Smells Like Nirvana

Epic win.

Well, we don't sound like Madonna
Here we are now, we're Nirvana
Sing distinctly? We don't wanna
Buy our album, we're Nirvana

Откъде да започна. Днес беше... първи март! (От очевиден факт, явно.)
Не помня коя песен вървеше по радиото като се събудих - а щом не я помня, явно не е била от любимите. Но това, което си заслужава да се отбележи за днешното ми събуждане е, че станах в 06.30. Е, попринцип алармата винаги звъни в толкова, но аз гледам да си открадна повече сън, затова като звънне я навивам отново - за 06.45. Може да е малко тъпо, но, whatever! Но днес не можех да си позволя този лукс, защото вчера ме мързеше да отида да купя мартеници, та оставаше днес сутринта. И открих, че 15 минути по-ранно ставане всъщност спестява доста време.
От миналата пролет открих, че втория срок - понеже Еви тогава е първа смяна - се засичаме сутринта повечето дни. Което е страхотно, и днес също така. Не говорихме много, защото тя закъсняваше, но все пак. Като денят започва с нея, започва хубаво, а и си вързахме мартеници. ^^
Мартениците! Аааа. Мисля, че това ми е любимата българска традиция - а както и Хез отбеляза, всъщност единствената оригинална и интересна може би. И американските учители също много й се кефят. Някакво много яко е, и като идея, и като атмосфера, и като всичко.
Така, в училище още с влизането в сграда пет видях Сиси и Миша, които ми се ухилиха, и аз им се ухилих, и си казах "А, днес ще бъде чудесен ден!" Въпреки че Савидж най-нахално беше окупирала попринцип свободния ни test period с географското си нещо, топографкси карти, контури, глупости, мисля, че не се издъних крайно много. Якото е, че нашия клас бяхме в стаята на мис Бучиър - много пичозна учителка (но Иванова е the best, а 9/2 гадовете бяха при нея!), а освен това стаята й е на третия етаж на Сандърс, точно срещу тази на Поташ. Със Сиси искахме да му дадем мартеници, но сутринта още го нямаше, но пък изтичахме до втория етаж да дадем на Иванова, и тя много ни се израдва. ^^ Какво по-страхотно начало на седмицата, сериозно? Беше толкова мартенско и пролетно и, ааа! (Да, да, знам, много съм сантиментална!)
Денят общо взето вървеше чудесно преди голямото междучасие. През информатиката беше хипер забавно като спря тока... Култовото беше как като ни пуснаха от информатиката по-рано и като се насадихме пред кабинета по немски, понеже мислехме, че сме вече в междучасие, със Сиси почнахме с пълно гърло да грачим пародията на Нирвана, при което една учителка по испански дойде да ни навика и замалко да ни заколи, милата женица. xD По немски почти целия клас бяха някакви много заспали и постоянно изцепваха някакви простотии, на които всички се хилеха (аз не че не бях заспала, но не ръсех простотии, все пак съм за шест по немски ^^). Общо взето беше много забавно, само на фрау Павлова не й беше особено забавно... горката, толкова се опитва да ни научи на нещо. Всъщност, в девети клас тя ми е нещо като еквивалента на Иванова = любима учителка. Сериозно, много е яка.
Но голямото междучасие бях адски сдухана. О, беше толкова тъпо. Знаех, че трябва да си преговоря по биология, защото не знам нищо, а ще имаме куиз. Знам, че нищо няма да постигна като седя и си мисля, колко е скапано всичко - което даже не е вярно! Но бях така през цялото време, докато другите си говореха и се хилеха и общо взето се радваха на пролетта. Аз въртях две-три песни на Роксет и си мислех "И ето, две години от март 2008." И осъзнавах осъзнавах осъзнавах колко е тъпо, но продължих.
И преди биологията. Хората около мен се питат всякакви неща за aerobic & anaerobic respiration, cytric acid cycle, подобни... Аз съм се облегнала на някакъв локър, слушам Listen to Your Heart и гледам с празен поглед. Влизаме в стаята, със Сиси сядаме на най-задния ляв чин. Хауъл казва, че имаме няколко минути да преговорим. Аз демонстративно забиван поглед в тавана - ще имам нула на куиза, бе, к'во да се занимавам.
Сиси: Искаш ли хендаути?
Аз: Нищо не искам.
И тогава Сиси почна да ми чете от нейните хендаути (въперки че погледа ми все още беше забит в тавана). И аз почнах да я слушам. И добре че. Затова няма да имам нула на куиза - няма и да е особено хубава оценка де, но сега. Въпрос на приорети - да учиш качествено, или да се сдухаш качествено. So smart, yeah, I know.
И през часа по физика не ми беше много весело. Не заради физиката, де. Просто е скучно. Иначе... преди часът да почне, бях отворила прозореца до нашия чин, и наблюдавах предната част на Острандър - тая с колоните. И си мислех за 23-ти март 2008, когато стоях там за първи път, зяпах Острандър и си виках "Ебати якото!" И, разбира се, "О, Лили, край, край, ще умра!! ЩЕ УМРА!!" И Лили ме успокояваше с "Няма да умреш, бе, човек!", а по-късно и великата й реплика "Помислих една за Асен!", дето след това една седмица ми вися в мууда... xD Дам, приемният изпит за Американския. Очаквах ли да вляза? Въобще. Исках ли да вляза? Не ме бъркаше. Влязох ли? При това с най-високия резултат на есето. И какво? Две години по-късно стоя, надвесена през прозореца на кабинета по физика, наблюдавам колоните на Острандър, и си мисля за моята Аз от март 2008. Тази аз, заради която сега уча в Колежа. Благодаря ти, Аз!!! *шизофрения фтв* Та, да, после Милена ме помоли да затворя прозореца, защото й беше студено, та се откъснах от тези ми мисли, и се върнах към сдуханите мисли. Нещо разбрано от новия урок по физика? Нито думичка. Причина? Не слушах. Заключение? Пак ще се учи с Миша - все пак, като уча с нея даже е забавно! И все пак на куиза по физика имам 18/20 и даже реших, че не съм доволна от резултата си! Аз, бидейки момичето, което едва върза четворка по физика първия куотър. Градация фтв.
Май подновяваме клуба по драма. Ще има някакво minor представление на Arts Fest-a през юни, и Сиси ме убеди да се запишем и на това. Какво пък, ще е яко, и без това вече се кефим на новия си режисьор.
Но наааай-якото от целия ден, и това, което тотално ми оправи настроението занапред беше като предложих на Кали тая събота пак да се събираме компанията от миналата събота, при което тя:
- Е, защо чак събота, айде направо сряда.
СРЯДА. ТОВА Е ВДРУГИДЕН. ОМГ. ДИШАМ. О, да, аз съм добре! О, да, аз съм спокойна!Ахахахахахаха.
И после Хез като ми звънна.
- Здрасти, Ел!
- Здрастиии!
- Звучиш много щастлива, какво е станало?
ЗВУЧАЛА СЪМ МНОГО ЩАСТЛИВА. ОТ ЕДНОТО ЗДРАСТИ! АХАХАХАХАХА.
Дам. Предполагам, че бях. Предполагам, че още съм. Предполагам, че адски много искам да е сряда. Също така не само предполагам, но и съм сигурна, че не съм си пипнала домашните за утре, но това е тайна, моля ви, не казвайте на нашите. Нито на мис Иванова. Първото нещо, което трябва човек да научи от нея е "Do not procastinate!" А кой е най-великият procastinator евър, да ви чуя? Дам, moi.
Все пак е март, нали. Пролет. И, омг, срядасрядасряда.

Мартенички [01.03.]

Честита Баба Марта! ^^
Обожавам да избирам, да подарявам, да получавам и да нося мартенички. Въобще, много обичам мартенички. (sun)
Освен това е пролет (... каза тя за 236432535 път.) Днес беше невероятно топъл ден! И още със събуждането забелязах, че през пердето слънцето грее, чувах птички да пеят, а небето със сигурност е било `толкова синьо`! О, да, между другото, ако не знаете, пролетния ми девиз е `Слънцето грееее, птичките пеяаааат, а небето е толкова синьооооо!` Е, в последствие беше трансформирано на `Птичките греяаааат, небето пеееее, а слънцето е толкова синьоооо!` xD Март ще е дори по-пролетен от февруари. ^^
Освен това, стигнах до заключението, че изобщо не съм се променила от миналата пролет. Ако някой е на противното мнение, да каже какво ми е променено. Само обстоятелствата се променят. Но аз, аз съм си същата. От ноември 2007 съм същата и не смятам да се променям.

Март ще бъде прекрасен. (sun)

In Perfect Harmony [25.02.]

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)

La nostra vita va...

... la nostra vita che e' inferno e paradiso, e' un sogno mai finito di un mondo piu' pulito.

Обожавам тази песничка. (sun) Въпреки, че отдавна не съм я слушала... Тоест, не я бях слушала отдавна преди да си я пусна преди три-четири или там колкото бяха дена. И все пак.
Напоследък въобще изгубих всякаква представа за време. По-скоро бих могла да кажа какво съм правила миналата година на... 8-ми февруари, примерно, отколкото тази. Иначе... този месец е някакъв много откачено-динамичен. Така де, втори е било преди по-малко от три седмици, а ми изглежда като доста повече. Както и септември трябва да е било преди почти половин година, а ми се струва по-малко. Странно... Но, иначе, февруари 2009 - поне засега - е прекрасен. ^^ И пролетен! Макар че от оня ден има сняг, и то не от тоя, дето се стопява на следващия ден... все пак е пролетен! О, а вчера, забравих да спомена, е една година от миналогодишната пролет. Така де, миналата година пролетта дойде на 20-ти феврурари. Още си пазя автобусното билетче номер осем от тогава. (sun)Споменавала ли съм, че обожавам числото 20? Някакво такова... много прекрасно е. ^^ Почти колкото осем. Почти. (sun) И освен това идва март. А през март, в сравнение с този месец, ще имам цялото свободно време на света. После през април - пролетната ваканция. Май си нямам и на идея какъв ще бъде, но през юни ще имам файнъли... което е плашещо... щото ще са дори по-гадни от тия през януари... И все пак! It's a bright june afternoon, it never gets dark, here comes the sun. ^^ Просто си го представям! Хубав юнски следобед, поляните в АКС са осеяни с жълтурчета и мараритки, каквито ги бях видяла миналата години, аз, Сиси, Теди и компания се излежаваме на тревата и си говорим глупости xD Ще е... много юнско... и... следобедно! Просто... идилийка. ^^
Ениуей, първо една пролет ще ми дойде добре (:

P.S. Радиото - Gente di mare (sun)

Зимна нощ, пролетен спомен...

Първата истинска зимна нощ от януари - или февруари - насам... Е, в такъв случай зимата настъпва на този ден. Също както беше пределно ясно как пролетта настъпи на 20-ти февруари.
Навън вали сняг. И е студено. Ама... наистина студено. И има такъв вятър, който може да накара всички косъмчета по тялото ти да настръхнат. В такъв случай аз се чувствам някак си много уютно, завита с топло юрганче и в леглото с лаптопа. Дори не съм по пижама, ами още си седя с дънките и симпатичната блуза, която си купих от Бургас. И ярко червените симпатични чорапи. Даже с гривните - синята с кръгли топченца и синьо-зелената на цветчета на лявата ръка и бялата с морски мотив на дясната - и ръчния ми часовник. Сестра ми спи до мен, но какво пък - аз въпреки това слушам Nightwish. Тя няма да се събуди. Вчера заспа под звуците на All For Love, значи очевидно не й пречи да спи на музика. Чувствам се толкова спокойна и тук-и-сега, колкото отдавна не бях. Обикновенно съм там-и-тогава, отминали моменти, към които се връщам отново и отново, или мисли за Какво Ще Бъде След Време... А и нямам поводи да съм спокойна... Макар че то всъщност не трябва кой знае какъв повод. Едниственото, което наистина е нужно, е да нямам повод да не съм спокойна. (= Попринцип имам не един... Но, о, в такава вечер е толкова лесно да забравиш...
И макар че съм изключително тук-и-сега... Държа да разкажа за 20-ти февруари. Защото тогава дойде пролетта. И след като идва зимата, е някак си много логично да напиша няколко реда за предишното такова отбелязване за настъпване на сезон. Не знам кога лятото измести моята пролет. Не усетих как лятото се изниза, заместено от есента... Но ето че сега имам дата - имам 28-ми декември. Макар че вече от половин час е 29-ти...
20-ти февруари беше сряда. Това по дефиниция го правеше специален ден... Срядата за уроци по БЕЛ беше специална. Но точно на този ден тя се превърна в нещо много повече - в моята сряда... Беше първият наистина топъл ден от толкова време насам. И за първи път реших вместо да взема девятката от НДК до Лозенец, където живееш учителката ми, да извървя пътя пеша. Просто не ми даваше сърце да се кача в трамвая, когато денят беше толкова слънчев... И оттам не мога да кажа за отиването до уроците точно на този 20-ти февруари, просто защото усещането всяка такава сряда беше все така прекрасно. Само помня как го реших. Както и на връщане също вървях пеша и взех още едно решение - да се прибера не с маршрутка 19, дето минаваше срещу CCS, ами с градския транспорт... И никога не съм съжалявала за взетото решение, след това вече престанах да се прибирам с 19... Маршрутката беше за студените зимни дни, а именно тозии ден ми показа, че те бяха вече отминали... Попринцип рядко се занимавам да дупча билети, често пътувам без билета и не ме хващат почти никога. Но тогава понеже имах нужда да отбележа някак деня, реших да го направя. Нали знаете онези талони от по десет билетчета, които се продават заедно и винаги трябва да пазиш последния и да ги дупчиш подред. Е, аз винаги ползвам такива... И тогава беше наред номер осем. Стори ми се някак много съдбовно, затова като се прибрах вкъщи сложих билетчето между страниците на "Мило Дневниче" - по-точно осма страница. И досега е там. Докато преписвах любимите си цитати за темата в арта, то изпадна... и май това е първият път, в който се е отделяло от страниците на книгата, от настъпването на моята пролет. Прибрах го пак... то винаги ще си седи между тези страници... Номерът му е 58200. Току-що го видях. Има осем... и двайсет... О, да, от този ден 20 ми е много любимо число. (=
А сега е зима. Утре - тоест, вече днес - съм в София. Значи, утре (истинското утре, а не днес!) ще ходя на откритата пързалка пред НДК. Може и на Арианата... Но тази на НДК мии е някак по-... близка. Кънките на лед са моето спасение. <3