Обичам си тази снимка. 26-ти януари 2008.
"Това лято няма да се сдухвам, защото не е декември 2007."
Затова пък ще се сдухвам за януари 2008, тъй ли? Е, няма да стане пък.
Но беше хубаво тогава нали?
И всяка сутрин на път да училище хващах Sometimes Love Just Ain't Enough по радиото на телефона. Та оттогава тази песен ми е останала изключително януари 2008 и няма как да не ми напомня.
А и онзи телефон беше много хубав и много си го обичах. Защо ми трябваше да го губя?
Как искам пак да е януари 2008, просто пак да го изживея целия месец, с всичко, което ми донесе.
Днес ми е малко безмислен ден. Утре завършвам осми клас, но днес, днес не се случва нищо, събудих се в един и половина и целия ден само го прахосвам. И сега като си намерих тая снимка, и като взе че ми стана едно такова носталгично... Изглеждам щастлива, нали? Смисъл, не че съм с усмивка до ушите или нещо такова, но просто... изглеждам щастлива. И по мен има миниатюрни снежинки, които вече се топят. Защото преди да влезем в Сити центъра с Еви и Юлето, бяхме на откритата пързалка на НДК и беше... толкова прекрасно. Ей, обичам го тоя ден... 26-ти януари 2008, тоест.
И пак онзи въпрос, който така ненавиждам да си задавам: Променила ли съм се оттогава? Промяната е неизбежна... Дали?
Don't cry because it's over, smile because it happened.
Дните идват и си отиват. Просто... просто някои са по-запомнящи се. 28-ми юни 2009 ще мине и ще си замине и ще го помня ли изобщо след година и половина?
Уф. Искам си януари 2008. 26-ти най-вече. Беше най-хубавият ден за месеца, плюс срядите за уроците, разбира се.
28 юни 2009
There's a reason why people don't stay who they are.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 завъртулки:
сигурно твоят януари 2008 и моят март 2009 играят сантасе и тайно ни се подиграват колко отчаяно ги търсим.
сега, Ел. живей сега. *гуш*
Всъщнот, престанете да се редувате да си го казвате и започнете да се вслушвате в собствените си думи. Не се задълбавайте в нещата толкова. Няма да се сдухвате. Като искате да ви боли, не се оплаквайте. Или направете така, че да не ви боли. Във всеки случай, преглътнете цялата мелодрама и се научете да живеете живот, а не романтичен (или какъвто и да е било) филм.
всъщност, престани да нареждаш ?
имам предвид ... кой, по офлюфите, има право да ти каже във филми ли да живееш или не ? ако искам мога и в приказки да живея. да, от онези, които никога не свършват. или на Андерсен. и там да има замъци, принцове на бели коне и шарен захарен памук.
сериозно ... всеки да страда по каквото иска, важното е да има кой да страда с него.
и всеки да живее в каквито иска илюзии ... важното е да има кой да ги измечтае с него.
Нареждам ли? Аз казвам нещо, твоя работа дали ще го направиш или не. Нареждане щеше да е, ако беше задължена да го направиш.
И пак клишета, клишета...Само това знаете да повтаряте...Не ви ли писна?
Не искам да споря с никого, най-малкото особено като публикувам коментара толкова време след поста. Ама съм съгласна с Еви. Не ме кефи идеята да живеем в миналото. Днес е 02 юли 2009. Ако го прекараме мечтаейки за 26 януари 2008, то някога, например на 02 юли 2010, ще се сетим и ще си мислим "Ех, искам си пак юли 2009..." но уви, ще сме го пропиляли мечтаейки да е януари 2008. Май наистина по-добре да не се съсипваме искайки да върнем миналото без да можем, дори и настоящето да е по-гадно...
Срещнах веднъж цитата "Pleasant memories are more painful than unpleasant ones." Не знам, някак си искам да ви е хубаво тук и сега, жал ми е като ви гледам замечтани по миналото и не виждащи хубавата страна на нещата, които се случват.
Публикуване на коментар