Когато думите не стигат.

И все пак, все пак думите продължават да ми се губят... Искам да намеря начин да изкажа как се чувствам, но чувството не иска да бъде написано черно на бяло, или, в сегашния случай - напечатано на компютъра... То ще си остане в мен, ще ме изпълва, но няма да поддаде на описване, защото просто речника на никой език по света не може да е достатъчно богат, за да опише едно... чувство. Как да обясня какво ми навява една песен? Как в главата ми изникват толкова ярки образи, сякаш беше вчера, и как усещането се връща абсолютно същото, каквото беше... Защото може и времето никога да не се връща, усещанията го правят и още как. Трябва само нещо да те подсети - и ето го пак, толкова истинско, толкова сякаш току-що появило се, ново, завладяващо... Какво са едни прости понятия като `там` и `тогава`, `тук` и `сега`... Има ли значение изобщо? Каква е разликата, ако виждаш нещата по същия начин? Нима нещо се е променила, ако светогледа ти си е останал същия, въпреки всичко? Но, щях да говоря за чувството... А думите все така продължават да ми се изплъзват...Но просто някак си имах нужда да напиша това. Просто... някак си...

Europe - The Final Countdown x)

P.S. О, и не оставайте с впечатлението, че е нещо чак толкова драстично... просто ледените пързалки миналата зима (: