Chocolat

И така, най-сетне гледах филма. Разбира се, да не вземе човек да тръгне да си мисли "А, нищо особено, какво толкова ми го хвалят, книгата е в пъти по-добра.", и нещото ме разрева цели три пъти. А преди никога не е било да рева на филми... или на книги, което също се случва напоследък... Някак си, плашещо е. Макар че знам как винаги съм искала да съм от хората, които реват на филми и книги. xD Но, да не се отклонявам от темата. Този филм. Да. Този филм. Е, че книгата е по-добра няма съмнение. Но към края просто има някои гениални разбиващи моменти. Когато разбра, че Анук и Жозефин са живи... Или...

"I'm sorry, mum. Next time will be better. It will be wonderfull."

"Did you believe everything you told me? Did you believe I could be better? Or was it all a joke?"

(пиша по памет)

А иначе днес направих една голяма глупост. Така и не се отучих. *въздъх*

I pick up the phone, I'm dialing that number...

The dream is true... [02.02. & 28.02.]

Think I've heard your voice before
Think I've said this words before
Something makes me feel that I might just lose my mind
Am I still inside my dream?
Is this a new reality?
Something makes me feel that I have lost my mind

Живея за този ден (или, трябва да кажа, за тези дни?) от 9-ти ноември 2007.

Have I dreamt this time, this place?..

Лицето му беше абсолютно безизразно. Бих дала всичко да разбера какво си мислеше...

All my hopes and expectations
Looking for an explanation
Have I found my destination?

И все пак го видях. И той ме видя.

The dream is true , the dream is true, the dream is true, the dream is true...

P.S. Мерси на Косето и Теди (: Беше незабравимо (sun) Love ya ^^

If only...

I'd rather regret doing smth than doing nothing.

Знам си, че трябваше да направя... нещо... но мозъкът ми просто изключи... не можех да си събера мислите.... не осъзнавах какво става.... Ама това не е оправдание... О, само, само ако бях направила нещо...