BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

23 юли 2010

Yeah...

За първи път изпускам концерт, на който много исках да отида. Май.
Но щом се сетих преди малко, когато видях дата 23-ти юли, и си казах "Таря. Каварна. По дяволите!" и толкова, май все пак не ми е било чак толкова важно. Все пак съм била на други два концерта на Таря.
И все пак. Много исках да отида.
А сега, някак, изобщо не ме интресува.
Чувствам се скапано. Но това няма абсолютно нищо общо с изпуснатия концерт - смисъл, в момента той изглежда толкова маловажен. Днес четох една книга, която Хез ми зае, и май тя ме скапа, преди всичко. И сега чета втората й част, която е още по-скапваща. А според Хез "Луна и грош" щеше да е тежката артилерия... Е, ще я видя и нея след един-два дена. Да приключа с "Морал" само. Възнамерявам до 1-ви да й върна всичките четири книги.
Някак виждам целия си живот като адски безсмислен. Нищо полезно не мога да направя. Пропилявам си лятото... Пропилявам всичко... И това, че го осъзнавам, не помага особено. Защото в повечето случаи като прецаквам нещо, аз съм напълно наясно, че го правя, но не се спирам. Не мога или не искам, е друг въпрос. Учебната година тръгна лошо й когато се панирах, че е тръгнала лошо, само стана по-зле. И през цялото време ме беше страх, че ще си прецакам живота и че дипломата ми ще е отвратително и няма да ме приемат в нито един хубав университет, но не направих абсолютно нищо по въпроса.
Затова е много важно дести клас да тръгне добре. Не, не добре, даже безупречно. Защото иначе пак ще се панирам, и ще е безсмислено, защото именно когато паниката ме е сковала, не мога да направя нищо, и само влошавам нещата. Започне ли да ме е страх, че ще прецакам нещо, то най-вероятно ще го прецакам.
Най-илюстриращият пример е моят девети клас, вероятно. Когато в края на октомври озъзнах, че си прецаквам оценките, вече беше прекалено късно.
А интернетът в този хотел е прецакан и сега няма да мога да пусна този пост. Е, като го пусна все пак, да се знае, че е от 23-ти юли.
А, нетът дойде. Е... Still, 23-ти юли. Поне още една минута. (:

2 завъртулки:

Terresa Martinez каза...

Не оставяй на страха от това, че нещо може да се прецака да те спре. Всичко зависи от теб. Моят девети клас също не беше идеален и си провалих оценките. Но пък десети клас беше доста по-добре. Просто имай мъничко вяра, а аз ще ти стискам палци. (гуш)

Noonshine каза...

Ох, именно, че всичко зависи от мен, ме плаши толкова.
Дано десети клас наистина да е по-добре... И мерси много! *гуш*

P.S. Тц-тц, а тоя пост съм го пуснала тук, а не в новия блог по погрешка xDD Голям съм заплес!