BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

22 май 2008

За 'Меридиан', за 7. 'а' клас... Ще ми липсвате, мамка му...

А помните ли когато дойдох при вас,
есенен ден, началото на пети клас.
Не бях съвършена; не съм и сега,
но вие знаете защо, как и кога...

Намерих момиче, обичащо котките
и друго, като мен харесващо да чете,
Марги, истинска двойкаджийка от класа,
Лили, отличника без зубърска нагласа.

Други две съученички, интересни,
дори понякога крайно любопитни,
Ева, винаги изпъкваща напред,
Ани, чието второ име беше 'Ред'.

С момчетата не се спогаждах тогава,
но не мога да отрека, че съм щастлива
че ги имах за съученици три години,
макар все още да ги мисля за гадини.

Класната ни бе наистина прекрасна,
макар да не бе мила, нито сладкогласна
и въпреки, че преподаваше ни по немски
не ни пишеше никак често слаби оценки.

Учителки по английски сме имали три -
е, макар да не бяха коя от коя по-добри.
Че научиха ни на много не мога да отрека -
не мога, дори и да исках (а не е така).

С математиката винаги бях във война
алгебра, геометрия, всяка цифричка една.
Сега заявявам, че мога да се справя,
ако някоя гадна теорема не забравя.

По история преписвахме на всеки тест,
пък после защо ли целият клас има шест...
Да учим ни мързеше като за световно -
потресаващо... или може би съдбовно?

На география ни учеше самата директорка
затова по някой път си учехме урока.
Разбира се, винаги имаше неподготвени,
обаче пък те бяха доста прецакани.

Физиката беше уникално скучен предмет,
по контролни разчитах само на късмет.
Обаче, аз не съм велика късметлийка
и така оказах се веднъж със тройка.

Биологията от втория срок ми е любима,
научех ли си всичко, бях несравнима.
И по химия оправях се... донякъде,
но оная двойка не влиза в сметките.

Рисуване и музика леко ги проспивахме,
но само леко, а иначе присъствахме...
През информатиката ни идеше да умрем,
освем ако не правехме каквото си щем.

Физкултурата беше от всичко най-гадна,
пък аз бях често-често нередовна.
Оправдание имах на пейката да седя
и някоя интересна книжка да си чета.

Свършиха вече многото мои дни тук.
През всеки ден съм била някой друг -
понякога може би нетърпима лигла,
понякога заради нещо странично унила.

Може би не бях типичната ученичка
с червеното сако и късата поличка.
И с дисциплината хич не се оправях,
но в 'Меридиан' до край останах.

Чао, училище, завинаги ме запомни,
както аз от теб ще пазя много спомени.
Чао, училище, с добро ме запомни,
а ти ще си прекрасно в мойте спомени...