BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

23 юли 2010

Yeah...

За първи път изпускам концерт, на който много исках да отида. Май.
Но щом се сетих преди малко, когато видях дата 23-ти юли, и си казах "Таря. Каварна. По дяволите!" и толкова, май все пак не ми е било чак толкова важно. Все пак съм била на други два концерта на Таря.
И все пак. Много исках да отида.
А сега, някак, изобщо не ме интресува.
Чувствам се скапано. Но това няма абсолютно нищо общо с изпуснатия концерт - смисъл, в момента той изглежда толкова маловажен. Днес четох една книга, която Хез ми зае, и май тя ме скапа, преди всичко. И сега чета втората й част, която е още по-скапваща. А според Хез "Луна и грош" щеше да е тежката артилерия... Е, ще я видя и нея след един-два дена. Да приключа с "Морал" само. Възнамерявам до 1-ви да й върна всичките четири книги.
Някак виждам целия си живот като адски безсмислен. Нищо полезно не мога да направя. Пропилявам си лятото... Пропилявам всичко... И това, че го осъзнавам, не помага особено. Защото в повечето случаи като прецаквам нещо, аз съм напълно наясно, че го правя, но не се спирам. Не мога или не искам, е друг въпрос. Учебната година тръгна лошо й когато се панирах, че е тръгнала лошо, само стана по-зле. И през цялото време ме беше страх, че ще си прецакам живота и че дипломата ми ще е отвратително и няма да ме приемат в нито един хубав университет, но не направих абсолютно нищо по въпроса.
Затова е много важно дести клас да тръгне добре. Не, не добре, даже безупречно. Защото иначе пак ще се панирам, и ще е безсмислено, защото именно когато паниката ме е сковала, не мога да направя нищо, и само влошавам нещата. Започне ли да ме е страх, че ще прецакам нещо, то най-вероятно ще го прецакам.
Най-илюстриращият пример е моят девети клас, вероятно. Когато в края на октомври озъзнах, че си прецаквам оценките, вече беше прекалено късно.
А интернетът в този хотел е прецакан и сега няма да мога да пусна този пост. Е, като го пусна все пак, да се знае, че е от 23-ти юли.
А, нетът дойде. Е... Still, 23-ти юли. Поне още една минута. (:

13 юли 2010

A new beginning, or whatever?

http://jamais-rien.blogspot.com

^^

31 май 2010

noi parliamo un perfetto italiano ;D



Skype-mood: Io vorrei ricominciare ancora una volta...

[8:09:54 PM] Lairell каза: кой го ударили колко волта???

Винаги разбира италианските ми муудове толкова добре!

[8:10:55 PM] Lairell каза: гугъл рулз!
[8:11:00 PM] Lairell каза: "Аз ще започне отново..."

Еха, гуугъл транслейт е дал почти смислен превод, който на всичкото отгоре е и близо до истината.

[8:12:04 PM] Lairell каза: ти какво ще започне отново??
[8:12:14 PM] Lyn каза: нямам си на идея

А аз винаги съм толкова ориентирана в дълбокото символично значение на италианските ми муудове.

[8:28:40 PM] Lairell каза: аха!
[8:28:43 PM] Lairell каза: преведох си го!
[8:28:47 PM] Lyn каза: тъй ли?
[8:28:48 PM] Lyn каза: :D
[8:28:52 PM] Lairell каза: "ще започна отначало още веднъж"
[8:28:55 PM] Lairell каза: ?
[8:29:19 PM] Lyn каза: right

Yay ^^

[8:29:29 PM] Lyn каза: *искам да започна отначало още веднъж
[8:29:35 PM] Lairell каза: знаех си!!

Е... подробности.

[8:33:54 PM] Lairell каза: някой ден
[8:34:02 PM] Lairell каза: ще отида в Италия
[8:34:11 PM] Lairell каза: и като не мога да скалъпя едно изречение
[8:34:21 PM] Lairell каза: ще им викам: "Io vorrei ricominciare ancora una volta..."

Мда, това е едното изречение, което всички трябва да имат предвид, като отиват в Италия. Закъде сме ако не можем да кажем, че искаме да започнем отначало още веднъж?

[8:37:08 PM] Lairell каза: и накрая ще им писне и ще ми кажат "разкарандо си гъзандо от тукандо, ма, кранто!"

Еми, да, вероятно и такъв диалект имат. ;D

[8:43:20 PM] Lairell каза: горките италианци.
[8:43:35 PM] Lairell каза: и горката аз. знам само как да си поискам спагети.
[8:43:39 PM] Lairell каза: и ако живея там
[8:43:44 PM] Lairell каза: ще я карам на спагети...

Че то никак не е малко, да знае как да си поръча спагети!

[8:45:16 PM] Lairell каза: ще им викам: io vorrei una spageti!

Аха, аха, знае.

[8:46:24 PM] Lairell каза: след като съм изяла una spageti, ако не ми стигнат
[8:46:39 PM] Lairell каза: ще си искам ancora una volta spageti

Правилно, правилно.

[8:48:14 PM] Lairell каза: и така докато преям със спагети до смърт.

*драматичност*

[8:58:01 PM] Lairell каза: ancora una volta spageti. bitte.

Разбира се, че 'bitte'.

[8:58:19 PM] Lairell каза: spageti bela coza.

Абсолютно!

[8:58:48 PM] Lairell каза: io vorrei una bela coza essen.

Мислех, че на този странен език само аз и Марги говорим... (Чатът, в който описвахме как едни огромни овце нападат града, на българо-италиано-немски? Култово.)

[9:01:26 PM] Lairell каза: spageti. bela coza. io vorrei una spageti e ancora una volta spageti.
[9:01:31 PM] Lairell каза: йееей
[9:01:35 PM] Lairell каза: ето така ще им кажа.
[9:02:06 PM] Lyn каза: чудесна идея

Освен това заглавието на поста е грешно, обаче така звучи по-добре, та... сеир да става. ;D Noi parliamo un perfetto italiano, и освен това знаем как да си поръчаме спагети. ^^

01 май 2010

Thanks for being my sister (:

[07.7.2007 г. 18:15:39] BitterSweetTears каза: т'ва е написано за нас:
A friend can be a sister,
A friend can be a foe.
My friend is like my sister,
I will never let her go.
A sister may not always be a friend,
But a friend should always, no matter what, be a sister.

29 април 2010

Time is going by so much faster than I



Не мога да проумея как се случва промяната. По дяволите, опитах всичко за да я избегна. Вкопчих се в отминали периоди и в това, което съм била тогава, толкова отчаяно, и не исках да приема, че сега не е онова сега, че сега съм различна - не коренно, но все пак различна. Не; отказвах да повярвам и упорито се опитвах да си докажа, че действително е така: че времето не е успяло да ме промени.
Не мога да проумея как се случва промяната. Един ден просто осъзнах, че това вече не съм аз и каквото и да правя - няма смисъл. Не мога да върна онази Аз - или по-точно, онези, всички онези, които някога съм била и които ми липсват. И защо да пропилявам това, което съм в момента в напразно вторачване назад? Повтаряла съм тази грешка прекалено много пъти... Therefore it's high time I learned better?
Но наистина не мога да проумея как се случва промяната. Когато се опитвам да си докажа, че, - не, по дяволите, не съм се променила, не съм, - се уповавам на нещата, които тогава и сега имат еднакво значение за мен. Обикновено са песни. Те са във всеки период от живота ми и чрез тях е много лесно да намеря връзката. Но може да са и навици - като този да си взимам абсолютно всички гривни дори да отивам някъде само ден-два, или да гледам през прозореца на стаята ми преди да заспя, или въпросите за 11-ти число на месеца. А може и да са хора - тези, които са в живота ми сега и са били и тогава. Дори може да са места, които помня единствено от даден период - когато искам да повярвам в онази Аз от декември 2007 се сещам за Милано, това беше единственият път в който бях там, следователно споменът ми от Италия до този момент е само декември 2007. Е, тук идва и още по-обърканата част. Да, разбира се, че са моите спомени, но понякога не ми дават това усещане. Плашещо е. И не разбирам.
Не, не мога да проумея как се случва промяната. Но знам как не се случва. Не е с бодрото и решително "Сега ще се променя!", нито с "Това вече е старо и не значи нищо за мен, време е за нещо различно." Определено не съм се отметнала от себе си, от светът ми, от всичко, което някога е означавало нещо за мен. Промяната се случва дори - а може би най-вече? - като най-старателно се опитвам да я избегна. И - споменах ли вече? - наистина не проумявам как става това.

Но понякога ми стига да знам, че това, което съм сега, по никакъв начин не би променило това, което някога съм била, както и това, което някога ще бъда, няма да промени това, което съм сега. Някога съм била... Някога ще бъда... Но сега съм.

01 март 2010

Smells Like Nirvana

Epic win.

Well, we don't sound like Madonna
Here we are now, we're Nirvana
Sing distinctly? We don't wanna
Buy our album, we're Nirvana


Откъде да започна. Днес беше... първи март! (От очевиден факт, явно.)
Не помня коя песен вървеше по радиото като се събудих - а щом не я помня, явно не е била от любимите. Но това, което си заслужава да се отбележи за днешното ми събуждане е, че станах в 06.30. Е, попринцип алармата винаги звъни в толкова, но аз гледам да си открадна повече сън, затова като звънне я навивам отново - за 06.45. Може да е малко тъпо, но, whatever! Но днес не можех да си позволя този лукс, защото вчера ме мързеше да отида да купя мартеници, та оставаше днес сутринта. И открих, че 15 минути по-ранно ставане всъщност спестява доста време.
От миналата пролет открих, че втория срок - понеже Еви тогава е първа смяна - се засичаме сутринта повечето дни. Което е страхотно, и днес също така. Не говорихме много, защото тя закъсняваше, но все пак. Като денят започва с нея, започва хубаво, а и си вързахме мартеници. ^^
Мартениците! Аааа. Мисля, че това ми е любимата българска традиция - а както и Хез отбеляза, всъщност единствената оригинална и интересна може би. И американските учители също много й се кефят. Някакво много яко е, и като идея, и като атмосфера, и като всичко.
Така, в училище още с влизането в сграда пет видях Сиси и Миша, които ми се ухилиха, и аз им се ухилих, и си казах "А, днес ще бъде чудесен ден!" Въпреки че Савидж най-нахално беше окупирала попринцип свободния ни test period с географското си нещо, топографкси карти, контури, глупости, мисля, че не се издъних крайно много. Якото е, че нашия клас бяхме в стаята на мис Бучиър - много пичозна учителка (но Иванова е the best, а 9/2 гадовете бяха при нея!), а освен това стаята й е на третия етаж на Сандърс, точно срещу тази на Поташ. Със Сиси искахме да му дадем мартеници, но сутринта още го нямаше, но пък изтичахме до втория етаж да дадем на Иванова, и тя много ни се израдва. ^^ Какво по-страхотно начало на седмицата, сериозно? Беше толкова мартенско и пролетно и, ааа! (Да, да, знам, много съм сантиментална!)
Денят общо взето вървеше чудесно преди голямото междучасие. През информатиката беше хипер забавно като спря тока... Култовото беше как като ни пуснаха от информатиката по-рано и като се насадихме пред кабинета по немски, понеже мислехме, че сме вече в междучасие, със Сиси почнахме с пълно гърло да грачим пародията на Нирвана, при което една учителка по испански дойде да ни навика и замалко да ни заколи, милата женица. xD По немски почти целия клас бяха някакви много заспали и постоянно изцепваха някакви простотии, на които всички се хилеха (аз не че не бях заспала, но не ръсех простотии, все пак съм за шест по немски ^^). Общо взето беше много забавно, само на фрау Павлова не й беше особено забавно... горката, толкова се опитва да ни научи на нещо. Всъщност, в девети клас тя ми е нещо като еквивалента на Иванова = любима учителка. Сериозно, много е яка.
Но голямото междучасие бях адски сдухана. О, беше толкова тъпо. Знаех, че трябва да си преговоря по биология, защото не знам нищо, а ще имаме куиз. Знам, че нищо няма да постигна като седя и си мисля, колко е скапано всичко - което даже не е вярно! Но бях така през цялото време, докато другите си говореха и се хилеха и общо взето се радваха на пролетта. Аз въртях две-три песни на Роксет и си мислех "И ето, две години от март 2008." И осъзнавах осъзнавах осъзнавах колко е тъпо, но продължих.
И преди биологията. Хората около мен се питат всякакви неща за aerobic & anaerobic respiration, cytric acid cycle, подобни... Аз съм се облегнала на някакъв локър, слушам Listen to Your Heart и гледам с празен поглед. Влизаме в стаята, със Сиси сядаме на най-задния ляв чин. Хауъл казва, че имаме няколко минути да преговорим. Аз демонстративно забиван поглед в тавана - ще имам нула на куиза, бе, к'во да се занимавам.
Сиси: Искаш ли хендаути?
Аз: Нищо не искам.
И тогава Сиси почна да ми чете от нейните хендаути (въперки че погледа ми все още беше забит в тавана). И аз почнах да я слушам. И добре че. Затова няма да имам нула на куиза - няма и да е особено хубава оценка де, но сега. Въпрос на приорети - да учиш качествено, или да се сдухаш качествено. So smart, yeah, I know.
И през часа по физика не ми беше много весело. Не заради физиката, де. Просто е скучно. Иначе... преди часът да почне, бях отворила прозореца до нашия чин, и наблюдавах предната част на Острандър - тая с колоните. И си мислех за 23-ти март 2008, когато стоях там за първи път, зяпах Острандър и си виках "Ебати якото!" И, разбира се, "О, Лили, край, край, ще умра!! ЩЕ УМРА!!" И Лили ме успокояваше с "Няма да умреш, бе, човек!", а по-късно и великата й реплика "Помислих една за Асен!", дето след това една седмица ми вися в мууда... xD Дам, приемният изпит за Американския. Очаквах ли да вляза? Въобще. Исках ли да вляза? Не ме бъркаше. Влязох ли? При това с най-високия резултат на есето. И какво? Две години по-късно стоя, надвесена през прозореца на кабинета по физика, наблюдавам колоните на Острандър, и си мисля за моята Аз от март 2008. Тази аз, заради която сега уча в Колежа. Благодаря ти, Аз!!! *шизофрения фтв* Та, да, после Милена ме помоли да затворя прозореца, защото й беше студено, та се откъснах от тези ми мисли, и се върнах към сдуханите мисли. Нещо разбрано от новия урок по физика? Нито думичка. Причина? Не слушах. Заключение? Пак ще се учи с Миша - все пак, като уча с нея даже е забавно! И все пак на куиза по физика имам 18/20 и даже реших, че не съм доволна от резултата си! Аз, бидейки момичето, което едва върза четворка по физика първия куотър. Градация фтв.
Май подновяваме клуба по драма. Ще има някакво minor представление на Arts Fest-a през юни, и Сиси ме убеди да се запишем и на това. Какво пък, ще е яко, и без това вече се кефим на новия си режисьор.
Но наааай-якото от целия ден, и това, което тотално ми оправи настроението занапред беше като предложих на Кали тая събота пак да се събираме компанията от миналата събота, при което тя:
- Е, защо чак събота, айде направо сряда.
СРЯДА. ТОВА Е ВДРУГИДЕН. ОМГ. ДИШАМ. О, да, аз съм добре! О, да, аз съм спокойна!Ахахахахахаха.
И после Хез като ми звънна.
- Здрасти, Ел!
- Здрастиии!
- Звучиш много щастлива, какво е станало?
ЗВУЧАЛА СЪМ МНОГО ЩАСТЛИВА. ОТ ЕДНОТО ЗДРАСТИ! АХАХАХАХАХА.
Дам. Предполагам, че бях. Предполагам, че още съм. Предполагам, че адски много искам да е сряда. Също така не само предполагам, но и съм сигурна, че не съм си пипнала домашните за утре, но това е тайна, моля ви, не казвайте на нашите. Нито на мис Иванова. Първото нещо, което трябва човек да научи от нея е "Do not procastinate!" А кой е най-великият procastinator евър, да ви чуя? Дам, moi.
Все пак е март, нали. Пролет. И, омг, срядасрядасряда.

01 януари 2010

2010

честита 2010, everyone (: