--> *9/1* <33 !! (: (:

най-прекрасният 15-ти септември евър!
и си обожавам училището. многомногомного.
и утре имам немски за пръв път от края на май 2008! xDD (просто трябваше да го отбележа!)
колко ще бъде прекрасна тази учебна година!

... and needless to say, get a good night sleep :D:D

Just...

... sea me.

Nei miei pensieri, dove non c'eri, sempre sarai...

Това е. Пак се зарибявам.

Историята е следната:
В началото на четвърти клас учителката ни по музика ни беше казала да помислим за песен за любовта, която е абсолютна класика и да й кажем следващия й час с нас. Е, аз не смятах, че трябва да мисля една седмица, защото си имах готов отговор - My Heart Will Go On, която тогава ми беше любимата песен и я боготворях (това е друга история, която датира от трети клас, та затова сега ще я оставя настрана).
Една седмица по-късно. Мнението ми по въпроса никак даже не се беше променило. И другите от класа имаха разни там предложения, които не ги помня даже... Госпожа Тасева беше съгласна с всичко, обаче в последните минути на часа ни каза, че ще и пусне песен по неин избор.
И пусна Fuoco nel fuoco.
Дали това беше съдовният миг, в който получих просветлението на живота си, недоумявах как съм живяла досега без тази песен, осъзнах, че искам да чуя всички други подобни песни на този свят, животът ми се преобърна на 360 градуса?.. Колко драматично, нали! Е, да, ама хич даже не беше така. Ако трябва да съм съвсем честа, точно тогава ми прозвуча като банда изкуфели африканци. *иска й се да срита тогавашата си Аз* "Как, нима това НЕЩО може да се сравнява по някакъв начин с My Heart Will Go On?!", мислех си.
И тук не знам колко време трябва да прескоча, може би още същия следобед се започна, може би след няколко дни или седмици (или дори месеци?!)... Та, аз, учех в частно училище, а нали знаете, че тия училища си имат автобуси, които карат учениците си по домовете им. В автобуса аз седях до шестокласничката Гери, която по някое време почна да пуска Fuoco nel fuoco на телефона си. Аз отначало си мислех, че идва от радиото, обаче след като няколко пъти песента ту се пускаше, ту спираше, реших, че едва ли е това. Когато стигнах до иначе така логичния извод, че идва от телефона на Гери, аз я помолих:
- Може ли да ми го дадеш да чуя песента веднъж, и ще ти го върна?
Не знам какво ме прихвана. Може би на второ слушане съм открила нещо друго в песента.
Но от този ден нататък всеки ден досаждах на Гери да ми дава да слушам Fuoco nel fuoco на телефона й. А вкъщи постоянно слушах песента на Windows Media Player (доброто старо време, когато там все още можеха да се слушат песни безплатно).
И така докато за имения ми ден майка ми не ми подари Stilelibero, осмият албум на Ерос Рамацоти, от който е въпросната песен.
Юни 2005 го помня много ясно... Първо, нека да започна с 2-ри юни (може би първата съдбовна дата, която си спомням... след 1-ви януари 2003-та, който май беше най-ужасният ден в живота ми). Та, 2-ри юни 2005-та беше изпитът Pitman Elementary на всички четвъртокласници от ЧОУ "Света София". Спомням си стаята и как бяха наредени чиновете, как преди да почне изпита се бях обърнала към задната редица да си говоря със Софи и още някой. Иначе, изпитът мина доста добре (по-късно разбрах, че съм го взела с пълен брой точки). Каквото стана после е по-интересно... Излязох от сградата и отидох при майка ми и баща ми, даже помня къде точно ме чакаха. При което те водеха някакъв много любопитен разговор:
- Ти й кажи!
- Не, ти й кажи!
- Защо да не й каже директорката?
- По-добре първо ние да й кажем.
После не помня как точно ми го обясниха, но идеята беше следната: изключена съм от въпросното училище... или, не, не изключена, а "помолена да не се записвам за другата учебна година". Сигурно е трябвало да очаквам нещо подобно, обаче, сериозно, дойде ми като гръм от ясно небе. Не стига това, ами и ме просветлиха, че това се е знаело от три седмици, включително от всичките ми учители, но на мен са ми казвали, за да си завърша нормално учебната година. Всъщност... действително бяха направили доста добре. Митът, че ако знаеш, че ти остават определен брой дни от нещо, ще ги изживееш по-пълноценно, е напълно грешен.
Същият ден отидохме в ЧОУ "Меридиан 22", което най-вероятно щеше да бъде новото ми училище. Другият вариат беше СМГ (Софийско математическо гето, йееееа). Кое ли училище предпочитах, много сложен въпрос, а? Предпочитам, не предпочитам, наште бяха решили, че целия юни ще ходя на курсове за СМГ и после ще се явя на изпита.
Чувствах се тотално прецакана. Курсове по МАТЕМАТИКА целия юни?! Исках да съм в Търново при баба ми и дядо ми и да играя пред блока с Деси и другите по цял ден, като миналите лета.
Сега съм безкрайно благодарна за тези курсове. Имам някакви много прекрасни спомени.
Един примерен юнски ден 2005:
Събуждам се и веднага си пускам Stilelibero, при което първата песен (L'ombra del gigante) почва да кънти из целия апартамент. Закусвам, майка ми ме води до СМГ, курсовете са до обяд, май бяха на час и половина с почивки от половин час, през една от които си взимах сандвид с руска салата от павилиончето отсреща. Имаше две момичета, с които се бях сприятелила, и си се разкарвахме заедно през почивките... Странно, сега дори имената им ми се губят >.< Но тогава беше много забавно. След курсовете ходех в офиса на баща ми, защото не се понасях с тогавашата детегледачка на сестра ми. А до офиса имаше едно кафене и се бях сприятелила с внучката на жената, която държеше въпросното кафене (тя се казваше Никол, това поне го помня). Когато с нея не измисляхме разни щуротии, седях в офиса и четях книжка, или си пишех разни неща - по-късно ще препиша едно нещо, което написах тогава. Ииии общо взето целият юни мина в курсове, четене, щуротии, косата ми вързана на две високи опашки, и музика, музика, музика, музика, L'ombra del gigante, Fuoco nel fuoco, Il mio amore per te...
В крайна сметка се издъних на изпита за СМГ - 2/21, като дори на пробният изпит бях имала повече - 4/21! Но пък ми остана хубав спомен...
От септември в новото училище едва ли остана и една блажена душа, която да не ме беше чула да си пея "Quando ti vedrooo', appena ti vedrooo'..." xD
Лято 2006 Ерос Рамацоти имаше концерт в София и аз, естествено, отидох - все още не мога да се начудя на късмета, който извадих тогава, да дойде в България за първи път точно когато бях най-зарибена по песните му...
Септември шести клас се записах на куросве по италиански, за да разбирам текстовете.
Февруари шести клас написах първото си стихотворение на италиански, La farfalla (бел. ред. - Пеперудата).
Началото на седми клас тази мания бавно, но сигурно започна да избледнява...
Което не значи, че съм забравила колко обичам тези песни, познавам ги от първата секунда, знам текстовете, мога да кажа коя песен от кой албум е и коя поред, за албума мога да кажа кой е поред и с повече късмет коя година е излязъл... Странно или не, тези песни са страшо важна част от живота ми, и без тях сега щях да съм напълно различна.

Why do all good things come to an end?

Времето ще преобръща и разделя
много пътища и светогледи.
Само спомени ще пазя неумело
сред поля от слънчогледи,
чието слънце вече се е скрило,
последният му ден изгаснал,
но в залеза си то се преродило
и залеза му в изгрев е прерастнал.
Преварил е и нощна неизбежност
и още нечертани лунните пътеки
по морската безбрежност,
и надежда е огряла всеки.

12.04.

Тази ваканция ще ми липсва. (:

Follow the signs of the crimson thunder!!! <333

AAAAAAAAAAAAAAAAAA!
ЕГАСИ ВЕЛИКОТО!!!

THEY FUCKIN' RULEEEEEEEEEEEEE!

LET THE FUCKIN' HAMMER.... FAAAAAAALL!!!

*истерия*

... of people and places. <3

Това е Мимс. Аз днес я видях, така че можете - даже е задължително! - да ми завиждате. (sun)
Мога да пиша дъъълго за Мимс, ама ще са главно суперлативи, така че може би ще схванете идеята ако се огранича до споменаването на това, че тя е едно от най-милите и слънчеви, и приказни същества на света. ^^
Освен това ние с Мимс имаме план. *йей!* Така де, той е по нейна причина и мое настояване, тъй като напоследък аз само си търсех причина да се занеса до Пловдив, но я нямам тая причина, докато тя я има, затова заслугата е главно нейна, макар че аз я навих. *мухахаха* Соу, ще ходим в Пловдив. Ахахахаха. Егаси якото. (Питайте Мимс, това повтарям цял ден!)

Освен това напоследък имам някакво предчувствие, че нещо ще се случи. Аз не знам какво ще е то и кога ще е, но ще се случи.

Time went by as I wrote your name in the sky...

Sunny & Bright

Life's so very simple, just like la-lа-la...

... а пък в Ботевград има прекрасни полянки с маргаритки. ^^ Това беше първото ми впечатление от града. Много е прекрасен! <3
Днес беше един много слънчев и невероятен ден с Надс, Теди, Мих, Рали и другите. (sun) Така де, бяха доста хора, затова няма да ги изброявам всичките. xD Ама беше хипер яко! ^^
Определено трябва да ходя по-често до Ботевград. Така де, освен това ми е само на един час път - никакъв проблем. (sun)
И... и... и... не честно, никога не намирам думите, с които да опиша колко съм щастлива. xD
Мерси, хора. *гуш*

Paint

Paint your love all over my world. <3

И така, това официално е най-хубавият ми ден от началото на ваканцията насам. ^^ И това благодарение на Теди.
Това момиче е изумително, сериозно. Хвана интрото на Fading Like a Flower по слух за една минута! Както казах, изумително, и аз я обявих за гений. xD О, и тя ме научи да го свиря! И... мога да свиря интрото на Fading Like a Flower! (sun)
Но най-забавното нещо, което направихме днес, определено беше Рисунката. Но това не е каква да е рисунка! Извадихме един бях кадастрон, всички темперни и водни боички, няколко крема за лице (xD), и напълнихме една чаша с вода. След което започнахме да рисуваме с ръце по листа и беше... ааа, велико! ^^ Когато ни хрумна дори още по-креативната идея да пльоснем едно сурово яйце отгоре и да разпределим белтъка равномерно по лица, за по-голяма яркост на цветовете. Иии, речено-сторено! xD Даже почнахме да оформяме разни спиралки с пръсти, вече като бяхме покрили с белтък, и... ами, крайния резултат беше впечатляващ. <3

Paint...
... me right.

(sun)

Diary 2009

And you know I'm going back, going back to stay...

Споменах, че ще почна нов Дневник, нали? 3-ти април. ^^ Миналата година беше 17-ти май. По-миналата 17-ти юни, а 2006-та на 16-ти юни. Та, иначе казано, това ми е най-рано започнатият летен Дневник. Тази година си преминавам най-различни лични рекорди. Като например, също така ми предстои и да мина този за най-дълго издържане с един телефон. Е, ако някой от следващите дни не стане нещо... но, така де, няма да стане, да не се урочасвам сега, обичам си телефончето.
А пък днес цял ден бях с Марги и беше много хубаво. ^^

My colours never fade

What am I gonna do when I find that the centre of my heart is the suburb to the brain? Na na na na na na na...

[7:31:57 PM] April каза: настроението ми върви с времето - колкото по-слънчево и топло става, толкова по-щастлива съм!
[7:32:45 PM] луничка :] каза: а пък мозъчната ми дейност е обратно пропорционална на щастието ми. колкото по - щастлива съм, толкова по - неадекватна съм!
[7:34:58 PM] April каза: а, и това го има! :D

Обичам дни като днешния! ^^ С Михи, Веси и Миша направихме една дъъълга разходка, после отидохме у нас, ядохме бисквити, пихме портокалов сок и слушахме Роксет. А, да, и разглеждахме едни мои Дневници от пети и шести клас, които ми бяха много забавни. Смисъл, писала съм големи глупости. xD
А сестрището ми днес стана на седем. Happy birthday, dear Maya, happy birthday to you! ^^

Cinnamon Dreams

Април. Ваканция. Слънце. <3 Лятото е толкова близо, става по-светло с всеки изминал ден, и дните са по-ярки, и пак се размечтавам за какво ли не, имам толкова много планове, идеи, всичко, имам само Roxette на айпода, но друго не ми е нужно, решимостта ми да си оправя оценките е по-силна отвсякога, защото имам за какво да уча, животът ми не е бил толкова прекрасен от наистина много отдавна... Ще почна нов Дневник.

I can hear my heartbeat...

Our time is here! [20.02.]

Gone are the days of summer
We couldn't change it if we tried
Why would we want to
Let's go where we got to
Our paths will cross again in time
It's never the same tomorrow
And tomorrow's never clear
So c'mon, c'mon, you know
Our time... our time is here!

Животът ми е прекрасен (: И 20-ти февруари. Отново толкова приказен и запомнящ се, само че по тотално различен начин. Ако миналия беше пролетен и топъл, днес имаше много сняг и цял ден наблюдавах как снежинки се стрелкат безцелно из въздуха. Ама АКС е толкова красив със сняг <3 И... пиесата... Беше... не, не мога да го опиша... просто... Незабравимо! Велико! (Всички производни суперлативи xD) И... небето беше лилаво! Лилавите нощи се връщат! О... толкова съм щастлива (sun)

P.S. Мерси на Хез за симпатично-черешовия лейаут (: Невероятно пичов е ^^

Perfect day.

Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours. <3