Времето ще преобръща и разделя
много пътища и светогледи.
Само спомени ще пазя неумело
сред поля от слънчогледи,
чието слънце вече се е скрило,
последният му ден изгаснал,
но в залеза си то се преродило
и залеза му в изгрев е прерастнал.
Преварил е и нощна неизбежност
и още нечертани лунните пътеки
по морската безбрежност,
и надежда е огряла всеки.
12.04.
Тази ваканция ще ми липсва. (:
12 април 2009
Why do all good things come to an end?
Оцветено от Ema Aurora в 19:50
Или иначе казано: Спомени, everlasting, poetry
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 завъртулки:
Публикуване на коментар