Smells Like Nirvana

Epic win.

Well, we don't sound like Madonna
Here we are now, we're Nirvana
Sing distinctly? We don't wanna
Buy our album, we're Nirvana

Откъде да започна. Днес беше... първи март! (От очевиден факт, явно.)
Не помня коя песен вървеше по радиото като се събудих - а щом не я помня, явно не е била от любимите. Но това, което си заслужава да се отбележи за днешното ми събуждане е, че станах в 06.30. Е, попринцип алармата винаги звъни в толкова, но аз гледам да си открадна повече сън, затова като звънне я навивам отново - за 06.45. Може да е малко тъпо, но, whatever! Но днес не можех да си позволя този лукс, защото вчера ме мързеше да отида да купя мартеници, та оставаше днес сутринта. И открих, че 15 минути по-ранно ставане всъщност спестява доста време.
От миналата пролет открих, че втория срок - понеже Еви тогава е първа смяна - се засичаме сутринта повечето дни. Което е страхотно, и днес също така. Не говорихме много, защото тя закъсняваше, но все пак. Като денят започва с нея, започва хубаво, а и си вързахме мартеници. ^^
Мартениците! Аааа. Мисля, че това ми е любимата българска традиция - а както и Хез отбеляза, всъщност единствената оригинална и интересна може би. И американските учители също много й се кефят. Някакво много яко е, и като идея, и като атмосфера, и като всичко.
Така, в училище още с влизането в сграда пет видях Сиси и Миша, които ми се ухилиха, и аз им се ухилих, и си казах "А, днес ще бъде чудесен ден!" Въпреки че Савидж най-нахално беше окупирала попринцип свободния ни test period с географското си нещо, топографкси карти, контури, глупости, мисля, че не се издъних крайно много. Якото е, че нашия клас бяхме в стаята на мис Бучиър - много пичозна учителка (но Иванова е the best, а 9/2 гадовете бяха при нея!), а освен това стаята й е на третия етаж на Сандърс, точно срещу тази на Поташ. Със Сиси искахме да му дадем мартеници, но сутринта още го нямаше, но пък изтичахме до втория етаж да дадем на Иванова, и тя много ни се израдва. ^^ Какво по-страхотно начало на седмицата, сериозно? Беше толкова мартенско и пролетно и, ааа! (Да, да, знам, много съм сантиментална!)
Денят общо взето вървеше чудесно преди голямото междучасие. През информатиката беше хипер забавно като спря тока... Култовото беше как като ни пуснаха от информатиката по-рано и като се насадихме пред кабинета по немски, понеже мислехме, че сме вече в междучасие, със Сиси почнахме с пълно гърло да грачим пародията на Нирвана, при което една учителка по испански дойде да ни навика и замалко да ни заколи, милата женица. xD По немски почти целия клас бяха някакви много заспали и постоянно изцепваха някакви простотии, на които всички се хилеха (аз не че не бях заспала, но не ръсех простотии, все пак съм за шест по немски ^^). Общо взето беше много забавно, само на фрау Павлова не й беше особено забавно... горката, толкова се опитва да ни научи на нещо. Всъщност, в девети клас тя ми е нещо като еквивалента на Иванова = любима учителка. Сериозно, много е яка.
Но голямото междучасие бях адски сдухана. О, беше толкова тъпо. Знаех, че трябва да си преговоря по биология, защото не знам нищо, а ще имаме куиз. Знам, че нищо няма да постигна като седя и си мисля, колко е скапано всичко - което даже не е вярно! Но бях така през цялото време, докато другите си говореха и се хилеха и общо взето се радваха на пролетта. Аз въртях две-три песни на Роксет и си мислех "И ето, две години от март 2008." И осъзнавах осъзнавах осъзнавах колко е тъпо, но продължих.
И преди биологията. Хората около мен се питат всякакви неща за aerobic & anaerobic respiration, cytric acid cycle, подобни... Аз съм се облегнала на някакъв локър, слушам Listen to Your Heart и гледам с празен поглед. Влизаме в стаята, със Сиси сядаме на най-задния ляв чин. Хауъл казва, че имаме няколко минути да преговорим. Аз демонстративно забиван поглед в тавана - ще имам нула на куиза, бе, к'во да се занимавам.
Сиси: Искаш ли хендаути?
Аз: Нищо не искам.
И тогава Сиси почна да ми чете от нейните хендаути (въперки че погледа ми все още беше забит в тавана). И аз почнах да я слушам. И добре че. Затова няма да имам нула на куиза - няма и да е особено хубава оценка де, но сега. Въпрос на приорети - да учиш качествено, или да се сдухаш качествено. So smart, yeah, I know.
И през часа по физика не ми беше много весело. Не заради физиката, де. Просто е скучно. Иначе... преди часът да почне, бях отворила прозореца до нашия чин, и наблюдавах предната част на Острандър - тая с колоните. И си мислех за 23-ти март 2008, когато стоях там за първи път, зяпах Острандър и си виках "Ебати якото!" И, разбира се, "О, Лили, край, край, ще умра!! ЩЕ УМРА!!" И Лили ме успокояваше с "Няма да умреш, бе, човек!", а по-късно и великата й реплика "Помислих една за Асен!", дето след това една седмица ми вися в мууда... xD Дам, приемният изпит за Американския. Очаквах ли да вляза? Въобще. Исках ли да вляза? Не ме бъркаше. Влязох ли? При това с най-високия резултат на есето. И какво? Две години по-късно стоя, надвесена през прозореца на кабинета по физика, наблюдавам колоните на Острандър, и си мисля за моята Аз от март 2008. Тази аз, заради която сега уча в Колежа. Благодаря ти, Аз!!! *шизофрения фтв* Та, да, после Милена ме помоли да затворя прозореца, защото й беше студено, та се откъснах от тези ми мисли, и се върнах към сдуханите мисли. Нещо разбрано от новия урок по физика? Нито думичка. Причина? Не слушах. Заключение? Пак ще се учи с Миша - все пак, като уча с нея даже е забавно! И все пак на куиза по физика имам 18/20 и даже реших, че не съм доволна от резултата си! Аз, бидейки момичето, което едва върза четворка по физика първия куотър. Градация фтв.
Май подновяваме клуба по драма. Ще има някакво minor представление на Arts Fest-a през юни, и Сиси ме убеди да се запишем и на това. Какво пък, ще е яко, и без това вече се кефим на новия си режисьор.
Но наааай-якото от целия ден, и това, което тотално ми оправи настроението занапред беше като предложих на Кали тая събота пак да се събираме компанията от миналата събота, при което тя:
- Е, защо чак събота, айде направо сряда.
СРЯДА. ТОВА Е ВДРУГИДЕН. ОМГ. ДИШАМ. О, да, аз съм добре! О, да, аз съм спокойна!Ахахахахахаха.
И после Хез като ми звънна.
- Здрасти, Ел!
- Здрастиии!
- Звучиш много щастлива, какво е станало?
ЗВУЧАЛА СЪМ МНОГО ЩАСТЛИВА. ОТ ЕДНОТО ЗДРАСТИ! АХАХАХАХАХА.
Дам. Предполагам, че бях. Предполагам, че още съм. Предполагам, че адски много искам да е сряда. Също така не само предполагам, но и съм сигурна, че не съм си пипнала домашните за утре, но това е тайна, моля ви, не казвайте на нашите. Нито на мис Иванова. Първото нещо, което трябва човек да научи от нея е "Do not procastinate!" А кой е най-великият procastinator евър, да ви чуя? Дам, moi.
Все пак е март, нали. Пролет. И, омг, срядасрядасряда.

Finnish traditions, lifestyle, geography & music

Та така значи. Ние със Сиси сме у нас и (уж) правим проект за Финландия.

Да, точно така. Права е.

Сега какво, ще се съгласяваш със всичко, което напиша?

зависи какво ще напишеш, ако схващаш намека.

Ахахахахахахаха. Розови кравиииии *крие се ПодЛеглото*

а защо не зад пианото??

Ми щото нямам пиано... иначе с удоволствие. xD (Хей, ама вие не знаете историята за 20-минутните сола!)

аааа. не.

Не искаш ли да им я разкажеш? xD

абе само накратко - да живеят китарните сола, както мъдро се изказа Иън Гилан.

(sun)

Ел каза да напиша нещо. н е щ о.

Не! Не й казах да напише нещо! Казах й да напише нещо!

нещо

Сияноооо! xD

а?

ш'ти дам аз на теб едно `а`!

не ща а, искам вафла!

ааа, ама тя й нахална на всичкото отгоре!

аз съм нагла и гадна овца. така казва една патка в село. смисъл че аз съм, не че тя е.

смисъл, че кой к'во? О.о

ами, тя казва, че аз била съм тъпа овца, и освен това съм нахална. аз й казах, че е точно така и тя е много умна. повярва ми. така е като изпуснеш урока по български за иронията и жестокия сарказъм. може би пък просто Явор ме е направил актриса и тя ме прие насериозно.

xDDD значи за "умните" патки по три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова. оппа, чакай, ние имаме три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова... дааа, кактоо и да е, забравете това.

ама аз не отричам, че съм нахална овца...

е, да де, и аз нахална и съм уфсъ (енд прауд ъф ит!), ама патките са зле. *кима убедително*

абе стига обижда животинките.

ама... ама аз не ги обиждам! просто изтъквам фактите! *мили очички*

абе има разлика между мирно стадо патки и стадо мангали...

... и тя е?

ами, патките като крякат, има полза, поне за самите тях. а когато ивка и компания се разкрякат, няма полза за никого. имаше едно много хубаво определение за глупак - човек, който вреди не само на всички около себе си, но и на самия себе си. айде да говорим сега за нещо смииииислено.

като например?

хм...

аз казвам да се изнасяме и по живо, по здраво, да оставим хората да ни се чудят на дебилизма. xD

ми то аз като се разлигавя... ето виж как от проекта стигнахме до ония примери за класически кретен...

проект за Финландия=класически кретен?!

ми ако съдим по нас...

ооопределено.

мене вече и да пиша ме мързи.

та значи, ние ви казваме чао, и помнете - ля-ля, and nothing else matters!

хм. а сега ще използвам възможността за невъзможното - ето, сега, на тази паметна дата, в блога на Ел ще пише нещо, което е малко не на място и странно сред всичкото ля-ля.

Hail Metallica!!!

ето, пише го в блога на Ел!

... чушки xD