BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

02 юли 2008

One Wish

"If you had one wish
what would it be?
If you had one wish
would it be about me?
Just one wish -
could it be about me?"

Бях във Варна!
Видях Хез!
Видях Еск!
Видях (за втори път) Хел!
Двата ми най-щастливи дена от много време насам!
И си имам нов диск на Роксет! /песните са произволни, свалени от нета/
Любими песни от новия диск:
One Wish
Dressed For Success
The Big L.
June Afternoon
Wish I Could Fly
Stars
Salvation
The Centre Of The Heart
Milk&Toast&Honey
Real Sugar
Little Miss Sorrow
Любимите от другия диск няма да ги изброявам, щото всички са ми любими ^^
А Real Sugar е мнооого зарибяваща! Обиикалях си аз из най-големия мол във Варна и от време на време се почва: 'bye-bye baby-baby bye baby-baby bye-bye'. O, как ли са ме гледали хората, пхахаха...
Добре, как тъй темата се завътя около Роксет?! Уж имах идеята да разкажа за моите 28-ми и 29-ти юни. Сложно е... Разбира се, бих могла да опиша всичко, ще са само думи, подплатени с възклицателни знаци. Няма да се предаде онова чувство... на щастие от сбъднатата така отдавна лелеяна мечта...
Но ще опитам.
Но ще започна от самото начало.
Добре, всъщност няма как да е самото начало, щото на идея си нямам кое е САМОТО начало... Или откъде тръгна всичко... Но пък ми се ще да започна от някаква... да речем, повратна точка. Или, хайде, да не е повратна, ми да е просто точка. В такъв случай се връщам половин година назад - февруари. Или, иначе казано, най-големият емоционален срив през живота ми. И единствения всъщност. Никога преди не е било в продължение на толкова дни да рева и да рева ,и да рева, и да рева, и така нататък. И тогава въртях и въртях, и вътях Listen To Your Heart. Еви явно беше останала с впечатлението, че самата песен ме разреваваше - е, може и така да е било. Но някак си трябваше да се нарева - трябваше, наистина. Сега го намирам за глупаво де. В края на краищата не беше станало нищо с апокалипсистични размери. Но се радвам, че намерих своя начин да го преживея. Всъщност още не съм стигнала до там. Това беше през март. Та, февруари. Дискът на Роксет. Кафето. Един загубен телефон. И Варна, Варна, Варна, постоянно вътяща се в главата ми - искам във Варна, много искам във Варна, ужасно много искам във Варна... Варна... Варна... На всичкото отгоре ми забраниха компютъра. Мислех си, че тогава ще стане МНОГО по-зле. Но... - изненада! - всъщност не беше точно така. Казах си: 'Виж к'во сега, 'що не 'земеш да се стегнеш, да не би да е краят на света?' И тогава се почна - книгите, даскало, репетициите, уроците. Всичко това буквално ми поглъщаше цялото време, но всъщност аз точно това исках (макар на моменти да не го осъзнавах). И дискът на Роксет. На път към даскало, на път към уроците, докато чета книга, през цялото време - беше с мен. Промених и начина си на мислене. Вече не беше 'О, нееее, има още ТОЛКОВА МНОГО дни докато отида във Варна!', ами 'Един ден по-малко до Варна, йей!' Междувременно минаха изложение 'Образование', концертът по случай 15 години 'Меридиан 22', едно посещение до бившето училище, изпитът за Американския. Март беше прекрасен месец. После април - беше като март общо взето, плюс това, че почнах често да се виждам със Сти и Стаси и като се вземе предвид, че липсваха репетициите. Но беше като март до едно време. До 18-ти, когато разбрах, че съм приета в Американския. 18-ти и 19-ти бяха големите истерии 'Обожемой, какводаправя, къде да се запиша?!' Така де... бях сигурна, че ако кандидатствам в НГДЕК ще вляза... Ама изведнъж - ей, на, приета в АКС на 24-то място, по-висок общ резултат от Лили, бла бла бла. И тук благодаря на Мимс и Пепи, които тогава МНОГО ми помогнаха - Мимс беше с мен (ъъ, по чата) почти целия ден на 19-ти, а Пепи успя с няколко думи (при това написани по скайп) да ме докара от 'целият-свят-се-срива-под-краката-ми' до 'о-светът-е-прекрасен-нали'. След като окончателно взех решение да се запиша в Американския беше моята О, ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА! седмица. Иии, това беше до към края на април. Началото на май не беше нищо особено. Към 10-ти май обаче пак се разболях.... остър бронхит или нещо подобно, пхах, а изобщо няма кашлица, само гадна температура и още по-противна хрема. Хей, това боледуване обаче беше О, ТОЛКОВА ЗАБАВНО! Така деее... Мимс и небет шекера, Хез и 'дай ми ифизолъ' ^^ Като тръгнах на даскало дойдоха класните и изпитвания, а точно тогава хич, ама хич не ми се учеше и броях дните до Синьото училище. Беше забавно като с Ева обикаляхме даскало и си грачехме на разни песни в голямото междучасие. Пък 'Меридиан 22 - да пропаднем ЕЛИТНООО!' беше култово (и кой ли го измисли ^^ *скромно*)! Всъщност като че тъкмо ми бяха оформили оценките по всичко и се кефех, че завършвам с 6.00 седми клас, когато стана онова с Хекса. Даа, скандалите бяха започнали вече, обаше после една вечер стана ГОЛЕМИЯТ СКАНДАЛ иии половината потребители се изнесоха. Аз и Хез също щяхме да се изнасяме, ама не стана баш така. О, колко съм ревала за това... После пък Хекса изчезна... Та, това беше май общо взето, В по-голямата си част хубав месец. Юни - съвсем пресни спомени, нали беше миналия месец... Синьото училище. Вместо да използвам времето да бъда със съучениците си, аз го оползотворявах, оставайки сама. Това не значи, че не си прекарах добре. Просто не беше както си го представях. После - връщането в София. Раздаването на свидетелствата (ужас, ужас, мамка му, и съм обидена до живот на 'Меридиан 22'). След това едни празни няколко дена... Тоест, не стана нищо интересно, освен, че за малко да изпадна отново в емоционален срив - но може би от февруари си имам имунитет, та това не стана. И, чак, чак тогава - заминаването за Варна!
Защо писах какво се е случило през тая половин година? За да наблегна на това колко чаках и колко неща се случиха докато отида във Варна.
Сега, да премина към същественото (= /След като си обобщих почти цялата 2008 досега, лол... може да взема да добавя януари ^^/
26-ти заминах за Търново. Наистина, до последно не можех да повярвам, че О, АЗ НАИСТИНА ОТИВАМ ВЪВ ВАРНА!
27-ми. Докато чаках да тръгнем за Варна се излежавах, слушах си новия диск на Роксет и си писах в Дневника, като изписах едната тетрадка с трак листа на диска, ревюта на книгите, които прочетох през юни, и тук таме мои мисли... Бяха хубави два часа. Спомням си, че последните ми думи в тетрадката с портокалите и ябълката бяха 'Тръгвам за Варна. А слушалките се прецакаха точно накарая.' или нещо подобно. Иии.. тръгнах. Иии въпросът - новия или стария диск да слушам? Още февруари-март си бях обещала да слушам Роксет на път за Варна, но и двата диска бяха на Роксет. От една страна исках новия, за да разуча песните, от друга пък като си бях обещала да слушам Роксет просто не бях допускала възможноста да имам друг диск дотогава, та просто трябваше да е този. И винаги се бях чудила коя песен ще слушам, когато мина табелката 'Варна'. Мислех си, че искам да е Listen To Your Heart... обаче шансът беше 1 на 18. И въпреки това се падна тя... Е, това ако не е СЪДБА! Пристигнахме във Варна. Естествено първо се забиихме в склада на баща ми. Аз звъннах на Еви. Говорехме, говорехме, по едно време разговора прекъсна. Звъня й пак - 'Телефонът на абоната е изключен или извън обхват, моля обадете се по-късно.' Звъня на Хез - същото. Звъня на Пепи - и пак. Отчаях се - 'Абе, как така на всички са им изключени телефонитеее?!' Продължих да си слушам диска. Когато най-накрая тръгнахме от склада, отидохме да вечеряме в МакДоналдс (не тоя на Севастопол, а другия). И тук е мястото, на което ще се запъна. просто не мога да опиша какво почувствах първия път като стъпих на варненска земя - сякаш леко ми се зави свят и като на развален грамофон мислите и повтаряха 'Аз съм във Варна, аз съм във Варна, аз съм във Варна, във Варна съм, във Варна, наистина съм Варна...' Та, вечеряме. И по едно време баща ми изтърсва 'В неделя няма да сме във Варна.' При което аз 'КАКВО?! КАК ТАКА НЯМА ДА СМЕ ВЪВ ВАРНА?! Виж сега... имам уговорка с Еск за неделя. Недела СМЕ във Варна, ОК?!' И баща ми 'До 11 часа...' Аз: 'Виж какво, има уговорка за 12, а ти ми казваш, че в 11 си тръгваме?! Е, сори, ама НЯМА да я бъде тая! Неделя СМЕ във Варна, чуваш ли ме? Ти ЗНАЕШЕ, аз ТИ КАЗАХ, че съм се уговорила за неделя!' На баща ми очевидно му беше забавно. Спорът продължи и като отидохме в хотела. Там прерасна и до истерии. Разревах се и истерично пищях неща от сорта на 'НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ ПОНЕ ТИЯ ДВА ПРОКЛЕТИ ДНИ ДА СИ ИЗКАРАМ С ПРИЯТЕЛИТЕ МИ?!' Ааа, да не пропусна, че той искаше най-много два часа да се виждам с когото ще се виждам, и затова също истерясах. Е, поревах малко. После си пуснах диска и като почна 'The Look' се успокоих като че и почнах да си пея. при което баща ми: 'О, вече сем добре щом пеем, а?', а аз го изгледах злобно. После си взех един душ... една вана, по-точно и окончателно се успокоих. След това като че се разбрах с баща ми и в края на краищата заспах късно и щастлива. МНОГО щастлива, защото, хееей, аз съм във Варнаааа, ще се видя с Хеееееез, при това утреееее!
28-ми. Бях заспала късно /и със слушалки в ушите/, но се събудих рано. Преди да тръгнем към Севастопол, където се бяхме уговорили с Хез, седях на терасата, зяпах Варна и слушах новия диск. Първоначално си писах в Дневника, но после реших, че само ще зяпам Варна. А, по едно време звъннах на Хез. Отбелязах, че съм видяла варненска котка (и бях много горда от себе си)! Тя ми се оплака, че не може да си намери оранжевия лак. И... тук поредната забивка... Как да обясня как се чувствах, като знаех, че след по-малко от два часа за пръв път ще се видя с една от най-добрите си приятлеки? Как да обясня, как се чувствах, като от терасата имах прекрасна гледка към града, за който мечтаех от толкова месеци? Може да ме разбере само който го е преживял... А чувството е ПРЕКРАСНО. Много много много щастие и нетърпение... А тръгнахме ли най-накрая към Севастопол... Баща ми ми обясняваше как там не може да паркира. Каза да звънна на Хез да й кажа да дойде пред Общината (то беше една голяааама сграда с надпис 'Община Варна', пред която тъкмо бяхме спряли). Та звъня аз на Хез. 'Уф, Еееел, ама това е много далечеее!' Аз: 'Уф, чакай малко...' Баща ми вече ужасно ме изнервяше - да не би целият свят да се нагласяше по него?! Все пак спряхме някъде и аз се затичах надолу към МакДоналдс-а. Като стигнах пред него звъннах на Хез да я питам къде е. 'На Севастопол.' Иии... тогава откъм пешеходната пътека видях да се задава нещо с червена коса и си казах 'ТОВА Е ХЕЗ!' и тръгнах... не, затичах се към нея с вик 'ХЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЗ!!!'
[20:58:21] Sunflower каза: ...и се провеси на врата ми и се опита да ме убиеш!
Мда, така беше xD
И в този момент бях най-щастливата на света. Наистина най-най-най-щастливата.
Иии... ще довършвам, като се върна от Турция... ще взема да едитна, щото искам всичко да ми е в един пост.