In Perfect Harmony [25.02.]

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)