"едновременно проклятие и благословия..."

Реших, че ще го пусна и тук. Не ме питайте нищо. Не питайте за заглавието. Не питайте какво знам. Просто... не питайте. А и да питате, няма да ви кажа.

мисля, че тази нощ животът ми се разтърси из основи.мисля, че това беше краят на всякакви носталгии.мисля, че оттук нататък ще смятам животът си до тази нощ и след това.мисля, че намерих отговор на много от въпросите, които си задавах.мисля, че именно сега беше моментът.мисля, че това е най-правилното нещо, което съм правила от доста време насам.
мисля твърде много...
и треперя докато пиша това. отдавна не съм треперила така. мисля, че се чувствам прекалено странно.
о господи.о небеса.о... всичко.
просто... просто... просто... о, не знам. не знам, не знам. дори не мога да опиша как точно се чувствам.
просто... просто... просто беше...
сега знам. и какво ще направя като знам?
може би най-доброто ще е да не правя нищо. просто... да си знам.
о, не, трябва да говоря с някой за това, иначе ще се пръсна. но... мисля, че някак си няма да е правилно... смисъл... прекалено е лично. и дори не се отнася до мен.
мога да си напиша всичко в хартиения Дневник. тъкмо го зарязах, защото няма какво толкова да напиша, защото всичко вече е до втръсналост едно и също. но това на беше.
о господи. тъкмо си мислех как ми е нужна някаква хипер драстична промяна, за да престана с носталгиите ми.
това БЕШЕ въпросната промяна.
а дори не се е случило нищо. просто... знам.
ох... трябва да говоря с някой. и същевременно е твърде недопустимо...
какво щеше да стане ако просто бях отишла да спя?
нямаше да знам. ето какво. и всичко щеше да е като преди.
о господи. просто.. просто.. просто!
но не е просто. изобщо не е просто.
животът ми е разтърсен из основи и това е. а нищо особено не се е случило... всъщност, изобщо нищо не се е случило. тоест, случило се е, де, но не се случило на мен. и все пак... това, че вече знам е... ами, разтърсване на живота ми из основи.
може би все пак ще говоря... с някой... някога... просто ще избухна ако го държа в мен прекалено дълго.
о... аз знам. и имам адски острата нужда да споделя с някой това, което знам. но няма. или поне не на този етап.
всъщност... като бях задала един въпрос преди доста време... не си давах сметка, че отговора може да е чак от такова значение. все пак бях попитала "по защо точно това?" а сега, след като знам... някак си изведнъж ми просветна защо точно това.
и сега в главата ми изникват хиляди, милиони, милиярди други въпроси. едва ли някога ще получа отговорите им... но все пак!
светът не е същото място, което беше допреди няколко часа. аз не съм същия човек, който бях допреди няколко часа. нещата не са каквито ги мислех допреди няколко часа.
или поне така ми се струва. защото животът ми е разтърсен из основи. защото сега знам.
ебаси... трябва да говоря с някой. но не бих дори с Еви... нито Хез... нито... който и да било от приятелите ми, който принципно винаги ме разбират. този път не. този път не мога.
но знам. и просто трябва да кажа на някой... нещо... иначе... ъгх. не знам и аз какво иначе. какво е това иначе? нямам на идея. о господи!
затова пиша това тук. защото не знам на кой да кажа. защото имам нужда някой да прочете, че аз ЗНАМ. не че някой знае какво знам. но... просто имам нужда някак си. след като поне за доста време напред няма да говоря за това с никой...
всъщност, мисля, че имам идея кога бих говорила за това и с кой. и ако идеята ми е правилна, значи няма да е скоро. всъщност, не знам кога ще е. но не и скоро. а ако стане прекалено не скоро, може и... ох, не знам. тоест, знам. именно. това е. знам.
въпросът е там... предпочитам ли, да не знаех? предпочитам ли просто да бях отишла да спя, или просто да не бях отваряла проклетата интернет страница?! и всичко да си беше по старому... да, нямаше да е особено хубаво старому, щях да тъна в носталгии, някои неща щяха да ми липсват ужасно много.. и.. но нямаше да знам. и нямаше да имам отчайващата нужда да споделя с някой, а да няма с кой.
но.. е, мисля, че предпочитам да знам. защото е по-добре да знам. защото ми дава реална представа за нещата.
о, господи.
да, обикновено, когато нещо разтърси живота ми не мога да повтарям `о, господи`. не че съм особено набожно, но възклицанието само ми се изплъзва и не мога да го спра.
о господи. и нищо вече няма да бъде същото.
всъщност ще бъде. и преди си е било. само че преди не знаех, така че за мен не беше същото.
аз съм... напълно сама. по-сама не съм се чувствала през живота си. сега след като няма да кажа на никой (а просто предчувствам как Плам после ще ме разпитва като прочете това О.о)... за пръв път няма да споделя с никой нещо, което имав отчайваща нужда да споделя. всъщност... за втори. първият път, когато изпитах такава нужда а нямаше на кой да кажа беше... хм, края на ноември 2007. и по една случайност е свързано с това, което сега знам. всъщност е част от това, което сега знам. но малка част - нещо като резюмето, бих казала. всъщност, и преди тази нощ (а.к.а. из-основното-разтърсване-на-живота-ми) от време на време съм се чудила върху това. но само от време на време. и после отминаваше. а сега знам и... няма на кой да кажа... и.... ох, ужасно е да не можеш да кажеш на никой. ужасно е да таиш нещо в себе си и да го предъвкваш в главата си хиляди и милиони пъти, и...
о господи, аз знам. о... о... о! просто.. просто.. това е.. просто е.. аз просто.. просто не мога да го обясня. не мога да обясня скапаното чувство. а то не е скапано. не знам какво е. не мога да го обясня.
и продължавам да треперя. о, мисля, че няма да е лошо да се откажа от идеята да спя. може би другата нощ... тъкмо да си възвърна нормалния режим на спане и събуждане, защото края на ваканцията наближава.
ох... аз... знам.и за мен вече нищо не е същото.о господи.ако това продължи да ме разяжда отвътре прекалено дълго време, поради простата причина, че няма на кой да кажа, наистина ще си подновя Дневника. но и Дневника ми вече няма да е същите. тоест, няма да пиша същите неща като преди. старите неща, които само се предъвкват наново и наново... напротив, ще описвам нещата които знам, и ще ги предъвквам, и ще ги анализирам, и ще ги проумявам.но първо ще си намеря наистина добро скривалища за Дневника. ако ще пиша за нещата, които знам, не мога да си позволя НИКОЙ да се докопа до тетрадка...
светът не се срива под краката ми. напротив. той вече отдавна се е сринал. сега се претворява наново...