BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

14 ноември 2009

I never needed a friend like I do now...



Напоследък често се сещам за тази песничка... Еви, поздрав. ^^

01 ноември 2009

[00:22:28] Noonshine каза: ноември е.



[00:21:04] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: Ел, вече е 1 ноември
[00:21:08] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: xD
[00:22:36] Noonshine каза: [00:22:28] Noonshine каза: ноември е.
[00:22:38] Noonshine каза: :D
[00:22:41] Noonshine каза: мда.
[00:22:47] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: :D
[00:23:05] Noonshine каза: по-следващия месец е 2010, представяш ли си?!
[00:23:11] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: мдаам
[00:23:21] Noonshine каза: ама как така си представяш бе!
[00:23:23] Noonshine каза: :D
[00:23:27] [X] \m/ Defects of the Isolated Mind \m/ - Wake the Nightmares! каза: :D

15 септември 2009

--> *9/1* <33 !! (: (:



най-прекрасният 15-ти септември евър!
и си обожавам училището. многомногомного.
и утре имам немски за пръв път от края на май 2008! xDD (просто трябваше да го отбележа!)
колко ще бъде прекрасна тази учебна година!

... and needless to say, get a good night sleep :D:D

12 септември 2009

back to school, lol ^^



[11:48:04] - Nyx. - каза: вас нещо много рано ви викат на 15ти
[11:48:22] Noonshine каза: мдаа
[11:48:29] Noonshine каза: току-що видях в сайта
[11:48:30] Noonshine каза: иначе
[11:48:34] Noonshine каза: пиша си го на мууда щото
[11:48:42] Noonshine каза: доста хора се чудеха от колко часа ни викат
[11:48:43] Noonshine каза: :D
[11:48:55] Noonshine каза: и така
[11:49:22] - Nyx. - каза: ма много рано
[11:49:29] - Nyx. - каза: нас ни викат в 9 без 15
[11:49:40] - Nyx. - каза: и то почва в 9
[11:50:03] Noonshine каза: ахам
[11:50:22] Noonshine каза: имам спомени, че миналата година ни викаха по-късно о.О
[11:50:25] Noonshine каза: ама не съм сигурна
[11:50:32] - Nyx. - каза: (chuckle)
[11:50:33] Noonshine каза: иначе, знам, че в Меридиан винаги ни викаха към 10-11
[11:50:36] Noonshine каза: да може да се наспим
[11:50:37] Noonshine каза: :D
[11:55:37] - Nyx. - каза: ммммммммммдам
[11:55:53] - Nyx. - каза: ние май след празненството ще ходим някъде класа
[11:57:18] Noonshine каза: ние май от 15-ти почваме да учим
[11:57:22] Noonshine каза: :D:D:D
[11:57:29] - Nyx. - каза: Айде, честито да ти е
[11:57:32] - Nyx. - каза: (rofl)
[11:57:33] Noonshine каза: като нищо и да имаме домашни за 16-ти
[11:57:34] Noonshine каза: xDD
[11:57:44] - Nyx. - каза: хахахаахах
[11:57:46] - Nyx. - каза: на ти!

***

[21:08:10] Noonshine каза: леле
[21:08:11] Noonshine каза: три дена
[21:08:13] Noonshine каза: и девети клас
[21:08:18] Noonshine каза: егати психиращото!
[21:08:23] Noonshine каза: и егати радващото също така xDD
[21:09:04] Riot Mistress <3~~ каза: ... психиращо по-точно
[21:09:07] Riot Mistress <3~~ каза: xD
[21:09:24] Noonshine каза: психиращо = радващо
[21:09:26] Noonshine каза: xDD

09 септември 2009

it's time.

it's time again - time to live and time to gain,
time to stay and time to go, it's time today,
today to start - to start, to live, to be insane,
time to freak me out, it's time to find a way.

it's time for me - time to move, but not forget,
high time to see the world, open my eyes,
time to make mistakes without regret,
and this time I shall believe in paradise.

it's time, it's now, in each and every breath,
my time to be and be the best I can.
it's neither fixed, nor done, nor said,
but time it is, 'cause I know when.

09.09.09

02 септември 2009

"есента е пиеса без сценарий."



Fairytales of yesterday
Tomorrow on my mind
Living for today
Harmony I seek and find

19 август 2009

It's all about music, isn't it?





Препоръчвайте ми песни. Много песни. И всякакви. ^^

Тея дни слушам...
*Jessica Riddle - Even Angels Fall
*Christina Stürmer - Nie Genug
*Paramore - Misery Business

08 август 2009

15



обичам този ден. (:
странно ми е, че вече съм на 15. имам предвид, чувствам се... 13-годишна or smth? xD
но да... днес беше <33
08.08. ftw (sun)
обичам ви, хора! ^^

27 юли 2009

Smile like you mean it. (;



Прекрасно е. Че отново съм си в България, че айпода ми си е наред, че е лято, че си слушам дисковете на Ерос Рамацоти и си припявам, докато си мисля как всичко е прекрасно. Всичко. <3
Обичам си живота.

Voglio volare su,
voglio toccare il blu,
e non stancarmi mai,
e non finire mai di pensare cosi...

11 юли 2009

Just...

... sea me.

08 юли 2009

Million to one chances crop up nine times out of ten.



[10:50:18 AM] Юлето / Heru_EldA каза: и шанса 1 на милион НЕ се падат 9 на 10 *винаги я дразнело това*
[10:50:20 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:51:44 AM] Noonshine каза: :D
[10:51:48 AM] Noonshine каза: напротииив!
[10:51:50 AM] Noonshine каза: xD
[10:51:59 AM] Noonshine каза: това е моята житейска философия!!
[10:52:01 AM] Noonshine каза: xD
[10:52:04 AM] Юлето / Heru_EldA каза: ми не е. Няма начин
[10:52:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:52:09 AM] Noonshine каза: има, има
[10:52:11 AM] Noonshine каза: :D
[10:52:37 AM] Юлето / Heru_EldA каза: добре, всеки със своето си мнение
[10:52:41 AM] Noonshine каза: (nod)
[10:52:41 AM] Юлето / Heru_EldA каза: xD
[10:52:59 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 е че няма да ти се падне 1 на милион
[10:53:00 AM] Noonshine каза: някой ден шанс едно на милион ще ти се падне 9 на 10 и тогава ще си кажеш "Ели беше права!"
[10:53:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: хах *препрочита го няколко пъти*
[10:53:42 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 ще ми се падне шанс на милион?
[10:54:20 AM] Noonshine каза: ами, гледай ся
[10:54:33 AM] Noonshine каза: ще има нещо, за което си сигурна, че е едно на милион шанса
[10:54:47 AM] Noonshine каза: и изведнъж ще се окаже, че всъщност е много вероятно да се стане - 9 на 10
[10:54:48 AM] Юлето / Heru_EldA каза: аа, да. Случвало ми се е
[10:54:49 AM] Noonshine каза: :D
[10:54:55 AM] Юлето / Heru_EldA каза: йей, това е по-хубаво :D
[10:54:56 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:54:57 AM] Noonshine каза: ето, виждаш ли!
[10:55:00 AM] Noonshine каза: случвало ти се е!
[10:55:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: вече няма да ме дразни профила ти
[10:55:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:55:14 AM] Юлето / Heru_EldA каза: мда, мерси
[10:55:19 AM] Noonshine каза: (rofl)
[10:55:22 AM] Noonshine каза: чувствам се поласкана!
[10:55:23 AM] Noonshine каза: xD
[10:55:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: даже постоянно ми се случва
[10:55:27 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:55:45 AM] Noonshine каза: ето! казах ли ти аз! :D
[10:56:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:56:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (hug)
[10:56:31 AM] Noonshine каза: (sun)(hug)





***

И каква е поуката? Четете Пратчет, пийпъл.

06 юли 2009

Summer 2009 ftw! ^^



това лято аз ще.

в близкото лято се очертава:
08.07. - Викс идва в Търново
09.07. - аз отивам в Габрово
и още много подобни дни.^^
също така едно предполагаемо ходене до Варна, ама ще видим. : )

в не-чак-толкова-близкото лято се очертава:
едно (не само предполагаемо!) ходене до Варна - а може и повече от едно всъщност, ще видим : )
06.08. - ходене до Сливен с Викс ^^
08.08. - планирам да стана на 15 xD и би трябвало да съм в София.

и още, още, още, защото това лято аз ще.

28 юни 2009

There's a reason why people don't stay who they are.



Обичам си тази снимка. 26-ти януари 2008.
"Това лято няма да се сдухвам, защото не е декември 2007."
Затова пък ще се сдухвам за януари 2008, тъй ли? Е, няма да стане пък.
Но беше хубаво тогава нали?
И всяка сутрин на път да училище хващах Sometimes Love Just Ain't Enough по радиото на телефона. Та оттогава тази песен ми е останала изключително януари 2008 и няма как да не ми напомня.
А и онзи телефон беше много хубав и много си го обичах. Защо ми трябваше да го губя?
Как искам пак да е януари 2008, просто пак да го изживея целия месец, с всичко, което ми донесе.

Днес ми е малко безмислен ден. Утре завършвам осми клас, но днес, днес не се случва нищо, събудих се в един и половина и целия ден само го прахосвам. И сега като си намерих тая снимка, и като взе че ми стана едно такова носталгично... Изглеждам щастлива, нали? Смисъл, не че съм с усмивка до ушите или нещо такова, но просто... изглеждам щастлива. И по мен има миниатюрни снежинки, които вече се топят. Защото преди да влезем в Сити центъра с Еви и Юлето, бяхме на откритата пързалка на НДК и беше... толкова прекрасно. Ей, обичам го тоя ден... 26-ти януари 2008, тоест.

И пак онзи въпрос, който така ненавиждам да си задавам: Променила ли съм се оттогава? Промяната е неизбежна... Дали?

Don't cry because it's over, smile because it happened.

Дните идват и си отиват. Просто... просто някои са по-запомнящи се. 28-ми юни 2009 ще мине и ще си замине и ще го помня ли изобщо след година и половина?

Уф. Искам си януари 2008. 26-ти най-вече. Беше най-хубавият ден за месеца, плюс срядите за уроците, разбира се.

21 юни 2009

Nei miei pensieri, dove non c'eri, sempre sarai...



Това е. Пак се зарибявам.

Историята е следната:
В началото на четвърти клас учителката ни по музика ни беше казала да помислим за песен за любовта, която е абсолютна класика и да й кажем следващия й час с нас. Е, аз не смятах, че трябва да мисля една седмица, защото си имах готов отговор - My Heart Will Go On, която тогава ми беше любимата песен и я боготворях (това е друга история, която датира от трети клас, та затова сега ще я оставя настрана).
Една седмица по-късно. Мнението ми по въпроса никак даже не се беше променило. И другите от класа имаха разни там предложения, които не ги помня даже... Госпожа Тасева беше съгласна с всичко, обаче в последните минути на часа ни каза, че ще и пусне песен по неин избор.
И пусна Fuoco nel fuoco.
Дали това беше съдовният миг, в който получих просветлението на живота си, недоумявах как съм живяла досега без тази песен, осъзнах, че искам да чуя всички други подобни песни на този свят, животът ми се преобърна на 360 градуса?.. Колко драматично, нали! Е, да, ама хич даже не беше така. Ако трябва да съм съвсем честа, точно тогава ми прозвуча като банда изкуфели африканци. *иска й се да срита тогавашата си Аз* "Как, нима това НЕЩО може да се сравнява по някакъв начин с My Heart Will Go On?!", мислех си.
И тук не знам колко време трябва да прескоча, може би още същия следобед се започна, може би след няколко дни или седмици (или дори месеци?!)... Та, аз, учех в частно училище, а нали знаете, че тия училища си имат автобуси, които карат учениците си по домовете им. В автобуса аз седях до шестокласничката Гери, която по някое време почна да пуска Fuoco nel fuoco на телефона си. Аз отначало си мислех, че идва от радиото, обаче след като няколко пъти песента ту се пускаше, ту спираше, реших, че едва ли е това. Когато стигнах до иначе така логичния извод, че идва от телефона на Гери, аз я помолих:
- Може ли да ми го дадеш да чуя песента веднъж, и ще ти го върна?
Не знам какво ме прихвана. Може би на второ слушане съм открила нещо друго в песента.
Но от този ден нататък всеки ден досаждах на Гери да ми дава да слушам Fuoco nel fuoco на телефона й. А вкъщи постоянно слушах песента на Windows Media Player (доброто старо време, когато там все още можеха да се слушат песни безплатно).
И така докато за имения ми ден майка ми не ми подари Stilelibero, осмият албум на Ерос Рамацоти, от който е въпросната песен.
Юни 2005 го помня много ясно... Първо, нека да започна с 2-ри юни (може би първата съдбовна дата, която си спомням... след 1-ви януари 2003-та, който май беше най-ужасният ден в живота ми). Та, 2-ри юни 2005-та беше изпитът Pitman Elementary на всички четвъртокласници от ЧОУ "Света София". Спомням си стаята и как бяха наредени чиновете, как преди да почне изпита се бях обърнала към задната редица да си говоря със Софи и още някой. Иначе, изпитът мина доста добре (по-късно разбрах, че съм го взела с пълен брой точки). Каквото стана после е по-интересно... Излязох от сградата и отидох при майка ми и баща ми, даже помня къде точно ме чакаха. При което те водеха някакъв много любопитен разговор:
- Ти й кажи!
- Не, ти й кажи!
- Защо да не й каже директорката?
- По-добре първо ние да й кажем.
После не помня как точно ми го обясниха, но идеята беше следната: изключена съм от въпросното училище... или, не, не изключена, а "помолена да не се записвам за другата учебна година". Сигурно е трябвало да очаквам нещо подобно, обаче, сериозно, дойде ми като гръм от ясно небе. Не стига това, ами и ме просветлиха, че това се е знаело от три седмици, включително от всичките ми учители, но на мен са ми казвали, за да си завърша нормално учебната година. Всъщност... действително бяха направили доста добре. Митът, че ако знаеш, че ти остават определен брой дни от нещо, ще ги изживееш по-пълноценно, е напълно грешен.
Същият ден отидохме в ЧОУ "Меридиан 22", което най-вероятно щеше да бъде новото ми училище. Другият вариат беше СМГ (Софийско математическо гето, йееееа). Кое ли училище предпочитах, много сложен въпрос, а? Предпочитам, не предпочитам, наште бяха решили, че целия юни ще ходя на курсове за СМГ и после ще се явя на изпита.
Чувствах се тотално прецакана. Курсове по МАТЕМАТИКА целия юни?! Исках да съм в Търново при баба ми и дядо ми и да играя пред блока с Деси и другите по цял ден, като миналите лета.
Сега съм безкрайно благодарна за тези курсове. Имам някакви много прекрасни спомени.
Един примерен юнски ден 2005:
Събуждам се и веднага си пускам Stilelibero, при което първата песен (L'ombra del gigante) почва да кънти из целия апартамент. Закусвам, майка ми ме води до СМГ, курсовете са до обяд, май бяха на час и половина с почивки от половин час, през една от които си взимах сандвид с руска салата от павилиончето отсреща. Имаше две момичета, с които се бях сприятелила, и си се разкарвахме заедно през почивките... Странно, сега дори имената им ми се губят >.< Но тогава беше много забавно. След курсовете ходех в офиса на баща ми, защото не се понасях с тогавашата детегледачка на сестра ми. А до офиса имаше едно кафене и се бях сприятелила с внучката на жената, която държеше въпросното кафене (тя се казваше Никол, това поне го помня). Когато с нея не измисляхме разни щуротии, седях в офиса и четях книжка, или си пишех разни неща - по-късно ще препиша едно нещо, което написах тогава. Ииии общо взето целият юни мина в курсове, четене, щуротии, косата ми вързана на две високи опашки, и музика, музика, музика, музика, L'ombra del gigante, Fuoco nel fuoco, Il mio amore per te...
В крайна сметка се издъних на изпита за СМГ - 2/21, като дори на пробният изпит бях имала повече - 4/21! Но пък ми остана хубав спомен...
От септември в новото училище едва ли остана и една блажена душа, която да не ме беше чула да си пея "Quando ti vedrooo', appena ti vedrooo'..." xD
Лято 2006 Ерос Рамацоти имаше концерт в София и аз, естествено, отидох - все още не мога да се начудя на късмета, който извадих тогава, да дойде в България за първи път точно когато бях най-зарибена по песните му...
Септември шести клас се записах на куросве по италиански, за да разбирам текстовете.
Февруари шести клас написах първото си стихотворение на италиански, La farfalla (бел. ред. - Пеперудата).
Началото на седми клас тази мания бавно, но сигурно започна да избледнява...
Което не значи, че съм забравила колко обичам тези песни, познавам ги от първата секунда, знам текстовете, мога да кажа коя песен от кой албум е и коя поред, за албума мога да кажа кой е поред и с повече късмет коя година е излязъл... Странно или не, тези песни са страшо важна част от живота ми, и без тях сега щях да съм напълно различна.

20 юни 2009

I found a place so safe, not a single tear.. <3



Уау, колко отдавна не съм писала тук.
Пролетната ваканция беше невероятна, damn it. Лятната обаче ще бъде дори повече!
Особено ако отида на Рок феста, което обаче далеч не е сигурно, като се вземат предвид издънките ми на финалните изпити (die die die my final, you were such a bad exam >.<). Нооо, аз съм оптимист! Освен това билетите са в мен, така че дори и наште да решат да са гадни, аз мога да си хвана автобуса за Каварна, ха-ха!
А иначе, farewell, осми клас, ще ми липсваш. ^^
И си обожавам живота, май съм го споменавала?
Просто това май е най-хубавата година, която някога съм имала, и всички месеци бяха (и са, и ще бъдат) някакви хипер прекрасни, и съм щастлива, и да. (sun)

12 април 2009

Why do all good things come to an end?

Времето ще преобръща и разделя
много пътища и светогледи.
Само спомени ще пазя неумело
сред поля от слънчогледи,
чието слънце вече се е скрило,
последният му ден изгаснал,
но в залеза си то се преродило
и залеза му в изгрев е прерастнал.
Преварил е и нощна неизбежност
и още нечертани лунните пътеки
по морската безбрежност,
и надежда е огряла всеки.

12.04.

Тази ваканция ще ми липсва. (:

Finnish traditions, lifestyle, geography & music



Та така значи. Ние със Сиси сме у нас и (уж) правим проект за Финландия.

Да, точно така. Права е.

Сега какво, ще се съгласяваш със всичко, което напиша?

зависи какво ще напишеш, ако схващаш намека.

Ахахахахахахаха. Розови кравиииии *крие се ПодЛеглото*

а защо не зад пианото??

Ми щото нямам пиано... иначе с удоволствие. xD (Хей, ама вие не знаете историята за 20-минутните сола!)

аааа. не.

Не искаш ли да им я разкажеш? xD

абе само накратко - да живеят китарните сола, както мъдро се изказа Иън Гилан.

(sun)

Ел каза да напиша нещо. н е щ о.

Не! Не й казах да напише нещо! Казах й да напише нещо!

нещо

Сияноооо! xD

а?

ш'ти дам аз на теб едно `а`!

не ща а, искам вафла!

ааа, ама тя й нахална на всичкото отгоре!

аз съм нагла и гадна овца. така казва една патка в село. смисъл че аз съм, не че тя е.

смисъл, че кой к'во? О.о

ами, тя казва, че аз била съм тъпа овца, и освен това съм нахална. аз й казах, че е точно така и тя е много умна. повярва ми. така е като изпуснеш урока по български за иронията и жестокия сарказъм. може би пък просто Явор ме е направил актриса и тя ме прие насериозно.

xDDD значи за "умните" патки по три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова. оппа, чакай, ние имаме три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова... дааа, кактоо и да е, забравете това.

ама аз не отричам, че съм нахална овца...

е, да де, и аз нахална и съм уфсъ (енд прауд ъф ит!), ама патките са зле. *кима убедително*

абе стига обижда животинките.

ама... ама аз не ги обиждам! просто изтъквам фактите! *мили очички*

абе има разлика между мирно стадо патки и стадо мангали...

... и тя е?

ами, патките като крякат, има полза, поне за самите тях. а когато ивка и компания се разкрякат, няма полза за никого. имаше едно много хубаво определение за глупак - човек, който вреди не само на всички около себе си, но и на самия себе си. айде да говорим сега за нещо смииииислено.

като например?

хм...

аз казвам да се изнасяме и по живо, по здраво, да оставим хората да ни се чудят на дебилизма. xD

ми то аз като се разлигавя... ето виж как от проекта стигнахме до ония примери за класически кретен...

проект за Финландия=класически кретен?!

ми ако съдим по нас...

ооопределено.

мене вече и да пиша ме мързи.

та значи, ние ви казваме чао, и помнете - ля-ля, and nothing else matters!

хм. а сега ще използвам възможността за невъзможното - ето, сега, на тази паметна дата, в блога на Ел ще пише нещо, което е малко не на място и странно сред всичкото ля-ля.

Hail Metallica!!!

ето, пише го в блога на Ел!


... чушки xD

11 април 2009

Follow the signs of the crimson thunder!!! <333




AAAAAAAAAAAAAAAAAA!
ЕГАСИ ВЕЛИКОТО!!!

THEY FUCKIN' RULEEEEEEEEEEEEE!

LET THE FUCKIN' HAMMER.... FAAAAAAALL!!!

*истерия*

09 април 2009

Sprouting Grass Moon



09.04.09., пълнолуние. ^^
Може да се насладите на Посевната луна (англ. Sprouting Grass Moon) в целия й блясък. (moon) За февруари и март бях забравила да отбележа, но нека все пак ви просветля за пълнолунията през миналите два месеца:
Буреносна луна (англ. Snow Moon) - 09.02.09.
Целомъдрена луна (англ. Sap Moon) - 11.03.09.

А иначе днес беше хубав ден. Видях се с една приятелка от Търново. Като малки бяхме много близки, обаче сега и двете сме много различни... Мислех, че ще е леко скучно, но противно на очакванията ми си прекарах много приятно.
Освен това планирам ходене до Гоце Делчев. *самогръм* Напоследък само ми трябва причина, и съм готова да си хвана първия автобус за някой друг град. Така де... забавно е. ^^ А и ми е интересно колко далеч бих могла да стигна за един ден без да ме хванат. Омг, толкова съм откачена. xD

P.S. Специални благодарности на Викс. ^^

08 април 2009

... of people and places. <3



Това е Мимс. Аз днес я видях, така че можете - даже е задължително! - да ми завиждате. (sun)
Мога да пиша дъъълго за Мимс, ама ще са главно суперлативи, така че може би ще схванете идеята ако се огранича до споменаването на това, че тя е едно от най-милите и слънчеви, и приказни същества на света. ^^
Освен това ние с Мимс имаме план. *йей!* Така де, той е по нейна причина и мое настояване, тъй като напоследък аз само си търсех причина да се занеса до Пловдив, но я нямам тая причина, докато тя я има, затова заслугата е главно нейна, макар че аз я навих. *мухахаха* Соу, ще ходим в Пловдив. Ахахахаха. Егаси якото. (Питайте Мимс, това повтарям цял ден!)

Освен това напоследък имам някакво предчувствие, че нещо ще се случи. Аз не знам какво ще е то и кога ще е, но ще се случи.

Time went by as I wrote your name in the sky...

07 април 2009

Sunny & Bright



Life's so very simple, just like la-lа-la...

... а пък в Ботевград има прекрасни полянки с маргаритки. ^^ Това беше първото ми впечатление от града. Много е прекрасен! <3
Днес беше един много слънчев и невероятен ден с Надс, Теди, Мих, Рали и другите. (sun) Така де, бяха доста хора, затова няма да ги изброявам всичките. xD Ама беше хипер яко! ^^
Определено трябва да ходя по-често до Ботевград. Така де, освен това ми е само на един час път - никакъв проблем. (sun)
И... и... и... не честно, никога не намирам думите, с които да опиша колко съм щастлива. xD
Мерси, хора. *гуш*

06 април 2009

Paint



Paint your love all over my world. <3

И така, това официално е най-хубавият ми ден от началото на ваканцията насам. ^^ И това благодарение на Теди.
Това момиче е изумително, сериозно. Хвана интрото на Fading Like a Flower по слух за една минута! Както казах, изумително, и аз я обявих за гений. xD О, и тя ме научи да го свиря! И... мога да свиря интрото на Fading Like a Flower! (sun)
Но най-забавното нещо, което направихме днес, определено беше Рисунката. Но това не е каква да е рисунка! Извадихме един бях кадастрон, всички темперни и водни боички, няколко крема за лице (xD), и напълнихме една чаша с вода. След което започнахме да рисуваме с ръце по листа и беше... ааа, велико! ^^ Когато ни хрумна дори още по-креативната идея да пльоснем едно сурово яйце отгоре и да разпределим белтъка равномерно по лица, за по-голяма яркост на цветовете. Иии, речено-сторено! xD Даже почнахме да оформяме разни спиралки с пръсти, вече като бяхме покрили с белтък, и... ами, крайния резултат беше впечатляващ. <3

Paint...
... me right.


(sun)

05 април 2009

Chocolat



И така, най-сетне гледах филма. Разбира се, да не вземе човек да тръгне да си мисли "А, нищо особено, какво толкова ми го хвалят, книгата е в пъти по-добра.", и нещото ме разрева цели три пъти. А преди никога не е било да рева на филми... или на книги, което също се случва напоследък... Някак си, плашещо е. Макар че знам как винаги съм искала да съм от хората, които реват на филми и книги. xD Но, да не се отклонявам от темата. Този филм. Да. Този филм. Е, че книгата е по-добра няма съмнение. Но към края просто има някои гениални разбиващи моменти. Когато разбра, че Анук и Жозефин са живи... Или...

"I'm sorry, mum. Next time will be better. It will be wonderfull."

"Did you believe everything you told me? Did you believe I could be better? Or was it all a joke?"

(пиша по памет)

А иначе днес направих една голяма глупост. Така и не се отучих. *въздъх*

I pick up the phone, I'm dialing that number...

04 април 2009

Vivid & Shiny



Споменавала ли съм колко М-Н-О-О-О-О-О-О-О-Г-О обичам Хез? Е, не пречи пак да го спомена. ^^ И, да, новият ми лейаут пак е нейно дело и... невероятен е. <3 То е много оранжево... и цветно (sun) Мерси, Хез *гуш*
А днес беше хубав ден. Беше ми малко скучно към обяд, та взех че си изтеглих Serendipity. Дааа, най-накрая го гледах! Много прекрасно филмче. И, хм, също Хез ми го беше препоръчала. ^^
О, и си изтеглих Шоколад, но вероятно ще го гледам утре. Всички са ми казвали, че е много добър, а като знам каква е книгата - нищо чудно.
И (по идея на Мимс) си свалих и My Sassy Girl, което също смятам да гледам скоро. Освен това си имам The Butterfly Effect, който май засега ми е последен в списъка за гледане. Ще си направя филмов маратон тая ваканция, така че няма да е зле да ми препоръчате хубави филмчета. ^^ А аз няма да е зле да се запася с пуканки, защото, както обяснявах на Тита днес, със солети просто не е същото. xD

And I go la-la-la-la-la...

03 април 2009

Diary 2009



And you know I'm going back, going back to stay...

Споменах, че ще почна нов Дневник, нали? 3-ти април. ^^ Миналата година беше 17-ти май. По-миналата 17-ти юни, а 2006-та на 16-ти юни. Та, иначе казано, това ми е най-рано започнатият летен Дневник. Тази година си преминавам най-различни лични рекорди. Като например, също така ми предстои и да мина този за най-дълго издържане с един телефон. Е, ако някой от следващите дни не стане нещо... но, така де, няма да стане, да не се урочасвам сега, обичам си телефончето.
А пък днес цял ден бях с Марги и беше много хубаво. ^^

02 април 2009

My colours never fade



What am I gonna do when I find that the centre of my heart is the suburb to the brain? Na na na na na na na...

[7:31:57 PM] April каза: настроението ми върви с времето - колкото по-слънчево и топло става, толкова по-щастлива съм!
[7:32:45 PM] луничка :] каза: а пък мозъчната ми дейност е обратно пропорционална на щастието ми. колкото по - щастлива съм, толкова по - неадекватна съм!
[7:34:58 PM] April каза: а, и това го има! :D

Обичам дни като днешния! ^^ С Михи, Веси и Миша направихме една дъъълга разходка, после отидохме у нас, ядохме бисквити, пихме портокалов сок и слушахме Роксет. А, да, и разглеждахме едни мои Дневници от пети и шести клас, които ми бяха много забавни. Смисъл, писала съм големи глупости. xD
А сестрището ми днес стана на седем. Happy birthday, dear Maya, happy birthday to you! ^^

01 април 2009

Cinnamon Dreams



Април. Ваканция. Слънце. <3 Лятото е толкова близо, става по-светло с всеки изминал ден, и дните са по-ярки, и пак се размечтавам за какво ли не, имам толкова много планове, идеи, всичко, имам само Roxette на айпода, но друго не ми е нужно, решимостта ми да си оправя оценките е по-силна отвсякога, защото имам за какво да уча, животът ми не е бил толкова прекрасен от наистина много отдавна... Ще почна нов Дневник.

I can hear my heartbeat...

22 март 2009

I'd rather get some sleep...

Имам отчайваща нужда от сън. Не в момента. Попринцип имам отчайваща нужда от сън. Най-кофти е, че обикновено ми се доспива по средата на някой час и като усетя как очите ми почват да се затварят, нищо не мога да направя... Трябва да си лягам по-рано? C'mooon. Това нищо няма да промени. Пак ще трябва да ставам в 06.30 за даскало.
Знам, че има хора, които спят далеч по-малко, стават много по-рано, etc., но това не ми пречи да се оплаквам, нали. *оплаква се xD*

I just wanna sleep.
I just wanna sleep.
I just wanna sleep.
I just wanna sleep.

I just wanna dream of...

18 март 2009

Illusion made of glass... [18.03.]



Пролетта е красива илюзия,
лятото е далечна мечта.
Почти рамкова дивизия
на съня от реалността.

Няма идилични сънища,
утопия - идеален свят.
Повтарящи се пътища,
един и същи кръговрат.

Рамкова действителност;
изход аз не виждам
от изтъркана безкрайност,
която ненавиждам.

08 март 2009

Обичам.

Еви

Защото...
*Понякога ми се струва, че ме познаваш по-добре отколкото сама се познавам.
*Казваш ми когато правя глупост дори и да не съм съгласна с теб.
*Все пак, като направя глупост винаги си зад мен каквото и да става.

Когато...
*Пеехме разни песни и се записвахме, макар че далеч не сме с перфектни музикални възможности. ^^
*Измисляхме си разни истории и ги разигравахме, и винаги се получаваше супер шантаво, но пък беше адски забавно.
*20-ти април миналата година, като излязохме да се поразходим, беше много прекрасен слънчев ден, гонихме едни котки, говорихме си за (не)съдържателни неща и беше много прекрасно. (:

Хез

Защото...
*Оправяш ми настроението с две редчета по скайп или дори по-бързо.
*Мога да те слушам с часове как разказваш нещо и да не ми омръзне, защото ти разказваш всичко толкова въодушевено и завладяващо, че просто е невъзможно човек да не се заслуша.
*Правила си толкова неща за мен, че едва ли бих успяла да ги изброя на пръстите си, даже и да имах сто ръце.

Когато...
*Говорехме по телфона дъъълго и се повявяха изцепки като леля ти от Испания или пък iPod-a, дето всъщност е игото-Под. xD
*Слушахме песни часове наред. ^^
*27-ми юни, като се видяхме за пръв път и беше толкова прекрасен ден, и ти беше толкова ти и толкова Хез и толкова всичко!

Мимс

Защото...
*Ти си най-оптимистичното и слънчево същество в цялата Вселена!
*Освен това имаш свойството да караш хората да се чувстват благословени, че те познават - поне на ме ми действаш така. ^^
*Сигурно си единствата на света, която може да сравни апокалипсиса с желирани мечета. xD

Когато...
*Не можех да реша кое училище да избера, а ти беше до мен (по скайп, и все пак) през целия ден и освен това ми каза "Ел, другите реват, защото не са приети... как може ти да ревеш, защото си приета?!"
*Като се разлигавим и ръсим глупости и е хипер забавно, и да. ^^
*3-ти септември, толкова есенен и цветен и дъждовен, и един от най-хубавите ми дни за 2008-ма, защото най-накрая успяхме да се видим както трябва, и беше толкова толкова толкова прекрасно <3

Викс

Защото...
*С теб някакси винаги намираме за какво да си говорим, дори да ръсим най-големите глупости на света, разговора никога не замира.
*Разбираш гледната ми точка, дори и да не съвпада с твоята.
*Не се отчайваш от мен дори и на най-откачените ми идеи.

Когато...
*Дружно почнем да си отговоряме със слънчица и да си разправяме колко е прекрасен животът. ^^
*Онова с емотиконите дето се съгласяват и тия дето не се съгласяват. xD
*Миналия понеделник, онова със стотинката в чашата, и като се хилехме с Ив, и после като избъзикахме Теди по скайп и тя ни се върза, и слушахме Роксет, и си легнахме в пет, и... аа, беше такъв невероятен ден (sun)

Теди

Защото...
*Може и често да спорим за глупости, но иначе знам, че си една от малкото, които биха ме разбрали толкова добре.
*Колкото и да повтаряш, че си ужасна, досадна, дебела, грозна, енд соу он, всички знаем, че всъщност си едно изключително мило и симпатично същество. ^^
*Като се вманиачиш по нещо, умеееш да накараш хора също да се вманиачат, поне малко - да, колкото и да те дразня за Металика, розовите крави енд соу он, нали покрай теб им знам цялата дискография енд стъф. xD

Когато...
*Две години поред се оказахме в два съседни хотела на морето. ^^
*Два пореди 27-ми януари заедно, и двата дена бяха невъобразимо прекрасни (sun)
*Онова с Master of Details. xD

Михи

Защото...
*Ти винаги си едно такова спокойно и разбиращо, се чудя изобщо възможно ли е човек да те ядоса по някакъв начин.
*Освен че си генийче по математика, пишеш невероятно, рисуваш прекрасно, да не забравим и че пееш превъзходно... толкова си перфектна!
*Ти сякаш излъчваш спокойствие и увереност и ми действаш по един много положителен начин, а именно като си мисля, че вече тотално съм изперкала и ти казваш нещо толкова обичайно и... ами, и си мисля "Е, може би все пак не е краят на света, всичко си изглежда постарому."

Когато...
*През лятото като излизахме с Теди и се разхождахме и си говорехме, и си пеехме /окей, вие пеехте, аз грачех xD/, и... беше лятно, и весело, и прекрасно. ^^
*След онова там дето Хасъмска ни беше събрала, като си вървяхме и пеехме по улиците "I'm a bitch, I'm a lover", което тогава май ни беше станало нещо като химн xDDD
*О, като Теди беше написала оная сапунка, и ние се хилихме и я коментирахме, и така. xD

Сиси

Защото...
*Нямам си на идея какво щях да правя ако не бяхме в един клас, щеше да е някакъв тотален ужас.
*Винаги си една такава душичка, винаги готова да ми даде да препиша някое домашно. xD
*Трябва да се усмихваш по-често, имаш най-сладурската усмивка на света и като си в добро настроение светът около теб все едно грейва. ^^

Когато...
*Клубът по драма!
*През часовете по БЕЛ, като си записваме бисерите в тетрадките, по рисуване като слушаме Металика, в свободните часове когато се занасяме до Ондата или се люлеем на люлката, като се събираме на третия етаж на Сандърс с Теди, Михи и компания, и въобще целия учебен ден!
*Онзи последен час по Science като си писахме бележки и се роди гениализма за цветето със средно венчелистче. ^^

Марги

Защото...
*Ти си уникална, единствена, неповторима, незаменима, с теб човек никога не скучае, макар че любимата ти фраза е "Тъпо ми е" xD
*Ръсииш най-гениалните бисери, които някога съм чувала - и Лили, и целия ни бивш клас, и въобще всеки, който те познава може да го потвърди. ^^
*Не приемаш нищо насериозно, ти просто си едно слънчево същество, което се радва на живота.

Когато...
*Бяхме в един клас три години, за което мога само да си завиждам. *завижд*
*Синьо училище 2007 xD Циановото xD И сори за сешоара, макар че не помня xD
*Онази олимпиада по математика на 15.03. миналата година, като се представи за Ева, лол, иии после ходихме до "Златната пещ" иии беше баси и радващия ден (sun)

05 март 2009

Ancora vita

l'alba già
miglioni che si svegliano
ancora qui
vola via
un canto in mezzo agli alberi
immagini
che ancora vita è
basta un fiore solo in mezzo a un mucchio di rifiuti
basta il po' di cielo che quel fumo lascia ancora vedere
basta il bianco polo, un pelicano sopra spiagge nere
basta il sole
ed è ancora bella se piove
ed è ancora bella fra neve
ed è ancora bella così
con le sue stagioni impazzite
è ancora vita
con le sue foreste sfigurate
è sempre vita, sì!
se fanno tacere questi bambini
si sentiranno le pietre gridare
si sentiranno le pietre crollare in un attimo
se fanno tacere i miglioni di cose che nascono
non succederà più niente
non succederà più niente
se fanno parlare i miglioni di cose che nascono
è un miracolo continuo
un miracolo continuo
sera già
miglioni che si accendono
e un brivido
che ancora vita è

Изкривено [22.06.2008 and later]

"Странно, нали. Всичко, което искам, за което мечтая, е толкова далеч от мен - на светлинни години, или ако съм го получила/съм на път да го получа, е толкова изкривено, че всъщност изобщо не е същото. Е, мамка му значи. Не е честно. Не е, не е, не е."
... из Дневника ми, 22.06.2008 год.

Не мога да намеря нещо, което по-добре да опише как се чувствам...

"Изкривено". Да, това е думата...

03 март 2009

Now I'm only falling apart...

искам да се нарева както трябва, мамка му.

от не знам колко време си въртя Call Me When You're Sober. песента, кято сякаш най-много ми напомня за ходенето до Пловдив...

целият свят се срива под краката ми. (като си помисля това от колко време не го бях казвала...)

основният проблем на настоящето ми е, че не е миналото. да, знам, да ми имате шибаната логика...

защо винаги като реша, че най-накрая съм намерила някакъв баланс между всички аспекти на живота ми, и всичко просто така рухва?

не че сама не съм си виновна. но от това не ми става по-добре.

повръща ми се от живота ми.

01 март 2009

Мартенички [01.03.]

Честита Баба Марта! ^^
Обожавам да избирам, да подарявам, да получавам и да нося мартенички. Въобще, много обичам мартенички. (sun)
Освен това е пролет (... каза тя за 236432535 път.) Днес беше невероятно топъл ден! И още със събуждането забелязах, че през пердето слънцето грее, чувах птички да пеят, а небето със сигурност е било `толкова синьо`! О, да, между другото, ако не знаете, пролетния ми девиз е `Слънцето грееее, птичките пеяаааат, а небето е толкова синьооооо!` Е, в последствие беше трансформирано на `Птичките греяаааат, небето пеееее, а слънцето е толкова синьоооо!` xD Март ще е дори по-пролетен от февруари. ^^
Освен това, стигнах до заключението, че изобщо не съм се променила от миналата пролет. Ако някой е на противното мнение, да каже какво ми е променено. Само обстоятелствата се променят. Но аз, аз съм си същата. От ноември 2007 съм същата и не смятам да се променям.

Март ще бъде прекрасен. (sun)

28 февруари 2009

The dream is true... [02.02. & 28.02.]

Think I've heard your voice before
Think I've said this words before
Something makes me feel that I might just lose my mind
Am I still inside my dream?
Is this a new reality?
Something makes me feel that I have lost my mind

Живея за този ден (или, трябва да кажа, за тези дни?) от 9-ти ноември 2007.

Have I dreamt this time, this place?..

Лицето му беше абсолютно безизразно. Бих дала всичко да разбера какво си мислеше...

All my hopes and expectations
Looking for an explanation
Have I found my destination?

И все пак го видях. И той ме видя.

The dream is true , the dream is true, the dream is true, the dream is true...

P.S. Мерси на Косето и Теди (: Беше незабравимо (sun) Love ya ^^

25 февруари 2009

In Perfect Harmony [25.02.]

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)

22 февруари 2009

La nostra vita va...

... la nostra vita che e' inferno e paradiso, e' un sogno mai finito di un mondo piu' pulito.

Обожавам тази песничка. (sun) Въпреки, че отдавна не съм я слушала... Тоест, не я бях слушала отдавна преди да си я пусна преди три-четири или там колкото бяха дена. И все пак.
Напоследък въобще изгубих всякаква представа за време. По-скоро бих могла да кажа какво съм правила миналата година на... 8-ми февруари, примерно, отколкото тази. Иначе... този месец е някакъв много откачено-динамичен. Така де, втори е било преди по-малко от три седмици, а ми изглежда като доста повече. Както и септември трябва да е било преди почти половин година, а ми се струва по-малко. Странно... Но, иначе, февруари 2009 - поне засега - е прекрасен. ^^ И пролетен! Макар че от оня ден има сняг, и то не от тоя, дето се стопява на следващия ден... все пак е пролетен! О, а вчера, забравих да спомена, е една година от миналогодишната пролет. Така де, миналата година пролетта дойде на 20-ти феврурари. Още си пазя автобусното билетче номер осем от тогава. (sun)Споменавала ли съм, че обожавам числото 20? Някакво такова... много прекрасно е. ^^ Почти колкото осем. Почти. (sun) И освен това идва март. А през март, в сравнение с този месец, ще имам цялото свободно време на света. После през април - пролетната ваканция. Май си нямам и на идея какъв ще бъде, но през юни ще имам файнъли... което е плашещо... щото ще са дори по-гадни от тия през януари... И все пак! It's a bright june afternoon, it never gets dark, here comes the sun. ^^ Просто си го представям! Хубав юнски следобед, поляните в АКС са осеяни с жълтурчета и мараритки, каквито ги бях видяла миналата години, аз, Сиси, Теди и компания се излежаваме на тревата и си говорим глупости xD Ще е... много юнско... и... следобедно! Просто... идилийка. ^^
Ениуей, първо една пролет ще ми дойде добре (:

P.S. Радиото - Gente di mare (sun)

20 февруари 2009

Our time is here! [20.02.]

Gone are the days of summer
We couldn't change it if we tried
Why would we want to
Let's go where we got to
Our paths will cross again in time
It's never the same tomorrow
And tomorrow's never clear
So c'mon, c'mon, you know
Our time... our time is here!

Животът ми е прекрасен (: И 20-ти февруари. Отново толкова приказен и запомнящ се, само че по тотално различен начин. Ако миналия беше пролетен и топъл, днес имаше много сняг и цял ден наблюдавах как снежинки се стрелкат безцелно из въздуха. Ама АКС е толкова красив със сняг <3 И... пиесата... Беше... не, не мога да го опиша... просто... Незабравимо! Велико! (Всички производни суперлативи xD) И... небето беше лилаво! Лилавите нощи се връщат! О... толкова съм щастлива (sun)

P.S. Мерси на Хез за симпатично-черешовия лейаут (: Невероятно пичов е ^^

12 февруари 2009

Waking up is seeing who you really are...

Замислих се, сериозно се замислих какво искам от настоящето. (Като за начало ще е добре да престана с представите за приказното и толкова-по-прекрасно-енд-соу-он минало.) Неща, които мога да имам със съвсем малко усилие от моя страна и все пак достатъчно, че да си харесвам живота и сегашното положение, без всеки ден да си мисля "А миналата година по това време..." (Може би все пак е зле, че толкова ясно помня дати.) Проблемът ми е, че съм шибана идеалистка и имам шибано високи представи за прекрасен живот. А когато не са шибано високи, са шибано минали. (Пролет 2008 примерно... ъм, уотевър...)
И така. Като за начало искам:
1. Да си оправя оценките и да поддържам добър успех, да завърша третия куортър с добри резултати и после на родителската среща да не се оплакват от мен.
2. Да си запазя добрите отношения със сестра ми, от близо седмица се разбираме чудесно.
3. Да напиша няколко добри неща в близките месец-два. (Между другото, напоследък имам много идеи, включително и за разкази, което е доста добре.)
4. Да излизам по-често и отново да си избера един ден от седмицата за ходене в Зимния дворец.
5. Да чета много книги, най-вече на английски. (Хез винаги ми препоръчва много хубави неща ^^)
Звучи доста добре, хъм? И всъщност единственото, за което ще трябва наистина да си дам зор е оправянето на оценките. Тоест, трябва да свикна да уча и да си пиша домашните редовно. Предполагам, че няма да е чак толкова трудно...
Едва ли има такова нещо като `идеален живот`. So what? И без това, ако беше прекалено безпроблемен, щеше да е и твърде безинтересен... Животът ми си е добре както си е, не е нужно да се връща еди-колко си месеца/години назад, нали?

"Душата си свободна ще пуснем да лети,
а дотогава люляк всяка пролет ще цъфти." (:

11 февруари 2009

Stand my ground, I won't give in...

Излизам от вкъщи в седем и се прибирам в седем. Йеа, колко невероятно. Все едно едновременно съм първа и втора смяна. Е... не точно де... Сега всичко е заради репетиции, но като мине представлението на 20-ти и край с клуба по драма. И, всъщност, знам, че адски много ще ми липсва. Но е факт, че в момента ми изяжда цялото време. И нямаше да имам абсолютно нищо против, ако нямах всякакви глупости за писане. По-конкретно за утре. Research paper за Поташ. Трябваше да е три страници... с помощта на Еви успях да го докарам до две и половина... (Мерси, Еви! *гуш*) Кратко есе за Иванова... (Какво разбира под кратко? Една страница? Две редчета? Хъм?) И там още едно нещо за Иванова... Последните две даже не съм ги и започвала, явно ще се оправям утре по голямото междучасие, дъъ... И все пак, съм решила да се стегна и да завърша третия куортър с повече от прилични резултати, щото за втория си бяха направо трагични... И, ще повярвате ли, днес внимавах по математика! И даже не си драсках в тетрадката! Това за мен е невероятно постижение...

Утре ще е манджа с грозде, която ще се преобърне върху главата ми, ако не бъда достатъчно адекватна да си свърша всичко навреме. Wish me luck...

05 февруари 2009

If only...

I'd rather regret doing smth than doing nothing.

Знам си, че трябваше да направя... нещо... но мозъкът ми просто изключи... не можех да си събера мислите.... не осъзнавах какво става.... Ама това не е оправдание... О, само, само ако бях направила нещо...

01 февруари 2009

Perfect day.

Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours. <3

13 януари 2009

Names of the Full Moon

Човек попада на такива интересни неща, когато най-малко очаква. ^^ И където най-малко очаква. Тоест, точно като съм си направила теста по английски (първия за деня от общо три, дъъ) и вместо да си го проверявам, зяпак нанякъде, мернах листчето със списъка на имената на пълните луни. И адски много ме израдва! Затова си взех едно листче и си ги преписах. ^^ Странно е как едно такова малко симпатично откритие може да направи целия ден един такъв много хубав и интересен. Въпреки трите теста, на два от които се изложих. И въпреки, че в Daily Bulletin името ми беше първото от дългия списък 'See Ms. Hillis Today'. Беше един от тези дни, в които просто обичам АКС и адски се радвам на училището си, без дори една едничка мисъл за "Меридиан" да ме откъсне от тази ми нагласа. О, и въпреки, че радиото наистина се старае да върне носталгията, като ми пуска постоянно "Един неразделен клас". Но аз няма да му се дам пък! Обичам АКС и толкова х)
Оу, имената на пълните луни:

January the Stormy Moon
February the Snow Moon
March the Sap Moon
April the Sprouting Grass Moon
May the Flower Moon <3
June the Strawberry Moon <333
July the Thunder Moon
August the Harvest Moon
September the Coon Moon
October the Acorn Moon
November the Frost Moon
December the Long Night Moon

Тази година няма да има Stormy Moon. Първото пълнолуние ще е на 9-ти февруари. Затова пък ще има две Long Night Moons, 2-ри и 31-ви декември. Уф, това е ебаси зарибяващото. ^^ Пък Сиси обеща да ми донесе една книга, където ги пише българските варианти. И ще си ги отчитам всеки месец и ще е радващо и... йей!

10 януари 2009

Когато думите не стигат.

И все пак, все пак думите продължават да ми се губят... Искам да намеря начин да изкажа как се чувствам, но чувството не иска да бъде написано черно на бяло, или, в сегашния случай - напечатано на компютъра... То ще си остане в мен, ще ме изпълва, но няма да поддаде на описване, защото просто речника на никой език по света не може да е достатъчно богат, за да опише едно... чувство. Как да обясня какво ми навява една песен? Как в главата ми изникват толкова ярки образи, сякаш беше вчера, и как усещането се връща абсолютно същото, каквото беше... Защото може и времето никога да не се връща, усещанията го правят и още как. Трябва само нещо да те подсети - и ето го пак, толкова истинско, толкова сякаш току-що появило се, ново, завладяващо... Какво са едни прости понятия като `там` и `тогава`, `тук` и `сега`... Има ли значение изобщо? Каква е разликата, ако виждаш нещата по същия начин? Нима нещо се е променила, ако светогледа ти си е останал същия, въпреки всичко? Но, щях да говоря за чувството... А думите все така продължават да ми се изплъзват...Но просто някак си имах нужда да напиша това. Просто... някак си...

Europe - The Final Countdown x)

P.S. О, и не оставайте с впечатлението, че е нещо чак толкова драстично... просто ледените пързалки миналата зима (:

09 януари 2009

Oh, come on... ain't that enough?!

Съдбата най-стрателно саботира опитите ми да престана с `една година от` и да си гледам живота такъв какъвто е сега. (... написа тя една секунда преди радиото да пусне една от любимите песни на Пепи.)

[1/8/2009 3:43:04 PM] луничка :] каза: хлътването по човек от форум НИКОГА не води до нещо добро.
[1/8/2009 3:43:06 PM] луничка :] каза: НИКОГА
.[1/8/2009 3:43:07 PM] луничка :] каза: :D
[1/8/2009 3:43:09 PM] Believer каза: хах
[1/8/2009 3:43:11 PM] Believer каза: да
[1/8/2009 3:43:12 PM] Believer каза: виж мен
[1/8/2009 3:43:13 PM] луничка :] каза: оппа.
[1/8/2009 3:43:13 PM] Believer каза: :D
[1/8/2009 3:43:15 PM] луничка :] каза: о, по офлюфите.
[1/8/2009 3:43:20 PM] луничка :] каза: изобщо не се усетих!

И все пак... просто не визирам живота си иначе. Смисъл, ако беше само хлътване, нямаше да имам нищо против... Не че сега имам нещо против. Не. Но сега просто не мога да си представя как бих живяла иначе.

[4:24:01 PM] lunatic :] каза: аз ен искам
[4:24:04 PM] lunatic :] каза: *не
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: нищо
[4:24:05 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:13 PM] Believer каза: не искаш ли
4:24:15 PM] Believer каза: :D
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: дори не съм го виждала на живо, Ел
[4:24:29 PM] lunatic :] каза: :D
[4:24:41 PM] Believer каза: кхъм.
[4:24:42 PM] Believer каза: :D

Аз дори не съм го виждала на живо. Уий.

Нооо... да беше само това!

[3:55:39 PM] Съчинител каза: (исках в НГДЕК, мама му!)

И тук, един от моментите, в които се обръщам към Съдбата и й се сопвам `Ооо, я стига!` Както като радиото ми пусна Please Forgive Me, докато си пишех домашното по английски. Изпускам химикалката, зяпвам тъпо в тавана, и `Ооо, я стига!` Смисъл... не може целия свят да е решил да ми докара нервен срив, нали?! Някак си... би било твърде нехуманно!

[4:36:14 PM] lunatic :] каза: Ел, животът ми ми се подиграва!
[4:36:15 PM] lunatic :] каза: xD
[4:37:24 PM] Believer каза: ОООО, Я СТИГА!
[4:37:34 PM] Believer каза: (ъм.. имах нужда да го напиша xD)

Аз какво пиша, и какво ми пишат по скайп в същия момент!!!
Е, не, край вече. Дотук бях. Сериозно. Сега радиото ще ми пусне Listen To Your Heart, случайно ще се запозная с някой, който се готви за НГДЕК при Анета и г-жа Вачкова, ще мерна в мууда на някой цитат от Sometimes Love Just Ain't Enough, някой ще ми спомене колко се радва, че след няколко дена отива във Варна, а в сегашния Хекс ще продължа разискването на това колко им липссва миналия и как нищо вече няма да бъде същото. Йеа... толкова пичово.

04 януари 2009

I feel...

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.

02 януари 2009

"едновременно проклятие и благословия..."

Реших, че ще го пусна и тук. Не ме питайте нищо. Не питайте за заглавието. Не питайте какво знам. Просто... не питайте. А и да питате, няма да ви кажа.

мисля, че тази нощ животът ми се разтърси из основи.мисля, че това беше краят на всякакви носталгии.мисля, че оттук нататък ще смятам животът си до тази нощ и след това.мисля, че намерих отговор на много от въпросите, които си задавах.мисля, че именно сега беше моментът.мисля, че това е най-правилното нещо, което съм правила от доста време насам.
мисля твърде много...
и треперя докато пиша това. отдавна не съм треперила така. мисля, че се чувствам прекалено странно.
о господи.о небеса.о... всичко.
просто... просто... просто... о, не знам. не знам, не знам. дори не мога да опиша как точно се чувствам.
просто... просто... просто беше...
сега знам. и какво ще направя като знам?
може би най-доброто ще е да не правя нищо. просто... да си знам.
о, не, трябва да говоря с някой за това, иначе ще се пръсна. но... мисля, че някак си няма да е правилно... смисъл... прекалено е лично. и дори не се отнася до мен.
мога да си напиша всичко в хартиения Дневник. тъкмо го зарязах, защото няма какво толкова да напиша, защото всичко вече е до втръсналост едно и също. но това на беше.
о господи. тъкмо си мислех как ми е нужна някаква хипер драстична промяна, за да престана с носталгиите ми.
това БЕШЕ въпросната промяна.
а дори не се е случило нищо. просто... знам.
ох... трябва да говоря с някой. и същевременно е твърде недопустимо...
какво щеше да стане ако просто бях отишла да спя?
нямаше да знам. ето какво. и всичко щеше да е като преди.
о господи. просто.. просто.. просто!
но не е просто. изобщо не е просто.
животът ми е разтърсен из основи и това е. а нищо особено не се е случило... всъщност, изобщо нищо не се е случило. тоест, случило се е, де, но не се случило на мен. и все пак... това, че вече знам е... ами, разтърсване на живота ми из основи.
може би все пак ще говоря... с някой... някога... просто ще избухна ако го държа в мен прекалено дълго.
о... аз знам. и имам адски острата нужда да споделя с някой това, което знам. но няма. или поне не на този етап.
всъщност... като бях задала един въпрос преди доста време... не си давах сметка, че отговора може да е чак от такова значение. все пак бях попитала "по защо точно това?" а сега, след като знам... някак си изведнъж ми просветна защо точно това.
и сега в главата ми изникват хиляди, милиони, милиярди други въпроси. едва ли някога ще получа отговорите им... но все пак!
светът не е същото място, което беше допреди няколко часа. аз не съм същия човек, който бях допреди няколко часа. нещата не са каквито ги мислех допреди няколко часа.
или поне така ми се струва. защото животът ми е разтърсен из основи. защото сега знам.
ебаси... трябва да говоря с някой. но не бих дори с Еви... нито Хез... нито... който и да било от приятелите ми, който принципно винаги ме разбират. този път не. този път не мога.
но знам. и просто трябва да кажа на някой... нещо... иначе... ъгх. не знам и аз какво иначе. какво е това иначе? нямам на идея. о господи!
затова пиша това тук. защото не знам на кой да кажа. защото имам нужда някой да прочете, че аз ЗНАМ. не че някой знае какво знам. но... просто имам нужда някак си. след като поне за доста време напред няма да говоря за това с никой...
всъщност, мисля, че имам идея кога бих говорила за това и с кой. и ако идеята ми е правилна, значи няма да е скоро. всъщност, не знам кога ще е. но не и скоро. а ако стане прекалено не скоро, може и... ох, не знам. тоест, знам. именно. това е. знам.
въпросът е там... предпочитам ли, да не знаех? предпочитам ли просто да бях отишла да спя, или просто да не бях отваряла проклетата интернет страница?! и всичко да си беше по старому... да, нямаше да е особено хубаво старому, щях да тъна в носталгии, някои неща щяха да ми липсват ужасно много.. и.. но нямаше да знам. и нямаше да имам отчайващата нужда да споделя с някой, а да няма с кой.
но.. е, мисля, че предпочитам да знам. защото е по-добре да знам. защото ми дава реална представа за нещата.
о, господи.
да, обикновено, когато нещо разтърси живота ми не мога да повтарям `о, господи`. не че съм особено набожно, но възклицанието само ми се изплъзва и не мога да го спра.
о господи. и нищо вече няма да бъде същото.
всъщност ще бъде. и преди си е било. само че преди не знаех, така че за мен не беше същото.
аз съм... напълно сама. по-сама не съм се чувствала през живота си. сега след като няма да кажа на никой (а просто предчувствам как Плам после ще ме разпитва като прочете това О.о)... за пръв път няма да споделя с никой нещо, което имав отчайваща нужда да споделя. всъщност... за втори. първият път, когато изпитах такава нужда а нямаше на кой да кажа беше... хм, края на ноември 2007. и по една случайност е свързано с това, което сега знам. всъщност е част от това, което сега знам. но малка част - нещо като резюмето, бих казала. всъщност, и преди тази нощ (а.к.а. из-основното-разтърсване-на-живота-ми) от време на време съм се чудила върху това. но само от време на време. и после отминаваше. а сега знам и... няма на кой да кажа... и.... ох, ужасно е да не можеш да кажеш на никой. ужасно е да таиш нещо в себе си и да го предъвкваш в главата си хиляди и милиони пъти, и...
о господи, аз знам. о... о... о! просто.. просто.. това е.. просто е.. аз просто.. просто не мога да го обясня. не мога да обясня скапаното чувство. а то не е скапано. не знам какво е. не мога да го обясня.
и продължавам да треперя. о, мисля, че няма да е лошо да се откажа от идеята да спя. може би другата нощ... тъкмо да си възвърна нормалния режим на спане и събуждане, защото края на ваканцията наближава.
ох... аз... знам.и за мен вече нищо не е същото.о господи.ако това продължи да ме разяжда отвътре прекалено дълго време, поради простата причина, че няма на кой да кажа, наистина ще си подновя Дневника. но и Дневника ми вече няма да е същите. тоест, няма да пиша същите неща като преди. старите неща, които само се предъвкват наново и наново... напротив, ще описвам нещата които знам, и ще ги предъвквам, и ще ги анализирам, и ще ги проумявам.но първо ще си намеря наистина добро скривалища за Дневника. ако ще пиша за нещата, които знам, не мога да си позволя НИКОЙ да се докопа до тетрадка...
светът не се срива под краката ми. напротив. той вече отдавна се е сринал. сега се претворява наново...

01 януари 2009

Хез срещу сдухване! ^^

Тя... просто се появи в скайп, и изведнъж целия свят стана по-приятно място. ^^ Хез има тази способност. Не веднъж ми е повдигала настроението, дори когато съм си мислела, че светът е едно гадно място, за което не ми трябва да си хабя усмивките. Всъщност не е така. Никой свят, който си има Хез, не може да е гаден! Тя сега отиде да гледа филм... но на мен още ми е весело, и то благодарение на нея. Мерси, Хез! *гуш*
И си намерих една много симпатична песничка с много оптимистичен текст. Това е първата ми музикална находка за 2009 и щом звучи толкова усмихващо, значи все пак в тази година ще има и много хубави моменти. Само трябва да почакам малко...

Поздрав за всички: Lady Antebellum - One Day You Will

"But down the road the sun is shining
In every cloud there's a silver lining
Just keep holding on (just keep holding on)
And every heartache makes you stronger
But it won't be much longer
You'll find love, you'll find peace
And the you you're meant to be
I know right now that's not the way you feel
But one day you will"

<3

А аз просто си рева.

Въртя три песни и рева. И то три песни, които свързвам с миналия януари... Защото, нали, "една година от". Няма да се отърва от това "една година от" и това е. А, не, всъщност в края на октомври ще започна с "две години от". А това е даже по-зле.
Когато вчера писах равносметка за 2008, не я писах на месеци. Защото за първите няколко щях да изпиша цели романи, а после щеше да е празно. Всъщност, първо започнах да пиша за януари и чак тогава видях, че щеше да е така... И просто като разбрах колко ясно си го спомням този месец, как мога да си спомня почти половината дни от месеца като отделни и самостоятелни...

Ето кака започнах: "Мислех си да оставя равносметката за утре. Но равносметка за 2008 просто не е истниска равносметка за 2008, ако я напиша през 2009. И, както в равносметката на 2007, просто ще разделя нещата на месеци, ще напиша по няколко реда за всеки месец и това ще е...
Януари. Първите пет дена, които все още се брояха към коледната ваканция, си бяха.. е, ваканционно. Освен че веднъж (или два пъти?) ни викаха извънредно от курса в ИЧС, де. Помня, че на трети нещо бях почнала да търся латински изразчета, в следствие на което попаднах на едно много интересно сайтче с неща на латински от сорта на "Mater tua criceta fuit" (Майка ти беше хамстер xD) и с Хез цял ден се ровихме из въпросния сайт и търсехме интересни неща - такива имаше много. А на първи прочетох "Нова пролет"... помня как си лежах на леглото в спалнятя и четях на фона на диска на Аврил и точно когато свърших книгата вървеше последната песен, тоест Keep Holding On...Скоро след това (втори?) и "Стъпки в снега" на Каръл Мейтъс, която принципно би трябвало да слагам наравно с "Мило Дневниче", но някак си не ми е толкова любима... макар че и тя е много хубава книжка. Около четвърти-пети имаше нещо като семейни скандали и аз много се бях изнервена, и си мислих, че наистина нямаше нужда да става толкова скоро след началото на Моята Година... После коледната ваканция свърши. Помня, че първия ден като се върнах на училище и, нали, Марги беше дошла преди мен, и аз естествено се провикнах едно щастливо "Маргооооо!" и даже почнах да й обяснявам как съм се радвала, че сме пак на даскало, пък тя ми каза, че не съм у ред xD Е, скоро вече не се радвах толкова. Сутрините се събуждах с някакво такова гадно чувство, а и почнаха изпитванията за срочни оценки и класните. Ааам, на 13-ти си имах нов телефон. Веднага си го харесах тоя телефон, пък и имаше радио и много му се радвах. И си бях сложила една снимка на сестра ми за уолпейпър. Седеше сладурско, впрочем. Та, да се върнем на класните и срочните изпитванията. Тогава имах сериозни разправии с госпожата по биология. Смисъл, аз леко целия първи срок не бях хващала учебник, но през януари се хванах наистина да уча. Не беше като да отделям много време за това де, нещо като три прочитания на урока под звуците на диска на Аврил - и докато си пеех при това - но после си го знаех съвсем добре. И по химия... дето, учителката, впрочем, беше една и съща. Успях да изкарам една двойка по химия. Бяха ме вдигнали на някаква задача за моларен обем (май..), пък аз като не си учех и целия клас ме гледа как се пуля тъпо на дъската около 15 минути, и накрая беше "Сядай си, двойка." При което, Еви ми предложи да учим заедно, щото е спец по химия и може да ми ги обясни нещата, и аз, естествено се съгласих. Та, разбрах ги нещата, и следващия път като ме изпитваха за поправяне на оценката и си имах шестица. А, якото е, че госпожата беше забравила да ми пише двойката в бележника, та нашите така и не разбраха. Но пък я смята към оценката, и затова имах петица. И по биология имах петица, колкото и да мрънках, че "Ама АЗ си научих ВСИЧКО! И си водя ДОБРЕ тетрадка!" Сиреч, трябваше да го схваща като "виджате ли какви изключения правя за Вашия предмет, пък Вие хич даже не го оценявате" xD А на петицата по английски адски се бях издразнила... Щото не съм била редовна за часовете и бла-бла и, видите ли, трябвало да имам петица... Дъъ, то и в АКС е такава практика и там не си и помислям да се дразня, обаче.. ами, това си беше "Меридиан", по кихавиците! По немски имах шест, с малко помощ. Ама то аз май принципно си бях за шест... Смисъл, по оценки на тестове... щото по реални знания, не знам дали бих хванала и четворка xD Ама то от класа дефакто никой нямаше реални знания... Никой не го взимаше насериозно тоя немски... За което, впрочем, сега много съжалявам. Ам... доколкото помня срочния ми успех беше 5.62 и баба ми постоянно ми набиваше в главата как е супер издънка, като се има предвид, че съм седми клас. Впрочем, през януари също така почнах хипер много да слушам радио... понеже, нали, имах радио на телефоха... "

И не е завършено.. Всъщност, след малко ще пиша за последните две изречения и трите песни, които въртя и просто си рева. Иначе... форумната среща. И след нея, онзи дълъг телефонен разговор, и, и... *въздъх*
Радиото на телефона. Аха, да. Именно януари съв започнила със слушането на радио, и то най-вече Атлантик. И най-вече съм запомнила три песни. Окей, всъщност са четири, но сега ако си пусна и Please Forgive Me на Брайън Адамс, това просто ще ме довърши. Е, тогава и четирите на ги знаех как се казват, нито на кой са, но просто ги обожавах и просто ми влизаа под кожата... Сега отново ми влизат под кожата, но защото ми напомнят за миналия януари. И как навръщане от уроците като си вземах маршрутка 19, намирах си място, сядах и си слушах радио... и ми беше толкова приятно, и обожава тези 15-20 минутки. Да, през зимата връщането от уроците ми беше по-любимо от отиването. Е, после си загубих телефона... И мина много време преди пак да почна да слушам радио толкова често. Та затова и ми е останало в януари.
Трите песни, които въртя, в реда, в който ги въртя:

1. Richard Marx- Right Here Waiting For You
2. Patty Smyth - Sometimes Love Just Ain't Enough
3. Chicago - Hard To Say I'm Sorry