път - никакъв проблем. (sun)
И... и... и... не честно, никога не намирам думите, с които да опиша колко съм щастлива. xD
Мерси, хора. *гуш*

Paint

2009-04-06T23:33:00.002+03:00

Paint your love all over my world. <3

И така, това официално е най-хубавият ми ден от началото на ваканцията насам. ^^ И това благодарение на Теди.
Това момиче е изумително, сериозно. Хвана интрото на Fading Like a Flower по слух за една минута! Както казах, изумително, и аз я обявих за гений. xD О, и тя ме научи да го свиря! И... мога да свиря интрото на Fading Like a Flower! (sun)
Но най-забавното нещо, което направихме днес, определено беше Рисунката. Но това не е каква да е рисунка! Извадихме един бях кадастрон, всички темперни и водни боички, няколко крема за лице (xD), и напълнихме една чаша с вода. След което започнахме да рисуваме с ръце по листа и беше... ааа, велико! ^^ Когато ни хрумна дори още по-креативната идея да пльоснем едно сурово яйце отгоре и да разпределим белтъка равномерно по лица, за по-голяма яркост на цветовете. Иии, речено-сторено! xD Даже почнахме да оформяме разни спиралки с пръсти, вече като бяхме покрили с белтък, и... ами, крайния резултат беше впечатляващ. <3

Paint...
... me right.

(sun)

Chocolat

2009-04-05T22:17:00.002+03:00

И така, най-сетне гледах филма. Разбира се, да не вземе човек да тръгне да си мисли "А, нищо особено, какво толкова ми го хвалят, книгата е в пъти по-добра.", и нещото ме разрева цели три пъти. А преди никога не е било да рева на филми... или на книги, което също се случва напоследък... Някак си, плашещо е. Макар че знам как винаги съм искала да съм от хората, които реват на филми и книги. xD Но, да не се отклонявам от темата. Този филм. Да. Този филм. Е, че книгата е по-добра няма съмнение. Но към края просто има някои гениални разбиващи моменти. Когато разбра, че Анук и Жозефин са живи... Или...

"I'm sorry, mum. Next time will be better. It will be wonderfull."

"Did you believe everything you told me? Did you believe I could be better? Or was it all a joke?"

(пиша по памет)

А иначе днес направих една голяма глупост. Така и не се отучих. *въздъх*

I pick up the phone, I'm dialing that number...

Vivid & Shiny

2009-04-04T20:00:00.005+03:00

Споменавала ли съм колко М-Н-О-О-О-О-О-О-О-Г-О обичам Хез? Е, не пречи пак да го спомена. ^^ И, да, новият ми лейаут пак е нейно дело и... невероятен е. <3 То е много оранжево... и цветно (sun) Мерси, Хез *гуш*
А днес беше хубав ден. Беше ми малко скучно към обяд, та взех че си изтеглих Serendipity. Дааа, най-накрая го гледах! Много прекрасно филмче. И, хм, също Хез ми го беше препоръчала. ^^
О, и си изтеглих Шоколад, но вероятно ще го гледам утре. Всички са ми казвали, че е много добър, а като знам каква е книгата - нищо чудно.
И (по идея на Мимс) си свалих и My Sassy Girl, което също смятам да гледам скоро. Освен това си имам The Butterfly Effect, който май засега ми е последен в списъка за гледане. Ще си направя филмов маратон тая ваканция, така че няма да е зле да ми препоръчате хубави филмчета. ^^ А аз няма да е зле да се запася с пуканки, защото, както обяснявах на Тита днес, със солети просто не е същото. xD

And I go la-la-la-la-la...

Diary 2009

2009-04-03T20:37:00.004+03:00

And you know I'm going back, going back to stay...

Споменах, че ще почна нов Дневник, нали? 3-ти април. ^^ Миналата година беше 17-ти май. По-миналата 17-ти юни, а 2006-та на 16-ти юни. Та, иначе казано, това ми е най-рано започнатият летен Дневник. Тази година си преминавам най-различни лични рекорди. Като например, също така ми предстои и да мина този за най-дълго издържане с един телефон. Е, ако някой от следващите дни не стане нещо... но, така де, няма да стане, да не се урочасвам сега, обичам си телефончето.
А пък днес цял ден бях с Марги и беше много хубаво. ^^

My colours never fade

2009-04-02T19:51:00.003+03:00

What am I gonna do when I find that the centre of my heart is the suburb to the brain? Na na na na na na na...

[7:31:57 PM] April каза: настроението ми върви с времето - колкото по-слънчево и топло става, толкова по-щастлива съм!
[7:32:45 PM] луничка :] каза: а пък мозъчната ми дейност е обратно пропорционална на щастието ми. колкото по - щастлива съм, толкова по - неадекватна съм!
[7:34:58 PM] April каза: а, и това го има! :D

Обичам дни като днешния! ^^ С Михи, Веси и Миша направихме една дъъълга разходка, после отидохме у нас, ядохме бисквити, пихме портокалов сок и слушахме Роксет. А, да, и разглеждахме едни мои Дневници от пети и шести клас, които ми бяха много забавни. Смисъл, писала съм големи глупости. xD
А сестрището ми днес стана на седем. Happy birthday, dear Maya, happy birthday to you! ^^

Cinnamon Dreams

2009-04-01T18:44:00.004+03:00

Април. Ваканция. Слънце. <3 Лятото е толкова близо, става по-светло с всеки изминал ден, и дните са по-ярки, и пак се размечтавам за какво ли не, имам толкова много планове, идеи, всичко, имам само Roxette на айпода, но друго не ми е нужно, решимостта ми да си оправя оценките е по-силна отвсякога, защото имам за какво да уча, животът ми не е бил толкова прекрасен от наистина много отдавна... Ще почна нов Дневник.

I can hear my heartbeat...

I'd rather get some sleep...

2009-03-22T23:04:00.002+02:00

Имам отчайваща нужда от сън. Не в момента. Попринцип имам отчайваща нужда от сън. Най-кофти е, че обикновено ми се доспива по средата на някой час и като усетя как очите ми почват да се затварят, нищо не мога да направя... Трябва да си лягам по-рано? C'mooon. Това нищо няма да промени. Пак ще трябва да ставам в 06.30 за даскало.
Знам, че има хора, които спят далеч по-малко, стават много по-рано, etc., но това не ми пречи да се оплаквам, нали. *оплаква се xD*

I just wanna sleep.
I just wanna sleep.
I just wanna sleep.
I just wanna sleep.

I just wanna dream of...

Illusion made of glass... [18.03.]

2009-03-18T23:32:00.001+02:00

Пролетта е красива илюзия,
лятото е далечна мечта.
Почти рамкова дивизия
на съня от реалността.

Няма идилични сънища,
утопия - идеален свят.
Повтарящи се пътища,
един и същи кръговрат.

Рамкова действителност;
изход аз не виждам
от изтъркана безкрайност,
която ненавиждам.

Обичам.

2009-03-08T17:17:00.002+02:00

Еви

Защото...
*Понякога ми се струва, че ме познаваш по-добре отколкото сама се познавам.
*Казваш ми когато правя глупост дори и да не съм съгласна с теб.
*Все пак, като направя глупост винаги си зад мен каквото и да става.

Когато...
*Пеехме разни песни и се записвахме, макар че далеч не сме с перфектни музикални възможности. ^^
*Измисляхме си разни истории и ги разигравахме, и винаги се получаваше супер шантаво, но пък беше адски забавно.
*20-ти април миналата година, като излязохме да се поразходим, беше много прекрасен слънчев ден, гонихме едни котки, говорихме си за (не)съдържателни неща и беше много прекрасно. (:

Хез

Защото...
*Оправяш ми настроението с две редчета по скайп или дори по-бързо.
*Мога да те слушам с часове как разказваш нещо и да не ми омръзне, защото ти разказваш всичко толкова въодушевено и завладяващо, че просто е невъзможно човек да не се заслуша.
*Правила си толкова неща за мен, че едва ли бих успяла да ги изброя на пръстите си, даже и да имах сто ръце.

Когато...
*Говорехме по телфона дъъълго и се повявяха изцепки като леля ти от Испания или пък iPod-a, дето всъщност е игото-Под. xD
*Слушахме песни часове наред. ^^
*27-ми юни, като се видяхме за пръв път и беше толкова прекрасен ден, и ти беше толкова ти и толкова Хез и толкова всичко!

Мимс

Защото...
*Ти си най-оптимистичното и слънчево същество в цялата Вселена!
*Освен това имаш свойството да караш хората да се чувстват благословени, че те познават - поне на ме ми действаш така. ^^
*Сигурно си единствата на света, която може да сравни апокалипсиса с желирани мечета. xD

Когато...
*Не можех да реша кое училище да избера, а ти беше до мен (по скайп, и все пак) през целия ден и освен това ми каза "Ел, другите реват, защото не са приети... как може ти да ревеш, защото си приета?!"
*Като се разлигавим и ръсим глупости и е хипер забавно, и да. ^^
*3-ти септември, толкова есенен и цветен и дъждовен, и един от най-хубавите ми дни за 2008-ма, защото най-накрая успяхме да се видим както трябва, и беше толкова толкова толкова прекрасно <3

Викс

Защото...
*С теб някакси винаги намираме за какво да си говорим, дори да ръсим най-големите глупости на света, разговора никога не замира.
*Разбираш гледната ми точка, дори и да не съвпада с твоята.
*Не се отчайваш от мен дори и на най-откачените ми идеи.

Когато...
*Дружно почнем да си отговоряме със слънчица и да си разправяме колко е прекрасен животът. ^^
*Онова с емотиконите дето се съгласяват и тия дето не се съгласяват. xD
*Миналия понеделник, онова със стотинката в чашата, и като се хилехме с Ив, и после като избъзикахме Теди по скайп и тя ни се върза, и слушахме Роксет, и си легнахме в пет, и... аа, беше такъв невероятен ден (sun)

Теди

Защото...
*Може и често да спорим за глупости, но иначе знам, че си една от малкото, които биха ме разбрали толкова добре.
*Колкото и да повтаряш, че си ужасна, досадна, дебела, грозна, енд соу он, всички знаем, че всъщност си едно изключително мило и симпатично същество. ^^
*Като се вманиачиш по нещо, умеееш да накараш хора също да се вманиачат, поне малко - да, колкото и да те дразня за Металика, розовите крави енд соу он, нали покрай теб им знам цялата дискография енд стъф. xD

Когато...
*Две години поред се оказахме в два съседни хотела на морето. ^^
*Два пореди 27-ми януари заедно, и двата дена бяха невъобразимо прекрасни (sun)
*Онова с Master of Details. xD

Михи

Защото...
*Ти винаги си едно такова спокойно и разбиращо, се чудя изобщо възможно ли е човек да те ядоса по някакъв начин.
*Освен че си генийче по математика, пишеш невероятно, рисуваш прекрасно, да не забравим и че пееш превъзходно... толкова си перфектна!
*Ти сякаш излъчваш спокойствие и увереност и ми действаш по един много положителен начин, а именно като си мисля, че вече тотално съм изперкала и ти казваш нещо толкова обичайно и... ами, и си мисля "Е, може би все пак не е краят на света, всичко си изглежда постарому."

Когато...
*През лятото като излизахме с Теди и се разхождахме и си говорехме, и си пеехме /окей, вие пеехте, аз грачех xD/, и... беше лятно, и весело, и прекрасно. ^^
*След онова там дето Хасъмска ни беше събрала, като си вървяхме и пеехме по улиците "I'm a bitch, I'm a lover", което тогава май ни беше станало нещо като химн xDDD
*О, като Теди беше написала оная сапунка, и ние се хилихме и я коментирахме, и така. xD

Сиси

Защото...
*Нямам си на идея какво щях да правя ако не бяхме в един клас, щеше да е някакъв тотален ужас.
*Винаги си една такава душичка, винаги готова да ми даде да препиша някое домашно. xD
*Трябва да се усмихваш по-често, имаш най-сладурската усмивка на света и като си в добро настроение светът около теб все едно грейва. ^^

Когато...
*Клубът по драма!
*През часовете по БЕЛ, като си записваме бисерите в тетрадките, по рисуване като слушаме Металика, в свободните часове когато се занасяме до Ондата или се люлеем на люлката, като се събираме на третия етаж на Сандърс с Теди, Михи и компания, и въобще целия учебен ден!
*Онзи последен час по Science като си писахме бележки и се роди гениализма за цветето със средно венчелистче. ^^

Марги

Защото...
*Ти си уникална, единствена, неповторима, незаменима, с теб човек никога не скучае, макар че любимата ти фраза е "Тъпо ми е" xD
*Ръсииш най-гениалните бисери, които някога съм чувала - и Лили, и целия ни бивш клас, и въобще всеки, който те познава може да го потвърди. ^^
*Не приемаш нищо насериозно, ти просто си едно слънчево същество, което се радва на живота.

Когато...
*Бяхме в един клас три години, за което мога само да си завиждам. *завижд*
*Синьо училище 2007 xD Циановото xD И сори за сешоара, макар че не помня xD
*Онази олимпиада по математика на 15.03. миналата година, като се представи за Ева, лол, иии после ходихме до "Златната пещ" иии беше баси и радващия ден (sun)

Ancora vita

2009-03-05T13:49:00.003+02:00

l'alba già
miglioni che si svegliano
ancora qui
vola via
un canto in mezzo agli alberi
immagini
che ancora vita è
basta un fiore solo in mezzo a un mucchio di rifiuti
basta il po' di cielo che quel fumo lascia ancora vedere
basta il bianco polo, un pelicano sopra spiagge nere
basta il sole
ed è ancora bella se piove
ed è ancora bella fra neve
ed è ancora bella così
con le sue stagioni impazzite
è ancora vita
con le sue foreste sfigurate
è sempre vita, sì!
se fanno tacere questi bambini
si sentiranno le pietre gridare
si sentiranno le pietre crollare in un attimo
se fanno tacere i miglioni di cose che nascono
non succederà più niente
non succederà più niente
se fanno parlare i miglioni di cose che nascono
è un miracolo continuo
un miracolo continuo
sera già
miglioni che si accendono
e un brivido
che ancora vita è

Изкривено [22.06.2008 and later]

2009-03-05T13:39:00.003+02:00

"Странно, нали. Всичко, което искам, за което мечтая, е толкова далеч от мен - на светлинни години, или ако съм го получила/съм на път да го получа, е толкова изкривено, че всъщност изобщо не е същото. Е, мамка му значи. Не е честно. Не е, не е, не е."
... из Дневника ми, 22.06.2008 год.

Не мога да намеря нещо, което по-добре да опише как се чувствам...

"Изкривено". Да, това е думата...

Now I'm only falling apart...

2009-03-03T15:13:00.002+02:00

искам да се нарева както трябва, мамка му.

от не знам колко време си въртя Call Me When You're Sober. песента, кято сякаш най-много ми напомня за ходенето до Пловдив...

целият свят се срива под краката ми. (като си помисля това от колко време не го бях казвала...)

основният проблем на настоящето ми е, че не е миналото. да, знам, да ми имате шибаната логика...

защо винаги като реша, че най-накрая съм намерила някакъв баланс между всички аспекти на живота ми, и всичко просто така рухва?

не че сама не съм си виновна. но от това не ми става по-добре.

повръща ми се от живота ми.

Мартенички [01.03.]

2009-03-01T23:29:00.004+02:00

Честита Баба Марта! ^^
Обожавам да избирам, да подарявам, да получавам и да нося мартенички. Въобще, много обичам мартенички. (sun)
Освен това е пролет (... каза тя за 236432535 път.) Днес беше невероятно топъл ден! И още със събуждането забелязах, че през пердето слънцето грее, чувах птички да пеят, а небето със сигурност е било `толкова синьо`! О, да, между другото, ако не знаете, пролетния ми девиз е `Слънцето грееее, птичките пеяаааат, а небето е толкова синьооооо!` Е, в последствие беше трансформирано на `Птичките греяаааат, небето пеееее, а слънцето е толкова синьоооо!` xD Март ще е дори по-пролетен от февруари. ^^
Освен това, стигнах до заключението, че изобщо не съм се променила от миналата пролет. Ако някой е на противното мнение, да каже какво ми е променено. Само обстоятелствата се променят. Но аз, аз съм си същата. От ноември 2007 съм същата и не смятам да се променям.

Март ще бъде прекрасен. (sun)

The dream is true... [02.02. & 28.02.]

2009-02-28T23:14:00.003+02:00

Think I've heard your voice before
Think I've said this words before
Something makes me feel that I might just lose my mind
Am I still inside my dream?
Is this a new reality?
Something makes me feel that I have lost my mind

Живея за този ден (или, трябва да кажа, за тези дни?) от 9-ти ноември 2007.

Have I dreamt this time, this place?..

Лицето му беше абсолютно безизразно. Бих дала всичко да разбера какво си мислеше...

All my hopes and expectations
Looking for an explanation
Have I found my destination?

И все пак го видях. И той ме видя.

The dream is true , the dream is true, the dream is true, the dream is true...

P.S. Мерси на Косето и Теди (: Беше незабравимо (sun) Love ya ^^

In Perfect Harmony [25.02.]

2009-02-25T18:29:00.003+02:00

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)

La nostra vita va...

2009-02-22T00:51:00.005+02:00

... la nostra vita che e' inferno e paradiso, e' un sogno mai finito di un mondo piu' pulito.

Обожавам тази песничка. (sun) Въпреки, че отдавна не съм я слушала... Тоест, не я бях слушала отдавна преди да си я пусна преди три-четири или там колкото бяха дена. И все пак.
Напоследък въобще изгубих всякаква представа за време. По-скоро бих могла да кажа какво съм правила миналата година на... 8-ми февруари, примерно, отколкото тази. Иначе... този месец е някакъв много откачено-динамичен. Така де, втори е било преди по-малко от три седмици, а ми изглежда като доста повече. Както и септември трябва да е било преди почти половин година, а ми се струва по-малко. Странно... Но, иначе, февруари 2009 - поне засега - е прекрасен. ^^ И пролетен! Макар че от оня ден има сняг, и то не от тоя, дето се стопява на следващия ден... все пак е пролетен! О, а вчера, забравих да спомена, е една година от миналогодишната пролет. Така де, миналата година пролетта дойде на 20-ти феврурари. Още си пазя автобусното билетче номер осем от тогава. (sun)Споменавала ли съм, че обожавам числото 20? Някакво такова... много прекрасно е. ^^ Почти колкото осем. Почти. (sun) И освен това идва март. А през март, в сравнение с този месец, ще имам цялото свободно време на света. После през април - пролетната ваканция. Май си нямам и на идея какъв ще бъде, но през юни ще имам файнъли... което е плашещо... щото ще са дори по-гадни от тия през януари... И все пак! It's a bright june afternoon, it never gets dark, here comes the sun. ^^ Просто си го представям! Хубав юнски следобед, поляните в АКС са осеяни с жълтурчета и мараритки, каквито ги бях видяла миналата години, аз, Сиси, Теди и компания се излежаваме на тревата и си говорим глупости xD Ще е... много юнско... и... следобедно! Просто... идилийка. ^^
Ениуей, първо една пролет ще ми дойде добре (:

P.S. Радиото - Gente di mare (sun)

Our time is here! [20.02.]

2009-02-20T23:17:00.003+02:00

Gone are the days of summer
We couldn't change it if we tried
Why would we want to
Let's go where we got to
Our paths will cross again in time
It's never the same tomorrow
And tomorrow's never clear
So c'mon, c'mon, you know
Our time... our time is here!

Животът ми е прекрасен (: И 20-ти февруари. Отново толкова приказен и запомнящ се, само че по тотално различен начин. Ако миналия беше пролетен и топъл, днес имаше много сняг и цял ден наблюдавах как снежинки се стрелкат безцелно из въздуха. Ама АКС е толкова красив със сняг <3 И... пиесата... Беше... не, не мога да го опиша... просто... Незабравимо! Велико! (Всички производни суперлативи xD) И... небето беше лилаво! Лилавите нощи се връщат! О... толкова съм щастлива (sun)

P.S. Мерси на Хез за симпатично-черешовия лейаут (: Невероятно пичов е ^^

Waking up is seeing who you really are...

2009-02-12T22:36:00.002+02:00

Замислих се, сериозно се замислих какво искам от настоящето. (Като за начало ще е добре да престана с представите за приказното и толкова-по-прекрасно-енд-соу-он минало.) Неща, които мога да имам със съвсем малко усилие от моя страна и все пак достатъчно, че да си харесвам живота и сегашното положение, без всеки ден да си мисля "А миналата година по това време..." (Може би все пак е зле, че толкова ясно помня дати.) Проблемът ми е, че съм шибана идеалистка и имам шибано високи представи за прекрасен живот. А когато не са шибано високи, са шибано минали. (Пролет 2008 примерно... ъм, уотевър...)
И така. Като за начало искам:
1. Да си оправя оценките и да поддържам добър успех, да завърша третия куортър с добри резултати и после на родителската среща да не се оплакват от мен.
2. Да си запазя добрите отношения със сестра ми, от близо седмица се разбираме чудесно.
3. Да напиша няколко добри неща в близките месец-два. (Между другото, напоследък имам много идеи, включително и за разкази, което е доста добре.)
4. Да излизам по-често и отново да си избера един ден от седмицата за ходене в Зимния дворец.
5. Да чета много книги, най-вече на английски. (Хез винаги ми препоръчва много хубави неща ^^)
Звучи доста добре, хъм? И всъщност единственото, за което ще трябва наистина да си дам зор е оправянето на оценките. Тоест, трябва да свикна да уча и да си пиша домашните редовно. Предполагам, че няма да е чак толкова трудно...
Едва ли има такова нещо като `идеален живот`. So what? И без това, ако беше прекалено безпроблемен, щеше да е и твърде безинтересен... Животът ми си е добре както си е, не е нужно да се връща еди-колко си месеца/години назад, нали?

"Душата си свободна ще пуснем да лети,
а дотогава люляк всяка пролет ще цъфти." (:

Stand my ground, I won't give in...

2009-02-11T23:45:00.006+02:00

Излизам от вкъщи в седем и се прибирам в седем. Йеа, колко невероятно. Все едно едновременно съм първа и втора смяна. Е... не точно де... Сега всичко е заради репетиции, но като мине представлението на 20-ти и край с клуба по драма. И, всъщност, знам, че адски много ще ми липсва. Но е факт, че в момента ми изяжда цялото време. И нямаше да имам абсолютно нищо против, ако нямах всякакви глупости за писане. По-конкретно за утре. Research paper за Поташ. Трябваше да е три страници... с помощта на Еви успях да го докарам до две и половина... (Мерси, Еви! *гуш*) Кратко есе за Иванова... (Какво разбира под кратко? Една страница? Две редчета? Хъм?) И там още едно нещо за Иванова... Последните две даже не съм ги и започвала, явно ще се оправям утре по голямото междучасие, дъъ... И все пак, съм решила да се стегна и да завърша третия куортър с повече от прилични резултати, щото за втория си бяха направо трагични... И, ще повярвате ли, днес внимавах по математика! И даже не си драсках в тетрадката! Това за мен е невероятно постижение...

Утре ще е манджа с грозде, която ще се преобърне върху главата ми, ако не бъда достатъчно адекватна да си свърша всичко навреме. Wish me luck...

If only...

2009-02-05T21:49:00.002+02:00

I'd rather regret doing smth than doing nothing.

Знам си, че трябваше да направя... нещо... но мозъкът ми просто изключи... не можех да си събера мислите.... не осъзнавах какво става.... Ама това не е оправдание... О, само, само ако бях направила нещо...

Perfect day.

2009-02-01T22:49:00.003+02:00

Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours. <3

Names of the Full Moon

2009-01-13T19:13:00.002+02:00

Човек попада на такива интересни неща, когато най-малко очаква. ^^ И където най-малко очаква. Тоест, точно като съм си направила теста по английски (първия за деня от общо три, дъъ) и вместо да си го проверявам, зяпак нанякъде, мернах листчето със списъка на имената на пълните луни. И адски много ме израдва! Затова си взех едно листче и си ги преписах. ^^ Странно е как едно такова малко симпатично откритие може да направи целия ден един такъв много хубав и интересен. Въпреки трите теста, на два от които се изложих. И въпреки, че в Daily Bulletin името ми беше първото от дългия списък 'See Ms. Hillis Today'. Беше един от тези дни, в които просто обичам АКС и адски се радвам на училището си, без дори една едничка мисъл за "Меридиан" да ме откъсне от тази ми нагласа. О, и въпреки, че радиото наистина се старае да върне носталгията, като ми пуска постоянно "Един неразделен клас". Но аз няма да му се дам пък! Обичам АКС и толкова х)
Оу, имената на пълните луни:

January the Stormy Moon
February the Snow Moon
March the Sap Moon
April the Sprouting Grass Moon
May the Flower Moon <3
June the Strawberry Moon <333
July the Thunder Moon
August the Harvest Moon
September the Coon Moon
October the Acorn Moon
November the Frost Moon
December the Long Night Moon

Тази година няма да има Stormy Moon. Първото пълнолуние ще е на 9-ти февруари. Затова пък ще има две Long Night Moons, 2-ри и 31-ви декември. Уф, това е ебаси зарибяващото. ^^ Пък Сиси обеща да ми донесе една книга, където ги пише българските варианти. И ще си ги отчитам всеки месец и ще е радващо и... йей!

Когато думите не стигат.

2009-01-10T18:54:00.001+02:00

И все пак, все пак думите продължават да ми се губят... Искам да намеря начин да изкажа как се чувствам, но чувството не иска да бъде написано черно на бяло, или, в сегашния случай - напечатано на компютъра... То ще си остане в мен, ще ме изпълва, но няма да поддаде на описване, защото просто речника на никой език по света не може да е достатъчно богат, за да опише едно... чувство. Как да обясня какво ми навява една песен? Как в главата ми изникват толкова ярки образи, сякаш беше вчера, и как усещането се връща абсолютно същото, каквото беше... Защото може и времето никога да не се връща, усещанията го правят и още как. Трябва само нещо да те подсети - и ето го пак, толкова истинско, толкова сякаш току-що появило се, ново, завладяващо... Какво са едни прости понятия като `там` и `тогава`, `тук` и `сега`... Има ли значение изобщо? Каква е разликата, ако виждаш нещата по същия начин? Нима нещо се е променила, ако светогледа ти си е останал същия, въпреки всичко? Но, щях да говоря за чувството... А думите все така продължават да ми се изплъзват...Но просто някак си имах нужда да напиша това. Просто... някак си...

Europe - The Final Countdown x)

P.S. О, и не оставайте с впечатлението, че е нещо чак толкова драстично... просто ледените пързалки миналата зима (:

Oh, come on... ain't that enough?!

2009-01-09T16:25:00.004+02:00

Съдбата най-стрателно саботира опитите ми да престана с `една година от` и да си гледам живота такъв какъвто е сега. (... написа тя една секунда преди радиото да пусне една от любимите песни на Пепи.)

[1/8/2009 3:43:04 PM] луничка :] каза: хлътването по човек от форум НИКОГА не води до нещо добро.
[1/8/2009 3:43:06 PM] луничка :] каза: НИКОГА
.[1/8/2009 3:43:07 PM] луничка :] каза: :D
[1/8/2009 3:43:09 PM] Believer каза: хах
[1/8/2009 3:43:11 PM] Believer каза: да
[1/8/2009 3:43:12 PM] Believer каза: виж мен
[1/8/2009 3:43:13 PM] луничка :] каза: оппа.
[1/8/2009 3:43:13 PM] Believer каза: :D
[1/8/2009 3:43:15 PM] луничка :] каза: о, по офлюфите.
[1/8/2009 3:43:20 PM] луничка :] каза: изобщо не се усетих!

И все пак... просто не визирам живота си иначе. Смисъл, ако беше само хлътване, нямаше да имам нищо против... Не че сега имам нещо против. Не. Но сега просто не мога да си представя как бих живяла иначе.

[4:24:01 PM] lunatic :] каза: аз ен искам
[4:24:04 PM] lunatic :] каза: *не
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: нищо
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:13 PM] Believer каза: не искаш ли
4:24:15 PM] Believer каза: :D
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: дори не съм го виждала на живо, Ел
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:41 PM] Believer каза: кхъм.
[4:24:42 PM] Believer каза: :D

Аз дори не съм го виждала на живо. Уий.

Нооо... да беше само това!

[3:55:39 PM] Съчинител каза: (исках в НГДЕК, мама му!)

И тук, един от моментите, в които се обръщам към Съдбата и й се сопвам `Ооо, я стига!` Както като радиото ми пусна Please Forgive Me, докато си пишех домашното по английски. Изпускам химикалката, зяпвам тъпо в тавана, и `Ооо, я стига!` Смисъл... не може целия свят да е решил да ми докара нервен срив, нали?! Някак си... би било твърде нехуманно!

[4:36:14 PM] lunatic :] каза: Ел, животът ми ми се подиграва!
[4:36:15 PM] lunatic :] каза: xD
[4:37:24 PM] Believer каза: ОООО, Я СТИГА!
[4:37:34 PM] Believer каза: (ъм.. имах нужда да го напиша xD)

Аз какво пиша, и какво ми пишат по скайп в същия момент!!!
Е, не, край вече. Дотук бях. Сериозно. Сега радиото ще ми пусне Listen To Your Heart, случайно ще се запозная с някой, който се готви за НГДЕК при Анета и г-жа Вачкова, ще мерна в мууда на някой цитат от Sometimes Love Just Ain't Enough, някой ще ми спомене колко се радва, че след няколко дена отива във Варна, а в сегашния Хекс ще продължа разискването на това колко им липссва миналия и как нищо вече няма да бъде същото. Йеа... толкова пичово.

I feel...

2009-01-04T01:01:00.003+02:00

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.

"едновременно проклятие и благословия..."

2009-01-02T08:06:00.002+02:00

Реших, че ще го пусна и тук. Не ме питайте нищо. Не питайте за заглавието. Не питайте какво знам. Просто... не питайте. А и да питате, няма да ви кажа.

мисля, че тази нощ животът ми се разтърси из основи.мисля, че това беше краят на всякакви носталгии.мисля, че оттук нататък ще смятам животът си до тази нощ и след това.мисля, че намерих отговор на много от въпросите, които си задавах.мисля, че именно сега беше моментът.мисля, че това е най-правилното нещо, което съм правила от доста време насам.
мисля твърде много...
и треперя докато пиша това. отдавна не съм треперила така. мисля, че се чувствам прекалено странно.
о господи.о небеса.о... всичко.
просто... просто... просто... о, не знам. не знам, не знам. дори не мога да опиша как точно се чувствам.
просто... просто... просто беше...
сега знам. и какво ще направя като знам?
може би най-доброто ще е да не правя нищо. просто... да си знам.
о, не, трябва да говоря с някой за това, иначе ще се пръсна. но... мисля, че някак си няма да е правилно... смисъл... прекалено е лично. и дори не се отнася до мен.
мога да си напиша всичко в хартиения Дневник. тъкмо го зарязах, защото няма какво толкова да напиша, защото всичко вече е до втръсналост едно и също. но това на беше.
о господи. тъкмо си мислех как ми е нужна някаква хипер драстична промяна, за да престана с носталгиите ми.
това БЕШЕ въпросната промяна.
а дори не се е случило нищо. просто... знам.
ох... трябва да говоря с някой. и същевременно е твърде недопустимо...
какво щеше да стане ако просто бях отишла да спя?
нямаше да знам. ето какво. и всичко щеше да е като преди.
о господи. просто.. просто.. просто!
но не е просто. изобщо не е просто.
животът ми е разтърсен из основи и това е. а нищо особено не се е случило... всъщност, изобщо нищо не се е случило. тоест, случило се е, де, но не се случило на мен. и все пак... това, че вече знам е... ами, разтърсване на живота ми из основи.
може би все пак ще говоря... с някой... някога... просто ще избухна ако го държа в мен прекалено дълго.
о... аз знам. и имам адски острата нужда да споделя с някой това, което знам. но няма. или поне не на този етап.
всъщност... като бях задала един въпрос преди доста време... не си давах сметка, че отговора може да е чак от такова значение. все пак бях попитала "по защо точно това?" а сега, след като знам... някак си изведнъж ми просветна защо точно това.
и сега в главата ми изникват хиляди, милиони, милиярди други въпроси. едва ли някога ще получа отговорите им... но все пак!
светът не е същото място, което беше допреди няколко часа. аз не съм същия човек, който бях допреди няколко часа. нещата не са каквито ги мислех допреди няколко часа.
или поне така ми се струва. защото животът ми е разтърсен из основи. защото сега знам.
ебаси... трябва да говоря с някой. но не бих дори с Еви... нито Хез... нито... който и да било от приятелите ми, който принципно винаги ме разбират. този път не. този път не мога.
но знам. и просто трябва да кажа на някой... нещо... иначе... ъгх. не знам и аз какво иначе. какво е това иначе? нямам на идея. о господи!
затова пиша това тук. защото не знам на кой да кажа. защото имам нужда някой да прочете, че аз ЗНАМ. не че някой знае какво знам. но... просто имам нужда някак си. след като поне за доста време напред няма да говоря за това с никой...
всъщност, мисля, че имам идея кога бих говорила за това и с кой. и ако идеята ми е правилна, значи няма да е скоро. всъщност, не знам кога ще е. но не и скоро. а ако стане прекалено не скоро, може и... ох, не знам. тоест, знам. именно. това е. знам.
въпросът е там... предпочитам ли, да не знаех? предпочитам ли просто да бях отишла да спя, или просто да не бях отваряла проклетата интернет страница?! и всичко да си беше по старому... да, нямаше да е особено хубаво старому, щях да тъна в носталгии, някои неща щяха да ми липсват ужасно много.. и.. но нямаше да знам. и нямаше да имам отчайващата нужда да споделя с някой, а да няма с кой.
но.. е, мисля, че предпочитам да знам. защото е по-добре да знам. защото ми дава реална представа за нещата.
о, господи.
да, обикновено, когато нещо разтърси живота ми не мога да повтарям `о, господи`. не че съм особено набожно, но възклицанието само ми се изплъзва и не мога да го спра.
о господи. и нищо вече няма да бъде същото.
всъщност ще бъде. и преди си е било. само че преди не знаех, така че за мен не беше същото.
аз съм... напълно сама. по-сама не съм се чувствала през живота си. сега след като няма да кажа на никой (а просто предчувствам как Плам после ще ме разпитва като прочете това О.о)... за пръв път няма да споделя с никой нещо, което имав отчайваща нужда да споделя. всъщност... за втори. първият път, когато изпитах такава нужда а нямаше на кой да кажа беше... хм, края на ноември 2007. и по една случайност е свързано с това, което сега знам. всъщност е част от това, което сега знам. но малка част - нещо като резюмето, бих казала. всъщност, и преди тази нощ (а.к.а. из-основното-разтърсване-на-живота-ми) от време на време съм се чудила върху това. но само от време на време. и после отминаваше. а сега знам и... няма на кой да кажа... и.... ох, ужасно е да не можеш да кажеш на никой. ужасно е да таиш нещо в себе си и да го предъвкваш в главата си хиляди и милиони пъти, и...
о господи, аз знам. о... о... о! просто.. просто.. това е.. просто е.. аз просто.. просто не мога да го обясня. не мога да обясня скапаното чувство. а то не е скапано. не знам какво е. не мога да го обясня.
и продължавам да треперя. о, мисля, че няма да е лошо да се откажа от идеята да спя. може би другата нощ... тъкмо да си възвърна нормалния режим на спане и събуждане, защото края на ваканцията наближава.
ох... аз... знам.и за мен вече нищо не е същото.о господи.ако това продължи да ме разяжда отвътре прекалено дълго време, поради простата причина, че няма на кой да кажа, наистина ще си подновя Дневника. но и Дневника ми вече няма да е същите. тоест, няма да пиша същите неща като преди. старите неща, които само се предъвкват наново и наново... напротив, ще описвам нещата които знам, и ще ги предъвквам, и ще ги анализирам, и ще ги проумявам.но първо ще си намеря наистина добро скривалища за Дневника. ако ще пиша за нещата, които знам, не мога да си позволя НИКОЙ да се докопа до тетрадка...
светът не се срива под краката ми. напротив. той вече отдавна се е сринал. сега се претворява наново...

Хез срещу сдухване! ^^

2009-01-01T22:54:00.003+02:00

Тя... просто се появи в скайп, и изведнъж целия свят стана по-приятно място. ^^ Хез има тази способност. Не веднъж ми е повдигала настроението, дори когато съм си мислела, че светът е едно гадно място, за което не ми трябва да си хабя усмивките. Всъщност не е така. Никой свят, който си има Хез, не може да е гаден! Тя сега отиде да гледа филм... но на мен още ми е весело, и то благодарение на нея. Мерси, Хез! *гуш*
И си намерих една много симпатична песничка с много оптимистичен текст. Това е първата ми музикална находка за 2009 и щом звучи толкова усмихващо, значи все пак в тази година ще има и много хубави моменти. Само трябва да почакам малко...

Поздрав за всички: Lady Antebellum - One Day You Will

"But down the road the sun is shining
In every cloud there's a silver lining
Just keep holding on (just keep holding on)
And every heartache makes you stronger
But it won't be much longer
You'll find love, you'll find peace
And the you you're meant to be
I know right now that's not the way you feel
But one day you will"

<3

А аз просто си рева.

2009-01-01T16:26:00.003+02:00

Въртя три песни и рева. И то три песни, които свързвам с миналия януари... Защото, нали, "една година от". Няма да се отърва от това "една година от" и това е. А, не, всъщност в края на октомври ще започна с "две години от". А това е даже по-зле.
Когато вчера писах равносметка за 2008, не я писах на месеци. Защото за първите няколко щях да изпиша цели романи, а после щеше да е празно. Всъщност, първо започнах да пиша за януари и чак тогава видях, че щеше да е така... И просто като разбрах колко ясно си го спомням този месец, как мога да си спомня почти половината дни от месеца като отделни и самостоятелни...

Ето кака започнах: "Мислех си да оставя равносметката за утре. Но равносметка за 2008 просто не е истниска равносметка за 2008, ако я напиша през 2009. И, както в равносметката на 2007, просто ще разделя нещата на месеци, ще напиша по няколко реда за всеки месец и това ще е...
Януари. Първите пет дена, които все още се брояха към коледната ваканция, си бяха.. е, ваканционно. Освен че веднъж (или два пъти?) ни викаха извънредно от курса в ИЧС, де. Помня, че на трети нещо бях почнала да търся латински изразчета, в следствие на което попаднах на едно много интересно сайтче с неща на латински от сорта на "Mater tua criceta fuit" (Майка ти беше хамстер xD) и с Хез цял ден се ровихме из въпросния сайт и търсехме интересни неща - такива имаше много. А на първи прочетох "Нова пролет"... помня как си лежах на леглото в спалнятя и четях на фона на диска на Аврил и точно когато свърших книгата вървеше последната песен, тоест Keep Holding On...Скоро след това (втори?) и "Стъпки в снега" на Каръл Мейтъс, която принципно би трябвало да слагам наравно с "Мило Дневниче", но някак си не ми е толкова любима... макар че и тя е много хубава книжка. Около четвърти-пети имаше нещо като семейни скандали и аз много се бях изнервена, и си мислих, че наистина нямаше нужда да става толкова скоро след началото на Моята Година... После коледната ваканция свърши. Помня, че първия ден като се върнах на училище и, нали, Марги беше дошла преди мен, и аз естествено се провикнах едно щастливо "Маргооооо!" и даже почнах да й обяснявам как съм се радвала, че сме пак на даскало, пък тя ми каза, че не съм у ред xD Е, скоро вече не се радвах толкова. Сутрините се събуждах с някакво такова гадно чувство, а и почнаха изпитванията за срочни оценки и класните. Ааам, на 13-ти си имах нов телефон. Веднага си го харесах тоя телефон, пък и имаше радио и много му се радвах. И си бях сложила една снимка на сестра ми за уолпейпър. Седеше сладурско, впрочем. Та, да се върнем на класните и срочните изпитванията. Тогава имах сериозни разправии с госпожата по биология. Смисъл, аз леко целия първи срок не бях хващала учебник, но през януари се хванах наистина да уча. Не беше като да отделям много време за това де, нещо като три прочитания на урока под звуците на диска на Аврил - и докато си пеех при това - но после си го знаех съвсем добре. И по химия... дето, учителката, впрочем, беше една и съща. Успях да изкарам една двойка по химия. Бяха ме вдигнали на някаква задача за моларен обем (май..), пък аз като не си учех и целия клас ме гледа как се пуля тъпо на дъската около 15 минути, и накрая беше "Сядай си, двойка." При което, Еви ми предложи да учим заедно, щото е спец по химия и може да ми ги обясни нещата, и аз, естествено се съгласих. Та, разбрах ги нещата, и следващия път като ме изпитваха за поправяне на оценката и си имах шестица. А, якото е, че госпожата беше забравила да ми пише двойката в бележника, та нашите така и не разбраха. Но пък я смята към оценката, и затова имах петица. И по биология имах петица, колкото и да мрънках, че "Ама АЗ си научих ВСИЧКО! И си водя ДОБРЕ тетрадка!" Сиреч, трябваше да го схваща като "виджате ли какви изключения правя за Вашия предмет, пък Вие хич даже не го оценявате" xD А на петицата по английски адски се бях издразнила... Щото не съм била редовна за часовете и бла-бла и, видите ли, трябвало да имам петица... Дъъ, то и в АКС е такава практика и там не си и помислям да се дразня, обаче.. ами, това си беше "Меридиан", по кихавиците! По немски имах шест, с малко помощ. Ама то аз май принципно си бях за шест... Смисъл, по оценки на тестове... щото по реални знания, не знам дали бих хванала и четворка xD Ама то от класа дефакто никой нямаше реални знания... Никой не го взимаше насериозно тоя немски... За което, впрочем, сега много съжалявам. Ам... доколкото помня срочния ми успех беше 5.62 и баба ми постоянно ми набиваше в главата как е супер издънка, като се има предвид, че съм седми клас. Впрочем, през януари също така почнах хипер много да слушам радио... понеже, нали, имах радио на телефоха... "

И не е завършено.. Всъщност, след малко ще пиша за последните две изречения и трите песни, които въртя и просто си рева. Иначе... форумната среща. И след нея, онзи дълъг телефонен разговор, и, и... *въздъх*
Радиото на телефона. Аха, да. Именно януари съв започнила със слушането на радио, и то най-вече Атлантик. И най-вече съм запомнила три песни. Окей, всъщност са четири, но сега ако си пусна и Please Forgive Me на Брайън Адамс, това просто ще ме довърши. Е, тогава и четирите на ги знаех как се казват, нито на кой са, но просто ги обожавах и просто ми влизаа под кожата... Сега отново ми влизат под кожата, но защото ми напомнят за миналия януари. И как навръщане от уроците като си вземах маршрутка 19, намирах си място, сядах и си слушах радио... и ми беше толкова приятно, и обожава тези 15-20 минутки. Да, през зимата връщането от уроците ми беше по-любимо от отиването. Е, после си загубих телефона... И мина много време преди пак да почна да слушам радио толкова често. Та затова и ми е останало в януари.
Трите песни, които въртя, в реда, в който ги въртя:

1. Richard Marx- Right Here Waiting For You
2. Patty Smyth - Sometimes Love Just Ain't Enough
3. Chicago - Hard To Say I'm Sorry

19 more to go...

2008-12-31T04:21:00.003+02:00

Реших го. Ще будувам. През целия ден. И нощ. Няма да пропусна и една секунда от последия ден на 2008. После, като стане 2009, тогава ще заспя... Но, сега, докато още е тази година, докато още е годината, в която беше онзи телефонен разговор, в която ходех на уроци при Анета, в която бях ученика на "Меридиан", в която Хекса си го имаше, а откритата пързалка на НДК беше прекрасна... А остават още само някакви си 19 часа. Не, няма да спя. Защото като се събудя ще остава още по-малко време и ще ми е още по-кофти. Пфф... трябва да отида да си взема още кола. Какво ли ще кажа майка ми ако утре бутилката е празна О.о И като се събуди сутринта ме завари все така на лаптопа xDDD Е... какво пък. Коледната ваканция е все пак. Последният ден на 2008 е все пак!!! И аз няма да пропусна и секунда...

Поздрав за всички, поради някаква причина четящи това: Tarja Turunen - Happy New Year

It's the final countdown...

2008-12-31T01:30:00.004+02:00

Е, това е. След по-малко от 24 часа е 2009-та. Супер. Прекрасно просто. Направо съм на осмото небе, не си ли личи. Направо нямам търпение скапаната година да свърши. Понеже изобщо не ме бърка, че толкова неща ще останат завинаги в 2008-ма. Неща, които няма да ги има нито през следващата, нито през която и да било друга година... Сякаш ще ми е много кеф да мисля за 2007 като за по-миналата година. И изобщо не ме бърка, че не видях Пепи тази година, когато трябваше да го видя още 2007... Хич не ми и дреме, че да си пиша с него най-нормално ще си остане само в тази и миналата година. Не ми и пука, че повече никога няма да говоря с него по телефона. Даже хич не се разяждам отвътре, че края на 2008 значи официално да призная, че повече мои сряди няма да има и уроците при Анета и г-жа Вачкова официално са минало. Няма такова нещо като да ми е гадно, че март 2008, втория най-прекрасен месец в живота ми, ще мине официално към графа "миналата година". За какво да се тормозя, че аз като ученичка на "Меридиан" ще си остана в тази година и утре като се събудя сутринта ще осъзная, че "това наистина не е моето училище вече..." И пързалката на НДК, която през януари беше толкова хубава... и тя остава в 2008-ма. Защото сегашната пързалка на нищо не прилича и много й се нервя... А ми беше толкова любима, ебаси. Просто не е честно. Да, това с пързалката, което, на фона на другите неща, и е доста незначително, просто... беше, един вид черешката на тортата и ме накара пак да изпадам в "Защо не е миналата година?!" И, разбира се, "една година от". И Хекса.... о, Хекса. Не сегашния Хекс. Сегашния... просто... просто не мога да го почувствам като миналия и просто не влизам там особени често - вместо това съм си свикнала с арта и си влизам там доста редовно. Макар че не го обичам толкова, колкото обичах онзи Хекс... истинския Хекс... който, и той, ще остане в тази година... и няма да се върне никога... Просто... как може човек дотолкова да се привърже към... интернет страница, for crying out loud?! Е, факт е, че може... И когато Хекса изчезна изчезна и част от мен. Също и когато спрях уроците. Когато си изнесох всичко от "Меридиан" онзи майски четвъртък... Когато почнах да си пиша с Пепи по пет реда през пет дена... Когато в началото на март свърши сезона на откритите пързалки... И след като толкова много части от мен се откъснаха, не съм ли само бледа сянка на това, което някога бях? Ще се чувствам ли пак толкова цяла? Толкова мен? Толкова... жива? Или утре като се събудя просто ще осъзная, че, край, това беше, каквото станало - станало, ще трябва да мина с това, което имам сега. То не е малко... но... но... но не е същото!
Исках на края на тази година да плача, да плача много, защото годината свършва... Дъъ, поне едно нещо, което исках, да стане О.о А е само край на една година нали... Само край на едни от най-хубавите неща в живота ми, които безвъзвратно си отидоха. Само край, който ще трябва да се насиля да приема...

Пепи - и онзи дълъг телефонен разговор през януари, и дългите чатове, и...
Март.
Уроците при Анета - моята сряда...
Уроците по история.
"Меридиан".
Хекса.

К Р А Й.

Зимна нощ, пролетен спомен...

2008-12-28T23:58:00.006+02:00

Първата истинска зимна нощ от януари - или февруари - насам... Е, в такъв случай зимата настъпва на този ден. Също както беше пределно ясно как пролетта настъпи на 20-ти февруари.
Навън вали сняг. И е студено. Ама... наистина студено. И има такъв вятър, който може да накара всички косъмчета по тялото ти да настръхнат. В такъв случай аз се чувствам някак си много уютно, завита с топло юрганче и в леглото с лаптопа. Дори не съм по пижама, ами още си седя с дънките и симпатичната блуза, която си купих от Бургас. И ярко червените симпатични чорапи. Даже с гривните - синята с кръгли топченца и синьо-зелената на цветчета на лявата ръка и бялата с морски мотив на дясната - и ръчния ми часовник. Сестра ми спи до мен, но какво пък - аз въпреки това слушам Nightwish. Тя няма да се събуди. Вчера заспа под звуците на All For Love, значи очевидно не й пречи да спи на музика. Чувствам се толкова спокойна и тук-и-сега, колкото отдавна не бях. Обикновенно съм там-и-тогава, отминали моменти, към които се връщам отново и отново, или мисли за Какво Ще Бъде След Време... А и нямам поводи да съм спокойна... Макар че то всъщност не трябва кой знае какъв повод. Едниственото, което наистина е нужно, е да нямам повод да не съм спокойна. (= Попринцип имам не един... Но, о, в такава вечер е толкова лесно да забравиш...
И макар че съм изключително тук-и-сега... Държа да разкажа за 20-ти февруари. Защото тогава дойде пролетта. И след като идва зимата, е някак си много логично да напиша няколко реда за предишното такова отбелязване за настъпване на сезон. Не знам кога лятото измести моята пролет. Не усетих как лятото се изниза, заместено от есента... Но ето че сега имам дата - имам 28-ми декември. Макар че вече от половин час е 29-ти...
20-ти февруари беше сряда. Това по дефиниция го правеше специален ден... Срядата за уроци по БЕЛ беше специална. Но точно на този ден тя се превърна в нещо много повече - в моята сряда... Беше първият наистина топъл ден от толкова време насам. И за първи път реших вместо да взема девятката от НДК до Лозенец, където живееш учителката ми, да извървя пътя пеша. Просто не ми даваше сърце да се кача в трамвая, когато денят беше толкова слънчев... И оттам не мога да кажа за отиването до уроците точно на този 20-ти февруари, просто защото усещането всяка такава сряда беше все така прекрасно. Само помня как го реших. Както и на връщане също вървях пеша и взех още едно решение - да се прибера не с маршрутка 19, дето минаваше срещу CCS, ами с градския транспорт... И никога не съм съжалявала за взетото решение, след това вече престанах да се прибирам с 19... Маршрутката беше за студените зимни дни, а именно тозии ден ми показа, че те бяха вече отминали... Попринцип рядко се занимавам да дупча билети, често пътувам без билета и не ме хващат почти никога. Но тогава понеже имах нужда да отбележа някак деня, реших да го направя. Нали знаете онези талони от по десет билетчета, които се продават заедно и винаги трябва да пазиш последния и да ги дупчиш подред. Е, аз винаги ползвам такива... И тогава беше наред номер осем. Стори ми се някак много съдбовно, затова като се прибрах вкъщи сложих билетчето между страниците на "Мило Дневниче" - по-точно осма страница. И досега е там. Докато преписвах любимите си цитати за темата в арта, то изпадна... и май това е първият път, в който се е отделяло от страниците на книгата, от настъпването на моята пролет. Прибрах го пак... то винаги ще си седи между тези страници... Номерът му е 58200. Току-що го видях. Има осем... и двайсет... О, да, от този ден 20 ми е много любимо число. (=
А сега е зима. Утре - тоест, вече днес - съм в София. Значи, утре (истинското утре, а не днес!) ще ходя на откритата пързалка пред НДК. Може и на Арианата... Но тази на НДК мии е някак по-... близка. Кънките на лед са моето спасение. <3

Insomnia

2008-12-28T03:39:00.003+02:00

Добро... утро? Абе утро ще го броя. ^^ Макар че може и да се каже късна нощ... Но, късна нощ, ранно утро - все там. Уий, откога не си бях позволявала едно хубаво безсъние! А то е весело. И безсънно. И си слушам All For Love. <3 Обаче вече всички най-безцеремонно се изнесоха от скайп и оставиха горкото Ел самичко. *хлип, подсмрък*
Опасявам се, че вече не СЕПЧН, а СЕПДН. xD Не е истина просто колко съм се зарибила по All For Love... Сякаш сега си наваксвам за всичките пъти, през които съм я чувала по радиото, казвала съм си "О, каква прекрасна песен!", а след това не съм си правила труда да я потърся. Нооо! Ето, че сега си я въртя постоянно. Значи... всичко е наред! Оу, а сега възнамерявам да си чета Darkfever (Керън Моунинг е пииич!) и... ами, и да слушам All For Love. Знам, че това е неприлично кратък пост, но... обещавам да наваксам. Пък, кой знае, може да се олея с наваксването и да стане ДПВБЧН... или дори ДПВБДН! И... никой не схвана съкращенията, нали. xD

P.S. Инсомниаческа песничка. ^^ -> http://www.youtube.com/watch?v=KBKXHKkWyBM
... Shadows on the moon, bittersweet insomnia...

El's back!

2008-12-26T21:37:00.004+02:00

Oh, my god, I'm back again!..
Ка-хъм... *театрално прокашляне* След близо половингодишното си отсъствие, в навечерието на 26-ти декември, Ел се завръща в своя блог. А блогът, както всички виждаме, е обновен, и превъзходният му изглед отново е дело на великата (и скромна ^^) Хезиода. А пък тя, впрочем, ми промива мозъка. Много тайно. И незабележимо. И не се чудете ако след няколко дена почна да плямпам колко съм влюбена във Fever-книгите.
Впрочем, обичате ли смокини с портокалов крем? Не знаете? Дори не сте опитвали такова нещо през живота си? Не може да бъде! И аз също! Но съм убедена, че има... униккален вкус! И автентичен, разбира се, също така и автентичен. Автентичността винаги е от значение. Особено в днешни времена, когато дефицитът на смокини е отговорен за голям брой световни катастрофи, включително дупката в озоновия слой. Особено дупката в озоновия слой!
И да поздравите от мен съседка си Пенка. Моля? Е как така нямате съседка Пенка?! Стига бе! Това на нищо не прилича! Е, не, край просто, тази държава вече тотално пропадна... щом и съседки Пенки няма *въздъх* То на мен нали съседката Пенка (дето я нямам, впрочем) ми спечели 24-то място в ACS. Някой ден ще я черпя. Стига да се появи отнякъде, разбира се. О, представете си картинката просто! "Здравейте, Вие сте новата съседка, нали? И се казвате Пенка нали? О, толкова се радвам да се запознаем! Знаете ли, аз още от много време Ви дължа почерпка, понеже тъкмо Вие бяхте вдъхновението ми за темата на приемния изпит за Американския колеж!" Как ли ще се шашне жената. xD
На вашето внимание няколко всеизвестни факти: Шарените яйца са шерени само и единствено на Великден, а Зайченцето Бяло вече е Зелено. Уий! Освен това ще ви светна, че пеперудите не прелитат над небостъргачи. Уверявам ви, че е така. Затова пък неведнъж са били забелязвани няколко небостъргачи ентуасти да прелитат над пеперудка, която най-спокойно си лети в синевата. Трябва да е била доста заблеяна пеперудка, за да не забележи цял небостъргач, нали? А пък може и да го е забелязала, знам ли... Но, няма значение, самият факт е важен.
И... това беше от мен за днес! Обещавам, наистина обещавам да се вясвам по-често. ^^ И се надявам джобните ви буболечки да са в добро здраве! Не, не искам да пи казвате, че, да съм извинявала много, ама нямате джобни буболечки! Хич не ме и интересува даже! И да ги нямате, аз все пак много бих искала да са в добро здраве!

Едит: КЕРЪН МОУНИНГ

One Wish

2008-07-02T18:43:00.006+03:00

"If you had one wish
what would it be?
If you had one wish
would it be about me?
Just one wish -
could it be about me?"

Бях във Варна!
Видях Хез!
Видях Еск!
Видях (за втори път) Хел!
Двата ми най-щастливи дена от много време насам!
И си имам нов диск на Роксет! /песните са произволни, свалени от нета/
Любими песни от новия диск:
One Wish
Dressed For Success
The Big L.
June Afternoon
Wish I Could Fly
Stars
Salvation
The Centre Of The Heart
Milk&Toast&Honey
Real Sugar
Little Miss Sorrow
Любимите от другия диск няма да ги изброявам, щото всички са ми любими ^^
А Real Sugar е мнооого зарибяваща! Обиикалях си аз из най-големия мол във Варна и от време на време се почва: 'bye-bye baby-baby bye baby-baby bye-bye'. O, как ли са ме гледали хората, пхахаха...
Добре, как тъй темата се завътя около Роксет?! Уж имах идеята да разкажа за моите 28-ми и 29-ти юни. Сложно е... Разбира се, бих могла да опиша всичко, ще са само думи, подплатени с възклицателни знаци. Няма да се предаде онова чувство... на щастие от сбъднатата така отдавна лелеяна мечта...
Но ще опитам.
Но ще започна от самото начало.
Добре, всъщност няма как да е самото начало, щото на идея си нямам кое е САМОТО начало... Или откъде тръгна всичко... Но пък ми се ще да започна от някаква... да речем, повратна точка. Или, хайде, да не е повратна, ми да е просто точка. В такъв случай се връщам половин година назад - февруари. Или, иначе казано, най-големият емоционален срив през живота ми. И единствения всъщност. Никога преди не е било в продължение на толкова дни да рева и да рева ,и да рева, и да рева, и така нататък. И тогава въртях и въртях, и вътях Listen To Your Heart. Еви явно беше останала с впечатлението, че самата песен ме разреваваше - е, може и така да е било. Но някак си трябваше да се нарева - трябваше, наистина. Сега го намирам за глупаво де. В края на краищата не беше станало нищо с апокалипсистични размери. Но се радвам, че намерих своя начин да го преживея. Всъщност още не съм стигнала до там. Това беше през март. Та, февруари. Дискът на Роксет. Кафето. Един загубен телефон. И Варна, Варна, Варна, постоянно вътяща се в главата ми - искам във Варна, много искам във Варна, ужасно много искам във Варна... Варна... Варна... На всичкото отгоре ми забраниха компютъра. Мислех си, че тогава ще стане МНОГО по-зле. Но... - изненада! - всъщност не беше точно така. Казах си: 'Виж к'во сега, 'що не 'земеш да се стегнеш, да не би да е краят на света?' И тогава се почна - книгите, даскало, репетициите, уроците. Всичко това буквално ми поглъщаше цялото време, но всъщност аз точно това исках (макар на моменти да не го осъзнавах). И дискът на Роксет. На път към даскало, на път към уроците, докато чета книга, през цялото време - беше с мен. Промених и начина си на мислене. Вече не беше 'О, нееее, има още ТОЛКОВА МНОГО дни докато отида във Варна!', ами 'Един ден по-малко до Варна, йей!' Междувременно минаха изложение 'Образование', концертът по случай 15 години 'Меридиан 22', едно посещение до бившето училище, изпитът за Американския. Март беше прекрасен месец. После април - беше като март общо взето, плюс това, че почнах често да се виждам със Сти и Стаси и като се вземе предвид, че липсваха репетициите. Но беше като март до едно време. До 18-ти, когато разбрах, че съм приета в Американския. 18-ти и 19-ти бяха големите истерии 'Обожемой, какводаправя, къде да се запиша?!' Така де... бях сигурна, че ако кандидатствам в НГДЕК ще вляза... Ама изведнъж - ей, на, приета в АКС на 24-то място, по-висок общ резултат от Лили, бла бла бла. И тук благодаря на Мимс и Пепи, които тогава МНОГО ми помогнаха - Мимс беше с мен (ъъ, по чата) почти целия ден на 19-ти, а Пепи успя с няколко думи (при това написани по скайп) да ме докара от 'целият-свят-се-срива-под-краката-ми' до 'о-светът-е-прекрасен-нали'. След като окончателно взех решение да се запиша в Американския беше моята О, ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА! седмица. Иии, това беше до към края на април. Началото на май не беше нищо особено. Към 10-ти май обаче пак се разболях.... остър бронхит или нещо подобно, пхах, а изобщо няма кашлица, само гадна температура и още по-противна хрема. Хей, това боледуване обаче беше О, ТОЛКОВА ЗАБАВНО! Така деее... Мимс и небет шекера, Хез и 'дай ми ифизолъ' ^^ Като тръгнах на даскало дойдоха класните и изпитвания, а точно тогава хич, ама хич не ми се учеше и броях дните до Синьото училище. Беше забавно като с Ева обикаляхме даскало и си грачехме на разни песни в голямото междучасие. Пък 'Меридиан 22 - да пропаднем ЕЛИТНООО!' беше култово (и кой ли го измисли ^^ *скромно*)! Всъщност като че тъкмо ми бяха оформили оценките по всичко и се кефех, че завършвам с 6.00 седми клас, когато стана онова с Хекса. Даа, скандалите бяха започнали вече, обаше после една вечер стана ГОЛЕМИЯТ СКАНДАЛ иии половината потребители се изнесоха. Аз и Хез също щяхме да се изнасяме, ама не стана баш така. О, колко съм ревала за това... После пък Хекса изчезна... Та, това беше май общо взето, В по-голямата си част хубав месец. Юни - съвсем пресни спомени, нали беше миналия месец... Синьото училище. Вместо да използвам времето да бъда със съучениците си, аз го оползотворявах, оставайки сама. Това не значи, че не си прекарах добре. Просто не беше както си го представях. После - връщането в София. Раздаването на свидетелствата (ужас, ужас, мамка му, и съм обидена до живот на 'Меридиан 22'). След това едни празни няколко дена... Тоест, не стана нищо интересно, освен, че за малко да изпадна отново в емоционален срив - но може би от февруари си имам имунитет, та това не стана. И, чак, чак тогава - заминаването за Варна!
Защо писах какво се е случило през тая половин година? За да наблегна на това колко чаках и колко неща се случиха докато отида във Варна.
Сега, да премина към същественото (= /След като си обобщих почти цялата 2008 досега, лол... може да взема да добавя януари ^^/
26-ти заминах за Търново. Наистина, до последно не можех да повярвам, че О, АЗ НАИСТИНА ОТИВАМ ВЪВ ВАРНА!
27-ми. Докато чаках да тръгнем за Варна се излежавах, слушах си новия диск на Роксет и си писах в Дневника, като изписах едната тетрадка с трак листа на диска, ревюта на книгите, които прочетох през юни, и тук таме мои мисли... Бяха хубави два часа. Спомням си, че последните ми думи в тетрадката с портокалите и ябълката бяха 'Тръгвам за Варна. А слушалките се прецакаха точно накарая.' или нещо подобно. Иии.. тръгнах. Иии въпросът - новия или стария диск да слушам? Още февруари-март си бях обещала да слушам Роксет на път за Варна, но и двата диска бяха на Роксет. От една страна исках новия, за да разуча песните, от друга пък като си бях обещала да слушам Роксет просто не бях допускала възможноста да имам друг диск дотогава, та просто трябваше да е този. И винаги се бях чудила коя песен ще слушам, когато мина табелката 'Варна'. Мислех си, че искам да е Listen To Your Heart... обаче шансът беше 1 на 18. И въпреки това се падна тя... Е, това ако не е СЪДБА! Пристигнахме във Варна. Естествено първо се забиихме в склада на баща ми. Аз звъннах на Еви. Говорехме, говорехме, по едно време разговора прекъсна. Звъня й пак - 'Телефонът на абоната е изключен или извън обхват, моля обадете се по-късно.' Звъня на Хез - същото. Звъня на Пепи - и пак. Отчаях се - 'Абе, как така на всички са им изключени телефонитеее?!' Продължих да си слушам диска. Когато най-накрая тръгнахме от склада, отидохме да вечеряме в МакДоналдс (не тоя на Севастопол, а другия). И тук е мястото, на което ще се запъна. просто не мога да опиша какво почувствах първия път като стъпих на варненска земя - сякаш леко ми се зави свят и като на развален грамофон мислите и повтаряха 'Аз съм във Варна, аз съм във Варна, аз съм във Варна, във Варна съм, във Варна, наистина съм Варна...' Та, вечеряме. И по едно време баща ми изтърсва 'В неделя няма да сме във Варна.' При което аз 'КАКВО?! КАК ТАКА НЯМА ДА СМЕ ВЪВ ВАРНА?! Виж сега... имам уговорка с Еск за неделя. Недела СМЕ във Варна, ОК?!' И баща ми 'До 11 часа...' Аз: 'Виж какво, има уговорка за 12, а ти ми казваш, че в 11 си тръгваме?! Е, сори, ама НЯМА да я бъде тая! Неделя СМЕ във Варна, чуваш ли ме? Ти ЗНАЕШЕ, аз ТИ КАЗАХ, че съм се уговорила за неделя!' На баща ми очевидно му беше забавно. Спорът продължи и като отидохме в хотела. Там прерасна и до истерии. Разревах се и истерично пищях неща от сорта на 'НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ ПОНЕ ТИЯ ДВА ПРОКЛЕТИ ДНИ ДА СИ ИЗКАРАМ С ПРИЯТЕЛИТЕ МИ?!' Ааа, да не пропусна, че той искаше най-много два часа да се виждам с когото ще се виждам, и затова също истерясах. Е, поревах малко. После си пуснах диска и като почна 'The Look' се успокоих като че и почнах да си пея. при което баща ми: 'О, вече сем добре щом пеем, а?', а аз го изгледах злобно. После си взех един душ... една вана, по-точно и окончателно се успокоих. След това като че се разбрах с баща ми и в края на краищата заспах късно и щастлива. МНОГО щастлива, защото, хееей, аз съм във Варнаааа, ще се видя с Хеееееез, при това утреееее!
28-ми. Бях заспала късно /и със слушалки в ушите/, но се събудих рано. Преди да тръгнем към Севастопол, където се бяхме уговорили с Хез, седях на терасата, зяпах Варна и слушах новия диск. Първоначално си писах в Дневника, но после реших, че само ще зяпам Варна. А, по едно време звъннах на Хез. Отбелязах, че съм видяла варненска котка (и бях много горда от себе си)! Тя ми се оплака, че не може да си намери оранжевия лак. И... тук поредната забивка... Как да обясня как се чувствах, като знаех, че след по-малко от два часа за пръв път ще се видя с една от най-добрите си приятлеки? Как да обясня, как се чувствах, като от терасата имах прекрасна гледка към града, за който мечтаех от толкова месеци? Може да ме разбере само който го е преживял... А чувството е ПРЕКРАСНО. Много много много щастие и нетърпение... А тръгнахме ли най-накрая към Севастопол... Баща ми ми обясняваше как там не може да паркира. Каза да звънна на Хез да й кажа да дойде пред Общината (то беше една голяааама сграда с надпис 'Община Варна', пред която тъкмо бяхме спряли). Та звъня аз на Хез. 'Уф, Еееел, ама това е много далечеее!' Аз: 'Уф, чакай малко...' Баща ми вече ужасно ме изнервяше - да не би целият свят да се нагласяше по него?! Все пак спряхме някъде и аз се затичах надолу към МакДоналдс-а. Като стигнах пред него звъннах на Хез да я питам къде е. 'На Севастопол.' Иии... тогава откъм пешеходната пътека видях да се задава нещо с червена коса и си казах 'ТОВА Е ХЕЗ!' и тръгнах... не, затичах се към нея с вик 'ХЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЗ!!!'
[20:58:21] Sunflower каза: ...и се провеси на врата ми и се опита да ме убиеш!
Мда, така беше xD
И в този момент бях най-щастливата на света. Наистина най-най-най-щастливата.
Иии... ще довършвам, като се върна от Турция... ще взема да едитна, щото искам всичко да ми е в един пост.

2008-05-22T21:19:00.004+03:00

За 'Меридиан', за 7. 'а' клас... Ще ми липсвате, мамка му...

А помните ли когато дойдох при вас,
есенен ден, началото на пети клас.
Не бях съвършена; не съм и сега,
но вие знаете защо, как и кога...

Намерих момиче, обичащо котките
и друго, като мен харесващо да чете,
Марги, истинска двойкаджийка от класа,
Лили, отличника без зубърска нагласа.

Други две съученички, интересни,
дори понякога крайно любопитни,
Ева, винаги изпъкваща напред,
Ани, чието второ име беше 'Ред'.

С момчетата не се спогаждах тогава,
но не мога да отрека, че съм щастлива
че ги имах за съученици три години,
макар все още да ги мисля за гадини.

Класната ни бе наистина прекрасна,
макар да не бе мила, нито сладкогласна
и въпреки, че преподаваше ни по немски
не ни пишеше никак често слаби оценки.

Учителки по английски сме имали три -
е, макар да не бяха коя от коя по-добри.
Че научиха ни на много не мога да отрека -
не мога, дори и да исках (а не е така).

С математиката винаги бях във война
алгебра, геометрия, всяка цифричка една.
Сега заявявам, че мога да се справя,
ако някоя гадна теорема не забравя.

По история преписвахме на всеки тест,
пък после защо ли целият клас има шест...
Да учим ни мързеше като за световно -
потресаващо... или може би съдбовно?

На география ни учеше самата директорка
затова по някой път си учехме урока.
Разбира се, винаги имаше неподготвени,
обаче пък те бяха доста прецакани.

Физиката беше уникално скучен предмет,
по контролни разчитах само на късмет.
Обаче, аз не съм велика късметлийка
и така оказах се веднъж със тройка.

Биологията от втория срок ми е любима,
научех ли си всичко, бях несравнима.
И по химия оправях се... донякъде,
но оная двойка не влиза в сметките.

Рисуване и музика леко ги проспивахме,
но само леко, а иначе присъствахме...
През информатиката ни идеше да умрем,
освем ако не правехме каквото си щем.

Физкултурата беше от всичко най-гадна,
пък аз бях често-често нередовна.
Оправдание имах на пейката да седя
и някоя интересна книжка да си чета.

Свършиха вече многото мои дни тук.
През всеки ден съм била някой друг -
понякога може би нетърпима лигла,
понякога заради нещо странично унила.

Може би не бях типичната ученичка
с червеното сако и късата поличка.
И с дисциплината хич не се оправях,
но в 'Меридиан' до край останах.

Чао, училище, завинаги ме запомни,
както аз от теб ще пазя много спомени.
Чао, училище, с добро ме запомни,
а ти ще си прекрасно в мойте спомени...

Въздъх...

2008-04-29T17:52:00.002+03:00

*въздъх*
Мислех си, че щастието ми ще трае едва ли не вечно... Или поне през цялата ваканция... Е, всички правим грешки... А и не може да сме ясновидци, нали? Е, някои претендират за това (даже и аз понякога), нооооо... шанс. Та, без увъртане, чувствам се покъртително ужасно. Мислех, че съм наживяла февруари. Мисля, че съм надживяла... Че сега се справям, че съм доволна от това, което съм... Ще е жалко, ако се окаже, че всичките ми усилия са били напразни и все едно и миг не съм мръднала оттогава и съм онова момиче, което, без само напълно да разбира защо, плаче свито на килима, под звуците на Listen to your heart, Spending my time, Strani amori... С тази разлика, че сега звука на компа ми се е прецакал и няма как да слушам Strani amori... за добро или не... Хайде, какво ми става, по кихавиците?! Март... започна като февруари. Беше... гадно. И по едно време си казах, че е време да се взема в ръце и да направя нещо. Тогава на помощ ми дойдоха разните репетиции в училище, уроците, изпитите (пробни или не). Общо взето нямах особено време да се самосъжалявам и това ми беше добре дошло. Видях, че светът продължава да се върти, въпреки всичко... Че има други неща, за които да живея, имам цел, за която да дам всичко от себе си... Да видим как стоят сега нещата. Е, хубаво, влязох в Американския. Е, хубаво, оставам там. Е, да де, обаче... Каква беше целта ми? Да вляза в НГДЕК. След напълно непредвиденото ми и неочаквано влизане в колежа, пък и намеренията ми, които се промениха... Та, с няколко думи, сега нямам цел. Дали "да отида във Варна" се брои за цел? Не, определено не. По-скоро е мечта. Ами... да напиша книга? Да ставам все по-добра в писането на стихотворения? Неее, това не са... в смисъл... не са такива цели... не са... имам предвид... трябва ми нещо... нещо различно... нещо... пределно важно... нещо, в което да хвърлям всичките си усилия... А сега... е, имам Американския... само трябва да завърша даскало с успех над пет, което тъй или иначе ще стане... Та, по същество, първи проблем - нямам цел. Или по-точно... нямам Цел ( главно "ц" - едната, неповторимата по важност, открояваща се от останалите малки цели). Второ? Ами нямам неща, които да ме разсейват. Спрях уроците. Спрях курсовете. А спирането на уроците приех особено тежко... Те, просто... бяха ми станали нещо като хоби... И учителките бяха много печени, и изобщо... *въздъх* Пък и репетиции няма, щото минаха изложение "Образование" и концерта на даскалото... По цял ден си кисна вкъщи. Мислех, че като се срещам с разни хора ще си разнообразя дните, ама... съдейки по каквото стана вчера, май предпочитам да си седя вкъщи и да се самосъжалявам и да си рева... Хъ-хъ... Значи, така се очертава, а? Целият напредък от февруари насам го изгубих, а? Ами, браво на мен тогава. Много похвално. Що просто не вземе да се върне времето назад... Тогава поне можех да си правя кафе. Сега, баба ми като е тука, май няма да се получи особено много. (Оффтопик: хез е тук, Хез е тук, Хеееез е тук, тя винаги ми оправя настроението!) Та така... мразя, когато не мога да си контролирам чувствата... Защото, няма абсолютно никаква причина да се чувствам както се чувствам, но все пак се чувствам така, и то заради един човек, който просто не мога да си изхвърля от главата... Уф, а честно казано, не се и опитвам...

Шаляляля^^

2008-04-26T21:19:00.005+03:00

Не е ли просто изумително как животът ми някак си е станал идеален? Ами, определено е изумително, че даже и повече от изумително. Но да се разберем - идеален определено не значи съвършен. Дори и синонимният речник на българския език да го твърди, аз съм убедена, че не е така. Е, поне не и в моя случай. Защото виноги ще се намерят някои подробности, които да го направят несъвършен - караници с баба ми, сестра ми, която ми досажда, да ме боли гърлото и ефизолът с цялото си нахалство да е свършил. Но въпреки това да се чувствам щастлива... Чатя си с разни хора, слушам си музика, когато успея да се добера до DVD-то, щото звука на компа взе, че се прецака, пък уредбата е в друга стая - а честно казано и тя взема, че се прецаква често-често. Важното е, обаче, че въпреки всичката тази прецаквация около мен аз съм невероятно щастлива. На това му се вика идеално, нали? Но не и съвършено - не, в никакъв случай. Пък съвършен живот би бил доста скучен, нали? Е, и идеалният не е типичен пример за вълнуващо прекарване на дните, но в момента ми е достатъчно точно това спокойно идеално щастие. Така, да се събуждам всеки ден, да гледам небето и да си мисля: "Ах, колко е прекрасен светът..." На всичкото отгоре имам егоистичното чувство, че това щастие ми е напълно заслужено. И вече цяла седмица така. Седмицата на... идеалното ми несъвършенство!
Освен това напоследък все по-често чувам: "Гордея се с теб!"Наистина, много е приятно да чуваш (четеш, в моя случай) такива неща, особено когато си кажеш: "Хей, нали никой няма да тръгне да се гордее с мен просто ей така, защото съм му много симпатична (което тъй или иначе не ми се вярва)... Значи трябва да имам причина! Значи съм направила нещо, което е толкова хубаво, че заради него да се гордеят с мен!" Е, напоследък, тия хубави неща, заради които Хез, Еск, Мон, май имаше и други, се гордеят с мен, са стихотворенията ми. Или моят напредък в стихоплетството. Според Хез много съм напреднала. И, да, сигурно това не е причина да си вирна носа до небето и да взема и аз да се възгордея със себе си адски много, ама какво да се прави. Направо се обичам, честно. Хайде, да пренебрегнем това, че звучи толкова самовлюбено. Просто аз започнах седми клас като един човек и ще го завърша като съвсем различен. Тогава бях друга. Тогава бях... тъпа. Тогава не познавах или просто не бях достатъчно близка с някои от хората, които сега са важна част от живота ми. Освен това тогава бях... тъпа. Е, не тъпа, ако става въпрос за интелигентност (о, не е истина просто как се хваля със себе си xD). Но тъпа по един много... тъп начин. Защото можех да не бъда тъпа, и все пак бях. Но сега не съм и това е важното. Аз се промених... наистина много. Не говоря само за придобити ми благодарение на Хез умения по поезия. Говоря за моето Аз като цяло. Сега съм една Аз, която поклаща глава щом се сети за предишна си Аз и си мисли: "Ех, а можеше да бъде умно дете..." О, и сега... Няма да пропусна още една възможност да се изфукам! А именно с последното ми стохотворение, което много се хареса на хората, на чиито мнения много държа. И те ми казаха, че се гордеят с мен. Ами следователно и аз се гордея със себе си. Защото просто няма да е честно те да се гордеят с мен, пък аз да не се гордея със себе си. Някак си няма да е... коректно. Та:

Усещане за една нощ, кадифено-лилава,
аромат на късна пролет, дъждовно-топъл,
спомен за мелодия без звуци, пролетно-жива,
обещание за нов изгрев, огнено-светъл.

Затварям очи, инстнинктивно подирвам съня
в океан от безсъние с леденостудени вълни.
Намирам покой в тишината, очаквам деня,
в съзнанието ми играят лилави светлини.

Изгрев нов за обещание, светло-огнен,
звуци без мелодия за спомен, живо-пролетна,
пролет късна на аромат, топло-дъждовен,
нощ една за усещане, лилаво-кадифена.

О, това беше моят първи пост в чисто новият ми блог. Мислех си, че каквото и да напиша, сякаш няма да си е на мястото, но пък Хез ми каза, че каквото и да напиша, тъкмо то ще си е на мястото. Та вече освен това знам и трите златни правила за водене на блог, а именно: "1. Дрънкай глупости, 2. Пусни някое от нещата си, 3. Завърши със слънчице." Направих всичко това и се чувствам иключително доволна от себе си. А, не, всъщност още не съм. Но ей сега ще стане =)
Шаляляля, чао засегаааа (sun)