I feel...

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.