If only...

I'd rather regret doing smth than doing nothing.

Знам си, че трябваше да направя... нещо... но мозъкът ми просто изключи... не можех да си събера мислите.... не осъзнавах какво става.... Ама това не е оправдание... О, само, само ако бях направила нещо...

Perfect day.

Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours. <3

Names of the Full Moon

Човек попада на такива интересни неща, когато най-малко очаква. ^^ И където най-малко очаква. Тоест, точно като съм си направила теста по английски (първия за деня от общо три, дъъ) и вместо да си го проверявам, зяпак нанякъде, мернах листчето със списъка на имената на пълните луни. И адски много ме израдва! Затова си взех едно листче и си ги преписах. ^^ Странно е как едно такова малко симпатично откритие може да направи целия ден един такъв много хубав и интересен. Въпреки трите теста, на два от които се изложих. И въпреки, че в Daily Bulletin името ми беше първото от дългия списък 'See Ms. Hillis Today'. Беше един от тези дни, в които просто обичам АКС и адски се радвам на училището си, без дори една едничка мисъл за "Меридиан" да ме откъсне от тази ми нагласа. О, и въпреки, че радиото наистина се старае да върне носталгията, като ми пуска постоянно "Един неразделен клас". Но аз няма да му се дам пък! Обичам АКС и толкова х)
Оу, имената на пълните луни:

January the Stormy Moon
February the Snow Moon
March the Sap Moon
April the Sprouting Grass Moon
May the Flower Moon <3
June the Strawberry Moon <333
July the Thunder Moon
August the Harvest Moon
September the Coon Moon
October the Acorn Moon
November the Frost Moon
December the Long Night Moon

Тази година няма да има Stormy Moon. Първото пълнолуние ще е на 9-ти февруари. Затова пък ще има две Long Night Moons, 2-ри и 31-ви декември. Уф, това е ебаси зарибяващото. ^^ Пък Сиси обеща да ми донесе една книга, където ги пише българските варианти. И ще си ги отчитам всеки месец и ще е радващо и... йей!

Когато думите не стигат.

И все пак, все пак думите продължават да ми се губят... Искам да намеря начин да изкажа как се чувствам, но чувството не иска да бъде написано черно на бяло, или, в сегашния случай - напечатано на компютъра... То ще си остане в мен, ще ме изпълва, но няма да поддаде на описване, защото просто речника на никой език по света не може да е достатъчно богат, за да опише едно... чувство. Как да обясня какво ми навява една песен? Как в главата ми изникват толкова ярки образи, сякаш беше вчера, и как усещането се връща абсолютно същото, каквото беше... Защото може и времето никога да не се връща, усещанията го правят и още как. Трябва само нещо да те подсети - и ето го пак, толкова истинско, толкова сякаш току-що появило се, ново, завладяващо... Какво са едни прости понятия като `там` и `тогава`, `тук` и `сега`... Има ли значение изобщо? Каква е разликата, ако виждаш нещата по същия начин? Нима нещо се е променила, ако светогледа ти си е останал същия, въпреки всичко? Но, щях да говоря за чувството... А думите все така продължават да ми се изплъзват...Но просто някак си имах нужда да напиша това. Просто... някак си...

Europe - The Final Countdown x)

P.S. О, и не оставайте с впечатлението, че е нещо чак толкова драстично... просто ледените пързалки миналата зима (:

Oh, come on... ain't that enough?!

Съдбата най-стрателно саботира опитите ми да престана с `една година от` и да си гледам живота такъв какъвто е сега. (... написа тя една секунда преди радиото да пусне една от любимите песни на Пепи.)

[1/8/2009 3:43:04 PM] луничка :] каза: хлътването по човек от форум НИКОГА не води до нещо добро.
[1/8/2009 3:43:06 PM] луничка :] каза: НИКОГА
.[1/8/2009 3:43:07 PM] луничка :] каза: :D
[1/8/2009 3:43:09 PM] Believer каза: хах
[1/8/2009 3:43:11 PM] Believer каза: да
[1/8/2009 3:43:12 PM] Believer каза: виж мен
[1/8/2009 3:43:13 PM] луничка :] каза: оппа.
[1/8/2009 3:43:13 PM] Believer каза: :D
[1/8/2009 3:43:15 PM] луничка :] каза: о, по офлюфите.
[1/8/2009 3:43:20 PM] луничка :] каза: изобщо не се усетих!

И все пак... просто не визирам живота си иначе. Смисъл, ако беше само хлътване, нямаше да имам нищо против... Не че сега имам нещо против. Не. Но сега просто не мога да си представя как бих живяла иначе.

[4:24:01 PM] lunatic :] каза: аз ен искам
[4:24:04 PM] lunatic :] каза: *не
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: нищо
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:13 PM] Believer каза: не искаш ли
4:24:15 PM] Believer каза: :D
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: дори не съм го виждала на живо, Ел
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:41 PM] Believer каза: кхъм.
[4:24:42 PM] Believer каза: :D

Аз дори не съм го виждала на живо. Уий.

Нооо... да беше само това!

[3:55:39 PM] Съчинител каза: (исках в НГДЕК, мама му!)

И тук, един от моментите, в които се обръщам към Съдбата и й се сопвам `Ооо, я стига!` Както като радиото ми пусна Please Forgive Me, докато си пишех домашното по английски. Изпускам химикалката, зяпвам тъпо в тавана, и `Ооо, я стига!` Смисъл... не може целия свят да е решил да ми докара нервен срив, нали?! Някак си... би било твърде нехуманно!

[4:36:14 PM] lunatic :] каза: Ел, животът ми ми се подиграва!
[4:36:15 PM] lunatic :] каза: xD
[4:37:24 PM] Believer каза: ОООО, Я СТИГА!
[4:37:34 PM] Believer каза: (ъм.. имах нужда да го напиша xD)

Аз какво пиша, и какво ми пишат по скайп в същия момент!!!
Е, не, край вече. Дотук бях. Сериозно. Сега радиото ще ми пусне Listen To Your Heart, случайно ще се запозная с някой, който се готви за НГДЕК при Анета и г-жа Вачкова, ще мерна в мууда на някой цитат от Sometimes Love Just Ain't Enough, някой ще ми спомене колко се радва, че след няколко дена отива във Варна, а в сегашния Хекс ще продължа разискването на това колко им липссва миналия и как нищо вече няма да бъде същото. Йеа... толкова пичово.

I feel...

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.

"едновременно проклятие и благословия..."

Реших, че ще го пусна и тук. Не ме питайте нищо. Не питайте за заглавието. Не питайте какво знам. Просто... не питайте. А и да питате, няма да ви кажа.

мисля, че тази нощ животът ми се разтърси из основи.мисля, че това беше краят на всякакви носталгии.мисля, че оттук нататък ще смятам животът си до тази нощ и след това.мисля, че намерих отговор на много от въпросите, които си задавах.мисля, че именно сега беше моментът.мисля, че това е най-правилното нещо, което съм правила от доста време насам.
мисля твърде много...
и треперя докато пиша това. отдавна не съм треперила така. мисля, че се чувствам прекалено странно.
о господи.о небеса.о... всичко.
просто... просто... просто... о, не знам. не знам, не знам. дори не мога да опиша как точно се чувствам.
просто... просто... просто беше...
сега знам. и какво ще направя като знам?
може би най-доброто ще е да не правя нищо. просто... да си знам.
о, не, трябва да говоря с някой за това, иначе ще се пръсна. но... мисля, че някак си няма да е правилно... смисъл... прекалено е лично. и дори не се отнася до мен.
мога да си напиша всичко в хартиения Дневник. тъкмо го зарязах, защото няма какво толкова да напиша, защото всичко вече е до втръсналост едно и също. но това на беше.
о господи. тъкмо си мислех как ми е нужна някаква хипер драстична промяна, за да престана с носталгиите ми.
това БЕШЕ въпросната промяна.
а дори не се е случило нищо. просто... знам.
ох... трябва да говоря с някой. и същевременно е твърде недопустимо...
какво щеше да стане ако просто бях отишла да спя?
нямаше да знам. ето какво. и всичко щеше да е като преди.
о господи. просто.. просто.. просто!
но не е просто. изобщо не е просто.
животът ми е разтърсен из основи и това е. а нищо особено не се е случило... всъщност, изобщо нищо не се е случило. тоест, случило се е, де, но не се случило на мен. и все пак... това, че вече знам е... ами, разтърсване на живота ми из основи.
може би все пак ще говоря... с някой... някога... просто ще избухна ако го държа в мен прекалено дълго.
о... аз знам. и имам адски острата нужда да споделя с някой това, което знам. но няма. или поне не на този етап.
всъщност... като бях задала един въпрос преди доста време... не си давах сметка, че отговора може да е чак от такова значение. все пак бях попитала "по защо точно това?" а сега, след като знам... някак си изведнъж ми просветна защо точно това.
и сега в главата ми изникват хиляди, милиони, милиярди други въпроси. едва ли някога ще получа отговорите им... но все пак!
светът не е същото място, което беше допреди няколко часа. аз не съм същия човек, който бях допреди няколко часа. нещата не са каквито ги мислех допреди няколко часа.
или поне така ми се струва. защото животът ми е разтърсен из основи. защото сега знам.
ебаси... трябва да говоря с някой. но не бих дори с Еви... нито Хез... нито... който и да било от приятелите ми, който принципно винаги ме разбират. този път не. този път не мога.
но знам. и просто трябва да кажа на някой... нещо... иначе... ъгх. не знам и аз какво иначе. какво е това иначе? нямам на идея. о господи!
затова пиша това тук. защото не знам на кой да кажа. защото имам нужда някой да прочете, че аз ЗНАМ. не че някой знае какво знам. но... просто имам нужда някак си. след като поне за доста време напред няма да говоря за това с никой...
всъщност, мисля, че имам идея кога бих говорила за това и с кой. и ако идеята ми е правилна, значи няма да е скоро. всъщност, не знам кога ще е. но не и скоро. а ако стане прекалено не скоро, може и... ох, не знам. тоест, знам. именно. това е. знам.
въпросът е там... предпочитам ли, да не знаех? предпочитам ли просто да бях отишла да спя, или просто да не бях отваряла проклетата интернет страница?! и всичко да си беше по старому... да, нямаше да е особено хубаво старому, щях да тъна в носталгии, някои неща щяха да ми липсват ужасно много.. и.. но нямаше да знам. и нямаше да имам отчайващата нужда да споделя с някой, а да няма с кой.
но.. е, мисля, че предпочитам да знам. защото е по-добре да знам. защото ми дава реална представа за нещата.
о, господи.
да, обикновено, когато нещо разтърси живота ми не мога да повтарям `о, господи`. не че съм особено набожно, но възклицанието само ми се изплъзва и не мога да го спра.
о господи. и нищо вече няма да бъде същото.
всъщност ще бъде. и преди си е било. само че преди не знаех, така че за мен не беше същото.
аз съм... напълно сама. по-сама не съм се чувствала през живота си. сега след като няма да кажа на никой (а просто предчувствам как Плам после ще ме разпитва като прочете това О.о)... за пръв път няма да споделя с никой нещо, което имав отчайваща нужда да споделя. всъщност... за втори. първият път, когато изпитах такава нужда а нямаше на кой да кажа беше... хм, края на ноември 2007. и по една случайност е свързано с това, което сега знам. всъщност е част от това, което сега знам. но малка част - нещо като резюмето, бих казала. всъщност, и преди тази нощ (а.к.а. из-основното-разтърсване-на-живота-ми) от време на време съм се чудила върху това. но само от време на време. и после отминаваше. а сега знам и... няма на кой да кажа... и.... ох, ужасно е да не можеш да кажеш на никой. ужасно е да таиш нещо в себе си и да го предъвкваш в главата си хиляди и милиони пъти, и...
о господи, аз знам. о... о... о! просто.. просто.. това е.. просто е.. аз просто.. просто не мога да го обясня. не мога да обясня скапаното чувство. а то не е скапано. не знам какво е. не мога да го обясня.
и продължавам да треперя. о, мисля, че няма да е лошо да се откажа от идеята да спя. може би другата нощ... тъкмо да си възвърна нормалния режим на спане и събуждане, защото края на ваканцията наближава.
ох... аз... знам.и за мен вече нищо не е същото.о господи.ако това продължи да ме разяжда отвътре прекалено дълго време, поради простата причина, че няма на кой да кажа, наистина ще си подновя Дневника. но и Дневника ми вече няма да е същите. тоест, няма да пиша същите неща като преди. старите неща, които само се предъвкват наново и наново... напротив, ще описвам нещата които знам, и ще ги предъвквам, и ще ги анализирам, и ще ги проумявам.но първо ще си намеря наистина добро скривалища за Дневника. ако ще пиша за нещата, които знам, не мога да си позволя НИКОЙ да се докопа до тетрадка...
светът не се срива под краката ми. напротив. той вече отдавна се е сринал. сега се претворява наново...

Хез срещу сдухване! ^^

Тя... просто се появи в скайп, и изведнъж целия свят стана по-приятно място. ^^ Хез има тази способност. Не веднъж ми е повдигала настроението, дори когато съм си мислела, че светът е едно гадно място, за което не ми трябва да си хабя усмивките. Всъщност не е така. Никой свят, който си има Хез, не може да е гаден! Тя сега отиде да гледа филм... но на мен още ми е весело, и то благодарение на нея. Мерси, Хез! *гуш*
И си намерих една много симпатична песничка с много оптимистичен текст. Това е първата ми музикална находка за 2009 и щом звучи толкова усмихващо, значи все пак в тази година ще има и много хубави моменти. Само трябва да почакам малко...

Поздрав за всички: Lady Antebellum - One Day You Will

"But down the road the sun is shining
In every cloud there's a silver lining
Just keep holding on (just keep holding on)
And every heartache makes you stronger
But it won't be much longer
You'll find love, you'll find peace
And the you you're meant to be
I know right now that's not the way you feel
But one day you will"

<3