Шаляляля^^

Не е ли просто изумително как животът ми някак си е станал идеален? Ами, определено е изумително, че даже и повече от изумително. Но да се разберем - идеален определено не значи съвършен. Дори и синонимният речник на българския език да го твърди, аз съм убедена, че не е така. Е, поне не и в моя случай. Защото виноги ще се намерят някои подробности, които да го направят несъвършен - караници с баба ми, сестра ми, която ми досажда, да ме боли гърлото и ефизолът с цялото си нахалство да е свършил. Но въпреки това да се чувствам щастлива... Чатя си с разни хора, слушам си музика, когато успея да се добера до DVD-то, щото звука на компа взе, че се прецака, пък уредбата е в друга стая - а честно казано и тя взема, че се прецаква често-често. Важното е, обаче, че въпреки всичката тази прецаквация около мен аз съм невероятно щастлива. На това му се вика идеално, нали? Но не и съвършено - не, в никакъв случай. Пък съвършен живот би бил доста скучен, нали? Е, и идеалният не е типичен пример за вълнуващо прекарване на дните, но в момента ми е достатъчно точно това спокойно идеално щастие. Така, да се събуждам всеки ден, да гледам небето и да си мисля: "Ах, колко е прекрасен светът..." На всичкото отгоре имам егоистичното чувство, че това щастие ми е напълно заслужено. И вече цяла седмица така. Седмицата на... идеалното ми несъвършенство!
Освен това напоследък все по-често чувам: "Гордея се с теб!"Наистина, много е приятно да чуваш (четеш, в моя случай) такива неща, особено когато си кажеш: "Хей, нали никой няма да тръгне да се гордее с мен просто ей така, защото съм му много симпатична (което тъй или иначе не ми се вярва)... Значи трябва да имам причина! Значи съм направила нещо, което е толкова хубаво, че заради него да се гордеят с мен!" Е, напоследък, тия хубави неща, заради които Хез, Еск, Мон, май имаше и други, се гордеят с мен, са стихотворенията ми. Или моят напредък в стихоплетството. Според Хез много съм напреднала. И, да, сигурно това не е причина да си вирна носа до небето и да взема и аз да се възгордея със себе си адски много, ама какво да се прави. Направо се обичам, честно. Хайде, да пренебрегнем това, че звучи толкова самовлюбено. Просто аз започнах седми клас като един човек и ще го завърша като съвсем различен. Тогава бях друга. Тогава бях... тъпа. Тогава не познавах или просто не бях достатъчно близка с някои от хората, които сега са важна част от живота ми. Освен това тогава бях... тъпа. Е, не тъпа, ако става въпрос за интелигентност (о, не е истина просто как се хваля със себе си xD). Но тъпа по един много... тъп начин. Защото можех да не бъда тъпа, и все пак бях. Но сега не съм и това е важното. Аз се промених... наистина много. Не говоря само за придобити ми благодарение на Хез умения по поезия. Говоря за моето Аз като цяло. Сега съм една Аз, която поклаща глава щом се сети за предишна си Аз и си мисли: "Ех, а можеше да бъде умно дете..." О, и сега... Няма да пропусна още една възможност да се изфукам! А именно с последното ми стохотворение, което много се хареса на хората, на чиито мнения много държа. И те ми казаха, че се гордеят с мен. Ами следователно и аз се гордея със себе си. Защото просто няма да е честно те да се гордеят с мен, пък аз да не се гордея със себе си. Някак си няма да е... коректно. Та:

Усещане за една нощ, кадифено-лилава,
аромат на късна пролет, дъждовно-топъл,
спомен за мелодия без звуци, пролетно-жива,
обещание за нов изгрев, огнено-светъл.

Затварям очи, инстнинктивно подирвам съня
в океан от безсъние с леденостудени вълни.
Намирам покой в тишината, очаквам деня,
в съзнанието ми играят лилави светлини.

Изгрев нов за обещание, светло-огнен,
звуци без мелодия за спомен, живо-пролетна,
пролет късна на аромат, топло-дъждовен,
нощ една за усещане, лилаво-кадифена.

О, това беше моят първи пост в чисто новият ми блог. Мислех си, че каквото и да напиша, сякаш няма да си е на мястото, но пък Хез ми каза, че каквото и да напиша, тъкмо то ще си е на мястото. Та вече освен това знам и трите златни правила за водене на блог, а именно: "1. Дрънкай глупости, 2. Пусни някое от нещата си, 3. Завърши със слънчице." Направих всичко това и се чувствам иключително доволна от себе си. А, не, всъщност още не съм. Но ей сега ще стане =)
Шаляляля, чао засегаааа (sun)