BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

28 февруари 2009

The dream is true... [02.02. & 28.02.]

Think I've heard your voice before
Think I've said this words before
Something makes me feel that I might just lose my mind
Am I still inside my dream?
Is this a new reality?
Something makes me feel that I have lost my mind

Живея за този ден (или, трябва да кажа, за тези дни?) от 9-ти ноември 2007.

Have I dreamt this time, this place?..

Лицето му беше абсолютно безизразно. Бих дала всичко да разбера какво си мислеше...

All my hopes and expectations
Looking for an explanation
Have I found my destination?

И все пак го видях. И той ме видя.

The dream is true , the dream is true, the dream is true, the dream is true...

P.S. Мерси на Косето и Теди (: Беше незабравимо (sun) Love ya ^^

25 февруари 2009

In Perfect Harmony [25.02.]

Залезът на всеки ден настъпва рано или късно. Но какво пък? Нали ще дойде още един, нов, различен, изпълнен с хиляди неочаквани неща. Всеки ден, абсолютно всеки ден в живота ни е уникален и неповторим. Някои са по-запомнящи се, да, но във всеки един има по нещо от теб и от това, което си бил тогава. Дори най-прекрасните дни се изживяват само веднъж. Може да има подобни, но никога абсолютно същите. И това всъщност е прекрасно. Разнообразието. Неизвестното. И никога не знаеш какво ще стане утре или дали изобщо ще има утре.
И времето минава. "La nostra vita va." И само спомените остават.
И тук се очаква нещо като "И, не, не искам да е миналата пролет, нито ноември 2007." Това обаче няма да е вярно. Въпреки осъзнаването, че прекрасните периоди идват и отминават и чара им е именно в това, че не се повтарят...
И все пак. Минах няколко стъпки напред. Преди заявявах "По-добре съм от септември." Сега мога да кажа "По-добре съм от лятото." От някъде през януари животът ми върви от добре към по-добре, до още по-добре... и така ще продължава.
И знаете ли какво? С настъпването на пролетта наистина всичко стана по-истинско, по-живо. Не, по кихавиците, не искам да ми обяснявате, че имало сняг и било минус не-знам-колко-си градуса! Това не пречи да е пролет. Тя е тук. в нас. Около нас. И във въздуха се усеща аромата й и обещание за промяна. За щастие и още лилави нощи...
А те се връщат. Връщат се! Лилавите нощи се връщат! Е, да, още не са така лилави, онзи прелестен кадифено-лилав цвят, който съм запомнила... но и за това има време. Някоя вечер отново ще се разхождам покрай НДК и ще зяпам лилавото небе, слушайки Роксет <3

"There's a time for the good in life. A time to kill the pain in life. Dream about the sun, you, Queen of Rain..."

За февруари определено мога да кажа, че се познаваше от първия ден. Все пак се оказа вярно. Миналата година - емоционален срив, тази - надграждане на прекрасни настроения и преживявания.
Може би използвам думата "прекрасно" твърде много. Но напълно се вписва в значението си. (:
А 2009 в края на краищата се оказва една приветлива година. И тя ми се усмихва. И аз й се усмихвам. ^^

... smile like you mean it (sun)

22 февруари 2009

La nostra vita va...

... la nostra vita che e' inferno e paradiso, e' un sogno mai finito di un mondo piu' pulito.

Обожавам тази песничка. (sun) Въпреки, че отдавна не съм я слушала... Тоест, не я бях слушала отдавна преди да си я пусна преди три-четири или там колкото бяха дена. И все пак.
Напоследък въобще изгубих всякаква представа за време. По-скоро бих могла да кажа какво съм правила миналата година на... 8-ми февруари, примерно, отколкото тази. Иначе... този месец е някакъв много откачено-динамичен. Така де, втори е било преди по-малко от три седмици, а ми изглежда като доста повече. Както и септември трябва да е било преди почти половин година, а ми се струва по-малко. Странно... Но, иначе, февруари 2009 - поне засега - е прекрасен. ^^ И пролетен! Макар че от оня ден има сняг, и то не от тоя, дето се стопява на следващия ден... все пак е пролетен! О, а вчера, забравих да спомена, е една година от миналогодишната пролет. Така де, миналата година пролетта дойде на 20-ти феврурари. Още си пазя автобусното билетче номер осем от тогава. (sun)Споменавала ли съм, че обожавам числото 20? Някакво такова... много прекрасно е. ^^ Почти колкото осем. Почти. (sun) И освен това идва март. А през март, в сравнение с този месец, ще имам цялото свободно време на света. После през април - пролетната ваканция. Май си нямам и на идея какъв ще бъде, но през юни ще имам файнъли... което е плашещо... щото ще са дори по-гадни от тия през януари... И все пак! It's a bright june afternoon, it never gets dark, here comes the sun. ^^ Просто си го представям! Хубав юнски следобед, поляните в АКС са осеяни с жълтурчета и мараритки, каквито ги бях видяла миналата години, аз, Сиси, Теди и компания се излежаваме на тревата и си говорим глупости xD Ще е... много юнско... и... следобедно! Просто... идилийка. ^^
Ениуей, първо една пролет ще ми дойде добре (:

P.S. Радиото - Gente di mare (sun)

20 февруари 2009

Our time is here! [20.02.]

Gone are the days of summer
We couldn't change it if we tried
Why would we want to
Let's go where we got to
Our paths will cross again in time
It's never the same tomorrow
And tomorrow's never clear
So c'mon, c'mon, you know
Our time... our time is here!

Животът ми е прекрасен (: И 20-ти февруари. Отново толкова приказен и запомнящ се, само че по тотално различен начин. Ако миналия беше пролетен и топъл, днес имаше много сняг и цял ден наблюдавах как снежинки се стрелкат безцелно из въздуха. Ама АКС е толкова красив със сняг <3 И... пиесата... Беше... не, не мога да го опиша... просто... Незабравимо! Велико! (Всички производни суперлативи xD) И... небето беше лилаво! Лилавите нощи се връщат! О... толкова съм щастлива (sun)

P.S. Мерси на Хез за симпатично-черешовия лейаут (: Невероятно пичов е ^^

12 февруари 2009

Waking up is seeing who you really are...

Замислих се, сериозно се замислих какво искам от настоящето. (Като за начало ще е добре да престана с представите за приказното и толкова-по-прекрасно-енд-соу-он минало.) Неща, които мога да имам със съвсем малко усилие от моя страна и все пак достатъчно, че да си харесвам живота и сегашното положение, без всеки ден да си мисля "А миналата година по това време..." (Може би все пак е зле, че толкова ясно помня дати.) Проблемът ми е, че съм шибана идеалистка и имам шибано високи представи за прекрасен живот. А когато не са шибано високи, са шибано минали. (Пролет 2008 примерно... ъм, уотевър...)
И така. Като за начало искам:
1. Да си оправя оценките и да поддържам добър успех, да завърша третия куортър с добри резултати и после на родителската среща да не се оплакват от мен.
2. Да си запазя добрите отношения със сестра ми, от близо седмица се разбираме чудесно.
3. Да напиша няколко добри неща в близките месец-два. (Между другото, напоследък имам много идеи, включително и за разкази, което е доста добре.)
4. Да излизам по-често и отново да си избера един ден от седмицата за ходене в Зимния дворец.
5. Да чета много книги, най-вече на английски. (Хез винаги ми препоръчва много хубави неща ^^)
Звучи доста добре, хъм? И всъщност единственото, за което ще трябва наистина да си дам зор е оправянето на оценките. Тоест, трябва да свикна да уча и да си пиша домашните редовно. Предполагам, че няма да е чак толкова трудно...
Едва ли има такова нещо като `идеален живот`. So what? И без това, ако беше прекалено безпроблемен, щеше да е и твърде безинтересен... Животът ми си е добре както си е, не е нужно да се връща еди-колко си месеца/години назад, нали?

"Душата си свободна ще пуснем да лети,
а дотогава люляк всяка пролет ще цъфти." (:

11 февруари 2009

Stand my ground, I won't give in...

Излизам от вкъщи в седем и се прибирам в седем. Йеа, колко невероятно. Все едно едновременно съм първа и втора смяна. Е... не точно де... Сега всичко е заради репетиции, но като мине представлението на 20-ти и край с клуба по драма. И, всъщност, знам, че адски много ще ми липсва. Но е факт, че в момента ми изяжда цялото време. И нямаше да имам абсолютно нищо против, ако нямах всякакви глупости за писане. По-конкретно за утре. Research paper за Поташ. Трябваше да е три страници... с помощта на Еви успях да го докарам до две и половина... (Мерси, Еви! *гуш*) Кратко есе за Иванова... (Какво разбира под кратко? Една страница? Две редчета? Хъм?) И там още едно нещо за Иванова... Последните две даже не съм ги и започвала, явно ще се оправям утре по голямото междучасие, дъъ... И все пак, съм решила да се стегна и да завърша третия куортър с повече от прилични резултати, щото за втория си бяха направо трагични... И, ще повярвате ли, днес внимавах по математика! И даже не си драсках в тетрадката! Това за мен е невероятно постижение...

Утре ще е манджа с грозде, която ще се преобърне върху главата ми, ако не бъда достатъчно адекватна да си свърша всичко навреме. Wish me luck...

05 февруари 2009

If only...

I'd rather regret doing smth than doing nothing.

Знам си, че трябваше да направя... нещо... но мозъкът ми просто изключи... не можех да си събера мислите.... не осъзнавах какво става.... Ама това не е оправдание... О, само, само ако бях направила нещо...

01 февруари 2009

Perfect day.

Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours. <3