noi parliamo un perfetto italiano ;D

Skype-mood: Io vorrei ricominciare ancora una volta...

[8:09:54 PM] Lairell каза: кой го ударили колко волта???

Винаги разбира италианските ми муудове толкова добре!

[8:10:55 PM] Lairell каза: гугъл рулз!
[8:11:00 PM] Lairell каза: "Аз ще започне отново..."

Еха, гуугъл транслейт е дал почти смислен превод, който на всичкото отгоре е и близо до истината.

[8:12:04 PM] Lairell каза: ти какво ще започне отново??
[8:12:14 PM] Lyn каза: нямам си на идея

А аз винаги съм толкова ориентирана в дълбокото символично значение на италианските ми муудове.

[8:28:40 PM] Lairell каза: аха!
[8:28:43 PM] Lairell каза: преведох си го!
[8:28:47 PM] Lyn каза: тъй ли?
[8:28:48 PM] Lyn каза: :D
[8:28:52 PM] Lairell каза: "ще започна отначало още веднъж"
[8:28:55 PM] Lairell каза: ?
[8:29:19 PM] Lyn каза: right

Yay ^^

[8:29:29 PM] Lyn каза: *искам да започна отначало още веднъж
[8:29:35 PM] Lairell каза: знаех си!!

Е... подробности.

[8:33:54 PM] Lairell каза: някой ден
[8:34:02 PM] Lairell каза: ще отида в Италия
[8:34:11 PM] Lairell каза: и като не мога да скалъпя едно изречение
[8:34:21 PM] Lairell каза: ще им викам: "Io vorrei ricominciare ancora una volta..."

Мда, това е едното изречение, което всички трябва да имат предвид, като отиват в Италия. Закъде сме ако не можем да кажем, че искаме да започнем отначало още веднъж?

[8:37:08 PM] Lairell каза: и накрая ще им писне и ще ми кажат "разкарандо си гъзандо от тукандо, ма, кранто!"

Еми, да, вероятно и такъв диалект имат. ;D

[8:43:20 PM] Lairell каза: горките италианци.
[8:43:35 PM] Lairell каза: и горката аз. знам само как да си поискам спагети.
[8:43:39 PM] Lairell каза: и ако живея там
[8:43:44 PM] Lairell каза: ще я карам на спагети...

Че то никак не е малко, да знае как да си поръча спагети!

[8:45:16 PM] Lairell каза: ще им викам: io vorrei una spageti!

Аха, аха, знае.

[8:46:24 PM] Lairell каза: след като съм изяла una spageti, ако не ми стигнат
[8:46:39 PM] Lairell каза: ще си искам ancora una volta spageti

Правилно, правилно.

[8:48:14 PM] Lairell каза: и така докато преям със спагети до смърт.

*драматичност*

[8:58:01 PM] Lairell каза: ancora una volta spageti. bitte.

Разбира се, че 'bitte'.

[8:58:19 PM] Lairell каза: spageti bela coza.

Абсолютно!

[8:58:48 PM] Lairell каза: io vorrei una bela coza essen.

Мислех, че на този странен език само аз и Марги говорим... (Чатът, в който описвахме как едни огромни овце нападат града, на българо-италиано-немски? Култово.)

[9:01:26 PM] Lairell каза: spageti. bela coza. io vorrei una spageti e ancora una volta spageti.
[9:01:31 PM] Lairell каза: йееей
[9:01:35 PM] Lairell каза: ето така ще им кажа.
[9:02:06 PM] Lyn каза: чудесна идея

Освен това заглавието на поста е грешно, обаче така звучи по-добре, та... сеир да става. ;D Noi parliamo un perfetto italiano, и освен това знаем как да си поръчаме спагети. ^^

Million to one chances crop up nine times out of ten.

[10:50:18 AM] Юлето / Heru_EldA каза: и шанса 1 на милион НЕ се падат 9 на 10 *винаги я дразнело това*
[10:50:20 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:51:44 AM] Noonshine каза: :D
[10:51:48 AM] Noonshine каза: напротииив!
[10:51:50 AM] Noonshine каза: xD
[10:51:59 AM] Noonshine каза: това е моята житейска философия!!
[10:52:01 AM] Noonshine каза: xD
[10:52:04 AM] Юлето / Heru_EldA каза: ми не е. Няма начин
[10:52:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:52:09 AM] Noonshine каза: има, има
[10:52:11 AM] Noonshine каза: :D
[10:52:37 AM] Юлето / Heru_EldA каза: добре, всеки със своето си мнение
[10:52:41 AM] Noonshine каза: (nod)
[10:52:41 AM] Юлето / Heru_EldA каза: xD
[10:52:59 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 е че няма да ти се падне 1 на милион
[10:53:00 AM] Noonshine каза: някой ден шанс едно на милион ще ти се падне 9 на 10 и тогава ще си кажеш "Ели беше права!"
[10:53:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: хах *препрочита го няколко пъти*
[10:53:42 AM] Юлето / Heru_EldA каза: 9 на 10 ще ми се падне шанс на милион?
[10:54:20 AM] Noonshine каза: ами, гледай ся
[10:54:33 AM] Noonshine каза: ще има нещо, за което си сигурна, че е едно на милион шанса
[10:54:47 AM] Noonshine каза: и изведнъж ще се окаже, че всъщност е много вероятно да се стане - 9 на 10
[10:54:48 AM] Юлето / Heru_EldA каза: аа, да. Случвало ми се е
[10:54:49 AM] Noonshine каза: :D
[10:54:55 AM] Юлето / Heru_EldA каза: йей, това е по-хубаво :D
[10:54:56 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:54:57 AM] Noonshine каза: ето, виждаш ли!
[10:55:00 AM] Noonshine каза: случвало ти се е!
[10:55:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: вече няма да ме дразни профила ти
[10:55:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (rofl)
[10:55:14 AM] Юлето / Heru_EldA каза: мда, мерси
[10:55:19 AM] Noonshine каза: (rofl)
[10:55:22 AM] Noonshine каза: чувствам се поласкана!
[10:55:23 AM] Noonshine каза: xD
[10:55:24 AM] Юлето / Heru_EldA каза: даже постоянно ми се случва
[10:55:27 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:55:45 AM] Noonshine каза: ето! казах ли ти аз! :D
[10:56:05 AM] Юлето / Heru_EldA каза: :D
[10:56:07 AM] Юлето / Heru_EldA каза: (hug)
[10:56:31 AM] Noonshine каза: (sun)(hug)





***

И каква е поуката? Четете Пратчет, пийпъл.

I feel...

3-ти януари беше... приказен. Такъв беше и миналата година. Предполагам, че ще бъде и занапред. Просто един от дните, в които си казваш "Майната му на всичко, пък на мен ми е разлигавено, смокини с портокалов крем, уий!" Всичко започна с чата с Хез сутринта. Докато *уж* си пишех домашното по английски. Ха, никога не съм вярвала, че да пишеш домашно би могло да бъде толкова весело... Е, докато си чатиш с Хез, може. xD She is very wise, because she knows how to say 'shit' in Latin. And she knows how to spell it, too! *sun* И после, като подновихме ПодЛеглото... ПодЛегло не беше имало от май, и... просто толкова се израдвах. В началото бяхме само аз, Хез и Еви - които сме и основателките де. После се включи и Мимс. След това и всички останали... И беше толкова като предишните ПодЛегла... и толкова уийско! Е, разбира се, не се заблуждавам, че ще изкара повече от няколко дена... "Всяко чудо за три дни", ю ноу. Но докато го има ще е много радващо... Пък и нали някой път пак ще го подновим. А февруари се навършва една година от първото ПодЛегло... лолз, странно ми е. Но това няма да е като тия депресарските "една година от." Просто ще е като "омфг, кога мина всичкото това време?" О.о Защото настина ми изглежда да е било по-скоро... Дните наистина минават толкова неусетно. =)
Аз откривам, че държа на Арта почти колкото на Хекса. И съм се хванала за тоя форум като удавник за сламка. Защото ако и той изчезне, оставам без форум. А това не знам дали ще понеса. Аз съм форумна птичка, не бих минала без Аватари и сигнатури, свещения флууд, форумния ми блог... И още какво ли не. О, и си сложих един профил, с който бях миналия януари в Хекса. Един, дето Хез ми го беше направила. Всъщност, първия профил, който Хез ми беше направила. Обожавам го! <3 Да... мисля да си повтарям профилите ми от Хез. ^^ О, пък Еви иска да си сложим комплектче. Май ще я навия да влиза в Арта само заради Аватари и сигнатури. xD Няма лошо де. Макар че ми се иска да се разпише и във форума като цяло.
Освен това си обичам този блог. И ще си пиша в него редовно, няма да го зарежа. Някак си е някаква нова атмосфера - а не както като пишеш блог във форум, - която определено ми харесва. И някак си е пичово да си имаш официален блог, в който да дрънкаш каквото си искаш и както си искаш, за който и каквото си искаш. Тук, примерно, пиша доста по-свободно от блога в Арта. Макар че за нищо на света не бих си зарязала Colour your destiny. Когато свикна с някое прекрасно място, пък било то и интернет страница, то ми става като втори дом. Може би там ми е грешката. Прекалено лесно се привързвам. Към всичко... Но, какво пък. Докато това всичко го има, аз съм едно щастливо същество.
Само... три неща имаше в 3-ти януари, които ме връщаха към "една година от.", и, разбира се "прецаках всичко, а сега не знам как да го оправя". И трите бяха песни. Сиреч... по радиото. Нали, включено беше през целия ден и... Ами, първото беше Right Here Waiting For You. Не я бях чувала по радиото този януари... Както и другите две песни, но те бяха по-късно... Макар да не помня точно колко по-късно... И бяха една след друга, с цялото си нахалство. Първо беше The Final Countdown... и замалко да се разрева. Тая песен няма да престане да ми напомня за ледените пързалки миналата зима, и толкова. А и заглавието... Да. Но веднага след нея почна Please Forgive Me и това беше дори по-лошо. Но... не се разревах! Всъщност, разревах се. Но беше по-късно. И беше от щастие. ^^
И... имам някакво прекрасно предчувствие за тоя месец. Някак си... усещам, че ще е ще бъде прекрасен. Макар и да имам големи съмнения, защото едно нещо все още си остава прецакано по моя вина и още не са ми дошли някакви гениални идеи по въпроса. А и ще имам изпити. Но... въпреки това... дано предчувствието да не лъже. А то май се отнася и за годината като цяло. Някак си... някак си усещам, че 2009 ще е цветна, и наситена с емоции, че нито един месец няма да е празен, и ще помня дните, защото ще са ярки и ще се отличават с някаква особена съвършенност.

El's back!

Oh, my god, I'm back again!..
Ка-хъм... *театрално прокашляне* След близо половингодишното си отсъствие, в навечерието на 26-ти декември, Ел се завръща в своя блог. А блогът, както всички виждаме, е обновен, и превъзходният му изглед отново е дело на великата (и скромна ^^) Хезиода. А пък тя, впрочем, ми промива мозъка. Много тайно. И незабележимо. И не се чудете ако след няколко дена почна да плямпам колко съм влюбена във Fever-книгите.
Впрочем, обичате ли смокини с портокалов крем? Не знаете? Дори не сте опитвали такова нещо през живота си? Не може да бъде! И аз също! Но съм убедена, че има... униккален вкус! И автентичен, разбира се, също така и автентичен. Автентичността винаги е от значение. Особено в днешни времена, когато дефицитът на смокини е отговорен за голям брой световни катастрофи, включително дупката в озоновия слой. Особено дупката в озоновия слой!
И да поздравите от мен съседка си Пенка. Моля? Е как така нямате съседка Пенка?! Стига бе! Това на нищо не прилича! Е, не, край просто, тази държава вече тотално пропадна... щом и съседки Пенки няма *въздъх* То на мен нали съседката Пенка (дето я нямам, впрочем) ми спечели 24-то място в ACS. Някой ден ще я черпя. Стига да се появи отнякъде, разбира се. О, представете си картинката просто! "Здравейте, Вие сте новата съседка, нали? И се казвате Пенка нали? О, толкова се радвам да се запознаем! Знаете ли, аз още от много време Ви дължа почерпка, понеже тъкмо Вие бяхте вдъхновението ми за темата на приемния изпит за Американския колеж!" Как ли ще се шашне жената. xD
На вашето внимание няколко всеизвестни факти: Шарените яйца са шерени само и единствено на Великден, а Зайченцето Бяло вече е Зелено. Уий! Освен това ще ви светна, че пеперудите не прелитат над небостъргачи. Уверявам ви, че е така. Затова пък неведнъж са били забелязвани няколко небостъргачи ентуасти да прелитат над пеперудка, която най-спокойно си лети в синевата. Трябва да е била доста заблеяна пеперудка, за да не забележи цял небостъргач, нали? А пък може и да го е забелязала, знам ли... Но, няма значение, самият факт е важен.
И... това беше от мен за днес! Обещавам, наистина обещавам да се вясвам по-често. ^^ И се надявам джобните ви буболечки да са в добро здраве! Не, не искам да пи казвате, че, да съм извинявала много, ама нямате джобни буболечки! Хич не ме и интересува даже! И да ги нямате, аз все пак много бих искала да са в добро здраве!

Едит: КЕРЪН МОУНИНГ