BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

31 декември 2008

19 more to go...

Реших го. Ще будувам. През целия ден. И нощ. Няма да пропусна и една секунда от последия ден на 2008. После, като стане 2009, тогава ще заспя... Но, сега, докато още е тази година, докато още е годината, в която беше онзи телефонен разговор, в която ходех на уроци при Анета, в която бях ученика на "Меридиан", в която Хекса си го имаше, а откритата пързалка на НДК беше прекрасна... А остават още само някакви си 19 часа. Не, няма да спя. Защото като се събудя ще остава още по-малко време и ще ми е още по-кофти. Пфф... трябва да отида да си взема още кола. Какво ли ще кажа майка ми ако утре бутилката е празна О.о И като се събуди сутринта ме завари все така на лаптопа xDDD Е... какво пък. Коледната ваканция е все пак. Последният ден на 2008 е все пак!!! И аз няма да пропусна и секунда...

Поздрав за всички, поради някаква причина четящи това: Tarja Turunen - Happy New Year

It's the final countdown...

Е, това е. След по-малко от 24 часа е 2009-та. Супер. Прекрасно просто. Направо съм на осмото небе, не си ли личи. Направо нямам търпение скапаната година да свърши. Понеже изобщо не ме бърка, че толкова неща ще останат завинаги в 2008-ма. Неща, които няма да ги има нито през следващата, нито през която и да било друга година... Сякаш ще ми е много кеф да мисля за 2007 като за по-миналата година. И изобщо не ме бърка, че не видях Пепи тази година, когато трябваше да го видя още 2007... Хич не ми и дреме, че да си пиша с него най-нормално ще си остане само в тази и миналата година. Не ми и пука, че повече никога няма да говоря с него по телефона. Даже хич не се разяждам отвътре, че края на 2008 значи официално да призная, че повече мои сряди няма да има и уроците при Анета и г-жа Вачкова официално са минало. Няма такова нещо като да ми е гадно, че март 2008, втория най-прекрасен месец в живота ми, ще мине официално към графа "миналата година". За какво да се тормозя, че аз като ученичка на "Меридиан" ще си остана в тази година и утре като се събудя сутринта ще осъзная, че "това наистина не е моето училище вече..." И пързалката на НДК, която през януари беше толкова хубава... и тя остава в 2008-ма. Защото сегашната пързалка на нищо не прилича и много й се нервя... А ми беше толкова любима, ебаси. Просто не е честно. Да, това с пързалката, което, на фона на другите неща, и е доста незначително, просто... беше, един вид черешката на тортата и ме накара пак да изпадам в "Защо не е миналата година?!" И, разбира се, "една година от". И Хекса.... о, Хекса. Не сегашния Хекс. Сегашния... просто... просто не мога да го почувствам като миналия и просто не влизам там особени често - вместо това съм си свикнала с арта и си влизам там доста редовно. Макар че не го обичам толкова, колкото обичах онзи Хекс... истинския Хекс... който, и той, ще остане в тази година... и няма да се върне никога... Просто... как може човек дотолкова да се привърже към... интернет страница, for crying out loud?! Е, факт е, че може... И когато Хекса изчезна изчезна и част от мен. Също и когато спрях уроците. Когато си изнесох всичко от "Меридиан" онзи майски четвъртък... Когато почнах да си пиша с Пепи по пет реда през пет дена... Когато в началото на март свърши сезона на откритите пързалки... И след като толкова много части от мен се откъснаха, не съм ли само бледа сянка на това, което някога бях? Ще се чувствам ли пак толкова цяла? Толкова мен? Толкова... жива? Или утре като се събудя просто ще осъзная, че, край, това беше, каквото станало - станало, ще трябва да мина с това, което имам сега. То не е малко... но... но... но не е същото!
Исках на края на тази година да плача, да плача много, защото годината свършва... Дъъ, поне едно нещо, което исках, да стане О.о А е само край на една година нали... Само край на едни от най-хубавите неща в живота ми, които безвъзвратно си отидоха. Само край, който ще трябва да се насиля да приема...

Пепи - и онзи дълъг телефонен разговор през януари, и дългите чатове, и...
Март.
Уроците при Анета - моята сряда...
Уроците по история.
"Меридиан".
Хекса.

К Р А Й.

28 декември 2008

Зимна нощ, пролетен спомен...

Първата истинска зимна нощ от януари - или февруари - насам... Е, в такъв случай зимата настъпва на този ден. Също както беше пределно ясно как пролетта настъпи на 20-ти февруари.
Навън вали сняг. И е студено. Ама... наистина студено. И има такъв вятър, който може да накара всички косъмчета по тялото ти да настръхнат. В такъв случай аз се чувствам някак си много уютно, завита с топло юрганче и в леглото с лаптопа. Дори не съм по пижама, ами още си седя с дънките и симпатичната блуза, която си купих от Бургас. И ярко червените симпатични чорапи. Даже с гривните - синята с кръгли топченца и синьо-зелената на цветчета на лявата ръка и бялата с морски мотив на дясната - и ръчния ми часовник. Сестра ми спи до мен, но какво пък - аз въпреки това слушам Nightwish. Тя няма да се събуди. Вчера заспа под звуците на All For Love, значи очевидно не й пречи да спи на музика. Чувствам се толкова спокойна и тук-и-сега, колкото отдавна не бях. Обикновенно съм там-и-тогава, отминали моменти, към които се връщам отново и отново, или мисли за Какво Ще Бъде След Време... А и нямам поводи да съм спокойна... Макар че то всъщност не трябва кой знае какъв повод. Едниственото, което наистина е нужно, е да нямам повод да не съм спокойна. (= Попринцип имам не един... Но, о, в такава вечер е толкова лесно да забравиш...
И макар че съм изключително тук-и-сега... Държа да разкажа за 20-ти февруари. Защото тогава дойде пролетта. И след като идва зимата, е някак си много логично да напиша няколко реда за предишното такова отбелязване за настъпване на сезон. Не знам кога лятото измести моята пролет. Не усетих как лятото се изниза, заместено от есента... Но ето че сега имам дата - имам 28-ми декември. Макар че вече от половин час е 29-ти...
20-ти февруари беше сряда. Това по дефиниция го правеше специален ден... Срядата за уроци по БЕЛ беше специална. Но точно на този ден тя се превърна в нещо много повече - в моята сряда... Беше първият наистина топъл ден от толкова време насам. И за първи път реших вместо да взема девятката от НДК до Лозенец, където живееш учителката ми, да извървя пътя пеша. Просто не ми даваше сърце да се кача в трамвая, когато денят беше толкова слънчев... И оттам не мога да кажа за отиването до уроците точно на този 20-ти февруари, просто защото усещането всяка такава сряда беше все така прекрасно. Само помня как го реших. Както и на връщане също вървях пеша и взех още едно решение - да се прибера не с маршрутка 19, дето минаваше срещу CCS, ами с градския транспорт... И никога не съм съжалявала за взетото решение, след това вече престанах да се прибирам с 19... Маршрутката беше за студените зимни дни, а именно тозии ден ми показа, че те бяха вече отминали... Попринцип рядко се занимавам да дупча билети, често пътувам без билета и не ме хващат почти никога. Но тогава понеже имах нужда да отбележа някак деня, реших да го направя. Нали знаете онези талони от по десет билетчета, които се продават заедно и винаги трябва да пазиш последния и да ги дупчиш подред. Е, аз винаги ползвам такива... И тогава беше наред номер осем. Стори ми се някак много съдбовно, затова като се прибрах вкъщи сложих билетчето между страниците на "Мило Дневниче" - по-точно осма страница. И досега е там. Докато преписвах любимите си цитати за темата в арта, то изпадна... и май това е първият път, в който се е отделяло от страниците на книгата, от настъпването на моята пролет. Прибрах го пак... то винаги ще си седи между тези страници... Номерът му е 58200. Току-що го видях. Има осем... и двайсет... О, да, от този ден 20 ми е много любимо число. (=
А сега е зима. Утре - тоест, вече днес - съм в София. Значи, утре (истинското утре, а не днес!) ще ходя на откритата пързалка пред НДК. Може и на Арианата... Но тази на НДК мии е някак по-... близка. Кънките на лед са моето спасение. <3

Insomnia

Добро... утро? Абе утро ще го броя. ^^ Макар че може и да се каже късна нощ... Но, късна нощ, ранно утро - все там. Уий, откога не си бях позволявала едно хубаво безсъние! А то е весело. И безсънно. И си слушам All For Love. <3 Обаче вече всички най-безцеремонно се изнесоха от скайп и оставиха горкото Ел самичко. *хлип, подсмрък*
Опасявам се, че вече не СЕПЧН, а СЕПДН. xD Не е истина просто колко съм се зарибила по All For Love... Сякаш сега си наваксвам за всичките пъти, през които съм я чувала по радиото, казвала съм си "О, каква прекрасна песен!", а след това не съм си правила труда да я потърся. Нооо! Ето, че сега си я въртя постоянно. Значи... всичко е наред! Оу, а сега възнамерявам да си чета Darkfever (Керън Моунинг е пииич!) и... ами, и да слушам All For Love. Знам, че това е неприлично кратък пост, но... обещавам да наваксам. Пък, кой знае, може да се олея с наваксването и да стане ДПВБЧН... или дори ДПВБДН! И... никой не схвана съкращенията, нали. xD

P.S. Инсомниаческа песничка. ^^ -> http://www.youtube.com/watch?v=KBKXHKkWyBM
... Shadows on the moon, bittersweet insomnia...

26 декември 2008

El's back!

Oh, my god, I'm back again!..
Ка-хъм... *театрално прокашляне* След близо половингодишното си отсъствие, в навечерието на 26-ти декември, Ел се завръща в своя блог. А блогът, както всички виждаме, е обновен, и превъзходният му изглед отново е дело на великата (и скромна ^^) Хезиода. А пък тя, впрочем, ми промива мозъка. Много тайно. И незабележимо. И не се чудете ако след няколко дена почна да плямпам колко съм влюбена във Fever-книгите.
Впрочем, обичате ли смокини с портокалов крем? Не знаете? Дори не сте опитвали такова нещо през живота си? Не може да бъде! И аз също! Но съм убедена, че има... униккален вкус! И автентичен, разбира се, също така и автентичен. Автентичността винаги е от значение. Особено в днешни времена, когато дефицитът на смокини е отговорен за голям брой световни катастрофи, включително дупката в озоновия слой. Особено дупката в озоновия слой!
И да поздравите от мен съседка си Пенка. Моля? Е как така нямате съседка Пенка?! Стига бе! Това на нищо не прилича! Е, не, край просто, тази държава вече тотално пропадна... щом и съседки Пенки няма *въздъх* То на мен нали съседката Пенка (дето я нямам, впрочем) ми спечели 24-то място в ACS. Някой ден ще я черпя. Стига да се появи отнякъде, разбира се. О, представете си картинката просто! "Здравейте, Вие сте новата съседка, нали? И се казвате Пенка нали? О, толкова се радвам да се запознаем! Знаете ли, аз още от много време Ви дължа почерпка, понеже тъкмо Вие бяхте вдъхновението ми за темата на приемния изпит за Американския колеж!" Как ли ще се шашне жената. xD
На вашето внимание няколко всеизвестни факти: Шарените яйца са шерени само и единствено на Великден, а Зайченцето Бяло вече е Зелено. Уий! Освен това ще ви светна, че пеперудите не прелитат над небостъргачи. Уверявам ви, че е така. Затова пък неведнъж са били забелязвани няколко небостъргачи ентуасти да прелитат над пеперудка, която най-спокойно си лети в синевата. Трябва да е била доста заблеяна пеперудка, за да не забележи цял небостъргач, нали? А пък може и да го е забелязала, знам ли... Но, няма значение, самият факт е важен.
И... това беше от мен за днес! Обещавам, наистина обещавам да се вясвам по-често. ^^ И се надявам джобните ви буболечки да са в добро здраве! Не, не искам да пи казвате, че, да съм извинявала много, ама нямате джобни буболечки! Хич не ме и интересува даже! И да ги нямате, аз все пак много бих искала да са в добро здраве!

Едит: КЕРЪН МОУНИНГ