Мартенички [01.03.]

Честита Баба Марта! ^^
Обожавам да избирам, да подарявам, да получавам и да нося мартенички. Въобще, много обичам мартенички. (sun)
Освен това е пролет (... каза тя за 236432535 път.) Днес беше невероятно топъл ден! И още със събуждането забелязах, че през пердето слънцето грее, чувах птички да пеят, а небето със сигурност е било `толкова синьо`! О, да, между другото, ако не знаете, пролетния ми девиз е `Слънцето грееее, птичките пеяаааат, а небето е толкова синьооооо!` Е, в последствие беше трансформирано на `Птичките греяаааат, небето пеееее, а слънцето е толкова синьоооо!` xD Март ще е дори по-пролетен от февруари. ^^
Освен това, стигнах до заключението, че изобщо не съм се променила от миналата пролет. Ако някой е на противното мнение, да каже какво ми е променено. Само обстоятелствата се променят. Но аз, аз съм си същата. От ноември 2007 съм същата и не смятам да се променям.

Март ще бъде прекрасен. (sun)

In Perfect Harmony [25.02.]

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)

I feel...

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.

Хез срещу сдухване! ^^

Тя... просто се появи в скайп, и изведнъж целия свят стана по-приятно място. ^^ Хез има тази способност. Не веднъж ми е повдигала настроението, дори когато съм си мислела, че светът е едно гадно място, за което не ми трябва да си хабя усмивките. Всъщност не е така. Никой свят, който си има Хез, не може да е гаден! Тя сега отиде да гледа филм... но на мен още ми е весело, и то благодарение на нея. Мерси, Хез! *гуш*
И си намерих една много симпатична песничка с много оптимистичен текст. Това е първата ми музикална находка за 2009 и щом звучи толкова усмихващо, значи все пак в тази година ще има и много хубави моменти. Само трябва да почакам малко...

Поздрав за всички: Lady Antebellum - One Day You Will

"But down the road the sun is shining
In every cloud there's a silver lining
Just keep holding on (just keep holding on)
And every heartache makes you stronger
But it won't be much longer
You'll find love, you'll find peace
And the you you're meant to be
I know right now that's not the way you feel
But one day you will"

<3