искам да се нарева както трябва, мамка му.
от не знам колко време си въртя Call Me When You're Sober. песента, кято сякаш най-много ми напомня за ходенето до Пловдив...
целият свят се срива под краката ми. (като си помисля това от колко време не го бях казвала...)
основният проблем на настоящето ми е, че не е миналото. да, знам, да ми имате шибаната логика...
защо винаги като реша, че най-накрая съм намерила някакъв баланс между всички аспекти на живота ми, и всичко просто така рухва?
не че сама не съм си виновна. но от това не ми става по-добре.
повръща ми се от живота ми.
03 март 2009
Now I'm only falling apart...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 завъртулки:
Публикуване на коментар