А аз просто си рева.

Въртя три песни и рева. И то три песни, които свързвам с миналия януари... Защото, нали, "една година от". Няма да се отърва от това "една година от" и това е. А, не, всъщност в края на октомври ще започна с "две години от". А това е даже по-зле.
Когато вчера писах равносметка за 2008, не я писах на месеци. Защото за първите няколко щях да изпиша цели романи, а после щеше да е празно. Всъщност, първо започнах да пиша за януари и чак тогава видях, че щеше да е така... И просто като разбрах колко ясно си го спомням този месец, как мога да си спомня почти половината дни от месеца като отделни и самостоятелни...

Ето кака започнах: "Мислех си да оставя равносметката за утре. Но равносметка за 2008 просто не е истниска равносметка за 2008, ако я напиша през 2009. И, както в равносметката на 2007, просто ще разделя нещата на месеци, ще напиша по няколко реда за всеки месец и това ще е...
Януари. Първите пет дена, които все още се брояха към коледната ваканция, си бяха.. е, ваканционно. Освен че веднъж (или два пъти?) ни викаха извънредно от курса в ИЧС, де. Помня, че на трети нещо бях почнала да търся латински изразчета, в следствие на което попаднах на едно много интересно сайтче с неща на латински от сорта на "Mater tua criceta fuit" (Майка ти беше хамстер xD) и с Хез цял ден се ровихме из въпросния сайт и търсехме интересни неща - такива имаше много. А на първи прочетох "Нова пролет"... помня как си лежах на леглото в спалнятя и четях на фона на диска на Аврил и точно когато свърших книгата вървеше последната песен, тоест Keep Holding On...Скоро след това (втори?) и "Стъпки в снега" на Каръл Мейтъс, която принципно би трябвало да слагам наравно с "Мило Дневниче", но някак си не ми е толкова любима... макар че и тя е много хубава книжка. Около четвърти-пети имаше нещо като семейни скандали и аз много се бях изнервена, и си мислих, че наистина нямаше нужда да става толкова скоро след началото на Моята Година... После коледната ваканция свърши. Помня, че първия ден като се върнах на училище и, нали, Марги беше дошла преди мен, и аз естествено се провикнах едно щастливо "Маргооооо!" и даже почнах да й обяснявам как съм се радвала, че сме пак на даскало, пък тя ми каза, че не съм у ред xD Е, скоро вече не се радвах толкова. Сутрините се събуждах с някакво такова гадно чувство, а и почнаха изпитванията за срочни оценки и класните. Ааам, на 13-ти си имах нов телефон. Веднага си го харесах тоя телефон, пък и имаше радио и много му се радвах. И си бях сложила една снимка на сестра ми за уолпейпър. Седеше сладурско, впрочем. Та, да се върнем на класните и срочните изпитванията. Тогава имах сериозни разправии с госпожата по биология. Смисъл, аз леко целия първи срок не бях хващала учебник, но през януари се хванах наистина да уча. Не беше като да отделям много време за това де, нещо като три прочитания на урока под звуците на диска на Аврил - и докато си пеех при това - но после си го знаех съвсем добре. И по химия... дето, учителката, впрочем, беше една и съща. Успях да изкарам една двойка по химия. Бяха ме вдигнали на някаква задача за моларен обем (май..), пък аз като не си учех и целия клас ме гледа как се пуля тъпо на дъската около 15 минути, и накрая беше "Сядай си, двойка." При което, Еви ми предложи да учим заедно, щото е спец по химия и може да ми ги обясни нещата, и аз, естествено се съгласих. Та, разбрах ги нещата, и следващия път като ме изпитваха за поправяне на оценката и си имах шестица. А, якото е, че госпожата беше забравила да ми пише двойката в бележника, та нашите така и не разбраха. Но пък я смята към оценката, и затова имах петица. И по биология имах петица, колкото и да мрънках, че "Ама АЗ си научих ВСИЧКО! И си водя ДОБРЕ тетрадка!" Сиреч, трябваше да го схваща като "виджате ли какви изключения правя за Вашия предмет, пък Вие хич даже не го оценявате" xD А на петицата по английски адски се бях издразнила... Щото не съм била редовна за часовете и бла-бла и, видите ли, трябвало да имам петица... Дъъ, то и в АКС е такава практика и там не си и помислям да се дразня, обаче.. ами, това си беше "Меридиан", по кихавиците! По немски имах шест, с малко помощ. Ама то аз май принципно си бях за шест... Смисъл, по оценки на тестове... щото по реални знания, не знам дали бих хванала и четворка xD Ама то от класа дефакто никой нямаше реални знания... Никой не го взимаше насериозно тоя немски... За което, впрочем, сега много съжалявам. Ам... доколкото помня срочния ми успех беше 5.62 и баба ми постоянно ми набиваше в главата как е супер издънка, като се има предвид, че съм седми клас. Впрочем, през януари също така почнах хипер много да слушам радио... понеже, нали, имах радио на телефоха... "

И не е завършено.. Всъщност, след малко ще пиша за последните две изречения и трите песни, които въртя и просто си рева. Иначе... форумната среща. И след нея, онзи дълъг телефонен разговор, и, и... *въздъх*
Радиото на телефона. Аха, да. Именно януари съв започнила със слушането на радио, и то най-вече Атлантик. И най-вече съм запомнила три песни. Окей, всъщност са четири, но сега ако си пусна и Please Forgive Me на Брайън Адамс, това просто ще ме довърши. Е, тогава и четирите на ги знаех как се казват, нито на кой са, но просто ги обожавах и просто ми влизаа под кожата... Сега отново ми влизат под кожата, но защото ми напомнят за миналия януари. И как навръщане от уроците като си вземах маршрутка 19, намирах си място, сядах и си слушах радио... и ми беше толкова приятно, и обожава тези 15-20 минутки. Да, през зимата връщането от уроците ми беше по-любимо от отиването. Е, после си загубих телефона... И мина много време преди пак да почна да слушам радио толкова често. Та затова и ми е останало в януари.
Трите песни, които въртя, в реда, в който ги въртя:

1. Richard Marx- Right Here Waiting For You
2. Patty Smyth - Sometimes Love Just Ain't Enough
3. Chicago - Hard To Say I'm Sorry

It's the final countdown...

Е, това е. След по-малко от 24 часа е 2009-та. Супер. Прекрасно просто. Направо съм на осмото небе, не си ли личи. Направо нямам търпение скапаната година да свърши. Понеже изобщо не ме бърка, че толкова неща ще останат завинаги в 2008-ма. Неща, които няма да ги има нито през следващата, нито през която и да било друга година... Сякаш ще ми е много кеф да мисля за 2007 като за по-миналата година. И изобщо не ме бърка, че не видях Пепи тази година, когато трябваше да го видя още 2007... Хич не ми и дреме, че да си пиша с него най-нормално ще си остане само в тази и миналата година. Не ми и пука, че повече никога няма да говоря с него по телефона. Даже хич не се разяждам отвътре, че края на 2008 значи официално да призная, че повече мои сряди няма да има и уроците при Анета и г-жа Вачкова официално са минало. Няма такова нещо като да ми е гадно, че март 2008, втория най-прекрасен месец в живота ми, ще мине официално към графа "миналата година". За какво да се тормозя, че аз като ученичка на "Меридиан" ще си остана в тази година и утре като се събудя сутринта ще осъзная, че "това наистина не е моето училище вече..." И пързалката на НДК, която през януари беше толкова хубава... и тя остава в 2008-ма. Защото сегашната пързалка на нищо не прилича и много й се нервя... А ми беше толкова любима, ебаси. Просто не е честно. Да, това с пързалката, което, на фона на другите неща, и е доста незначително, просто... беше, един вид черешката на тортата и ме накара пак да изпадам в "Защо не е миналата година?!" И, разбира се, "една година от". И Хекса.... о, Хекса. Не сегашния Хекс. Сегашния... просто... просто не мога да го почувствам като миналия и просто не влизам там особени често - вместо това съм си свикнала с арта и си влизам там доста редовно. Макар че не го обичам толкова, колкото обичах онзи Хекс... истинския Хекс... който, и той, ще остане в тази година... и няма да се върне никога... Просто... как може човек дотолкова да се привърже към... интернет страница, for crying out loud?! Е, факт е, че може... И когато Хекса изчезна изчезна и част от мен. Също и когато спрях уроците. Когато си изнесох всичко от "Меридиан" онзи майски четвъртък... Когато почнах да си пиша с Пепи по пет реда през пет дена... Когато в началото на март свърши сезона на откритите пързалки... И след като толкова много части от мен се откъснаха, не съм ли само бледа сянка на това, което някога бях? Ще се чувствам ли пак толкова цяла? Толкова мен? Толкова... жива? Или утре като се събудя просто ще осъзная, че, край, това беше, каквото станало - станало, ще трябва да мина с това, което имам сега. То не е малко... но... но... но не е същото!
Исках на края на тази година да плача, да плача много, защото годината свършва... Дъъ, поне едно нещо, което исках, да стане О.о А е само край на една година нали... Само край на едни от най-хубавите неща в живота ми, които безвъзвратно си отидоха. Само край, който ще трябва да се насиля да приема...

Пепи - и онзи дълъг телефонен разговор през януари, и дългите чатове, и...
Март.
Уроците при Анета - моята сряда...
Уроците по история.
"Меридиан".
Хекса.

К Р А Й.