А аз просто си рева.

Въртя три песни и рева. И то три песни, които свързвам с миналия януари... Защото, нали, "една година от". Няма да се отърва от това "една година от" и това е. А, не, всъщност в края на октомври ще започна с "две години от". А това е даже по-зле.
Когато вчера писах равносметка за 2008, не я писах на месеци. Защото за първите няколко щях да изпиша цели романи, а после щеше да е празно. Всъщност, първо започнах да пиша за януари и чак тогава видях, че щеше да е така... И просто като разбрах колко ясно си го спомням този месец, как мога да си спомня почти половината дни от месеца като отделни и самостоятелни...

Ето кака започнах: "Мислех си да оставя равносметката за утре. Но равносметка за 2008 просто не е истниска равносметка за 2008, ако я напиша през 2009. И, както в равносметката на 2007, просто ще разделя нещата на месеци, ще напиша по няколко реда за всеки месец и това ще е...
Януари. Първите пет дена, които все още се брояха към коледната ваканция, си бяха.. е, ваканционно. Освен че веднъж (или два пъти?) ни викаха извънредно от курса в ИЧС, де. Помня, че на трети нещо бях почнала да търся латински изразчета, в следствие на което попаднах на едно много интересно сайтче с неща на латински от сорта на "Mater tua criceta fuit" (Майка ти беше хамстер xD) и с Хез цял ден се ровихме из въпросния сайт и търсехме интересни неща - такива имаше много. А на първи прочетох "Нова пролет"... помня как си лежах на леглото в спалнятя и четях на фона на диска на Аврил и точно когато свърших книгата вървеше последната песен, тоест Keep Holding On...Скоро след това (втори?) и "Стъпки в снега" на Каръл Мейтъс, която принципно би трябвало да слагам наравно с "Мило Дневниче", но някак си не ми е толкова любима... макар че и тя е много хубава книжка. Около четвърти-пети имаше нещо като семейни скандали и аз много се бях изнервена, и си мислих, че наистина нямаше нужда да става толкова скоро след началото на Моята Година... После коледната ваканция свърши. Помня, че първия ден като се върнах на училище и, нали, Марги беше дошла преди мен, и аз естествено се провикнах едно щастливо "Маргооооо!" и даже почнах да й обяснявам как съм се радвала, че сме пак на даскало, пък тя ми каза, че не съм у ред xD Е, скоро вече не се радвах толкова. Сутрините се събуждах с някакво такова гадно чувство, а и почнаха изпитванията за срочни оценки и класните. Ааам, на 13-ти си имах нов телефон. Веднага си го харесах тоя телефон, пък и имаше радио и много му се радвах. И си бях сложила една снимка на сестра ми за уолпейпър. Седеше сладурско, впрочем. Та, да се върнем на класните и срочните изпитванията. Тогава имах сериозни разправии с госпожата по биология. Смисъл, аз леко целия първи срок не бях хващала учебник, но през януари се хванах наистина да уча. Не беше като да отделям много време за това де, нещо като три прочитания на урока под звуците на диска на Аврил - и докато си пеех при това - но после си го знаех съвсем добре. И по химия... дето, учителката, впрочем, беше една и съща. Успях да изкарам една двойка по химия. Бяха ме вдигнали на някаква задача за моларен обем (май..), пък аз като не си учех и целия клас ме гледа как се пуля тъпо на дъската около 15 минути, и накрая беше "Сядай си, двойка." При което, Еви ми предложи да учим заедно, щото е спец по химия и може да ми ги обясни нещата, и аз, естествено се съгласих. Та, разбрах ги нещата, и следващия път като ме изпитваха за поправяне на оценката и си имах шестица. А, якото е, че госпожата беше забравила да ми пише двойката в бележника, та нашите така и не разбраха. Но пък я смята към оценката, и затова имах петица. И по биология имах петица, колкото и да мрънках, че "Ама АЗ си научих ВСИЧКО! И си водя ДОБРЕ тетрадка!" Сиреч, трябваше да го схваща като "виджате ли какви изключения правя за Вашия предмет, пък Вие хич даже не го оценявате" xD А на петицата по английски адски се бях издразнила... Щото не съм била редовна за часовете и бла-бла и, видите ли, трябвало да имам петица... Дъъ, то и в АКС е такава практика и там не си и помислям да се дразня, обаче.. ами, това си беше "Меридиан", по кихавиците! По немски имах шест, с малко помощ. Ама то аз май принципно си бях за шест... Смисъл, по оценки на тестове... щото по реални знания, не знам дали бих хванала и четворка xD Ама то от класа дефакто никой нямаше реални знания... Никой не го взимаше насериозно тоя немски... За което, впрочем, сега много съжалявам. Ам... доколкото помня срочния ми успех беше 5.62 и баба ми постоянно ми набиваше в главата как е супер издънка, като се има предвид, че съм седми клас. Впрочем, през януари също така почнах хипер много да слушам радио... понеже, нали, имах радио на телефоха... "

И не е завършено.. Всъщност, след малко ще пиша за последните две изречения и трите песни, които въртя и просто си рева. Иначе... форумната среща. И след нея, онзи дълъг телефонен разговор, и, и... *въздъх*
Радиото на телефона. Аха, да. Именно януари съв започнила със слушането на радио, и то най-вече Атлантик. И най-вече съм запомнила три песни. Окей, всъщност са четири, но сега ако си пусна и Please Forgive Me на Брайън Адамс, това просто ще ме довърши. Е, тогава и четирите на ги знаех как се казват, нито на кой са, но просто ги обожавах и просто ми влизаа под кожата... Сега отново ми влизат под кожата, но защото ми напомнят за миналия януари. И как навръщане от уроците като си вземах маршрутка 19, намирах си място, сядах и си слушах радио... и ми беше толкова приятно, и обожава тези 15-20 минутки. Да, през зимата връщането от уроците ми беше по-любимо от отиването. Е, после си загубих телефона... И мина много време преди пак да почна да слушам радио толкова често. Та затова и ми е останало в януари.
Трите песни, които въртя, в реда, в който ги въртя:

1. Richard Marx- Right Here Waiting For You
2. Patty Smyth - Sometimes Love Just Ain't Enough
3. Chicago - Hard To Say I'm Sorry