There's a reason why people don't stay who they are.

Обичам си тази снимка. 26-ти януари 2008.
"Това лято няма да се сдухвам, защото не е декември 2007."
Затова пък ще се сдухвам за януари 2008, тъй ли? Е, няма да стане пък.
Но беше хубаво тогава нали?
И всяка сутрин на път да училище хващах Sometimes Love Just Ain't Enough по радиото на телефона. Та оттогава тази песен ми е останала изключително януари 2008 и няма как да не ми напомня.
А и онзи телефон беше много хубав и много си го обичах. Защо ми трябваше да го губя?
Как искам пак да е януари 2008, просто пак да го изживея целия месец, с всичко, което ми донесе.

Днес ми е малко безмислен ден. Утре завършвам осми клас, но днес, днес не се случва нищо, събудих се в един и половина и целия ден само го прахосвам. И сега като си намерих тая снимка, и като взе че ми стана едно такова носталгично... Изглеждам щастлива, нали? Смисъл, не че съм с усмивка до ушите или нещо такова, но просто... изглеждам щастлива. И по мен има миниатюрни снежинки, които вече се топят. Защото преди да влезем в Сити центъра с Еви и Юлето, бяхме на откритата пързалка на НДК и беше... толкова прекрасно. Ей, обичам го тоя ден... 26-ти януари 2008, тоест.

И пак онзи въпрос, който така ненавиждам да си задавам: Променила ли съм се оттогава? Промяната е неизбежна... Дали?

Don't cry because it's over, smile because it happened.

Дните идват и си отиват. Просто... просто някои са по-запомнящи се. 28-ми юни 2009 ще мине и ще си замине и ще го помня ли изобщо след година и половина?

Уф. Искам си януари 2008. 26-ти най-вече. Беше най-хубавият ден за месеца, плюс срядите за уроците, разбира се.

Nei miei pensieri, dove non c'eri, sempre sarai...

Това е. Пак се зарибявам.

Историята е следната:
В началото на четвърти клас учителката ни по музика ни беше казала да помислим за песен за любовта, която е абсолютна класика и да й кажем следващия й час с нас. Е, аз не смятах, че трябва да мисля една седмица, защото си имах готов отговор - My Heart Will Go On, която тогава ми беше любимата песен и я боготворях (това е друга история, която датира от трети клас, та затова сега ще я оставя настрана).
Една седмица по-късно. Мнението ми по въпроса никак даже не се беше променило. И другите от класа имаха разни там предложения, които не ги помня даже... Госпожа Тасева беше съгласна с всичко, обаче в последните минути на часа ни каза, че ще и пусне песен по неин избор.
И пусна Fuoco nel fuoco.
Дали това беше съдовният миг, в който получих просветлението на живота си, недоумявах как съм живяла досега без тази песен, осъзнах, че искам да чуя всички други подобни песни на този свят, животът ми се преобърна на 360 градуса?.. Колко драматично, нали! Е, да, ама хич даже не беше така. Ако трябва да съм съвсем честа, точно тогава ми прозвуча като банда изкуфели африканци. *иска й се да срита тогавашата си Аз* "Как, нима това НЕЩО може да се сравнява по някакъв начин с My Heart Will Go On?!", мислех си.
И тук не знам колко време трябва да прескоча, може би още същия следобед се започна, може би след няколко дни или седмици (или дори месеци?!)... Та, аз, учех в частно училище, а нали знаете, че тия училища си имат автобуси, които карат учениците си по домовете им. В автобуса аз седях до шестокласничката Гери, която по някое време почна да пуска Fuoco nel fuoco на телефона си. Аз отначало си мислех, че идва от радиото, обаче след като няколко пъти песента ту се пускаше, ту спираше, реших, че едва ли е това. Когато стигнах до иначе така логичния извод, че идва от телефона на Гери, аз я помолих:
- Може ли да ми го дадеш да чуя песента веднъж, и ще ти го върна?
Не знам какво ме прихвана. Може би на второ слушане съм открила нещо друго в песента.
Но от този ден нататък всеки ден досаждах на Гери да ми дава да слушам Fuoco nel fuoco на телефона й. А вкъщи постоянно слушах песента на Windows Media Player (доброто старо време, когато там все още можеха да се слушат песни безплатно).
И така докато за имения ми ден майка ми не ми подари Stilelibero, осмият албум на Ерос Рамацоти, от който е въпросната песен.
Юни 2005 го помня много ясно... Първо, нека да започна с 2-ри юни (може би първата съдбовна дата, която си спомням... след 1-ви януари 2003-та, който май беше най-ужасният ден в живота ми). Та, 2-ри юни 2005-та беше изпитът Pitman Elementary на всички четвъртокласници от ЧОУ "Света София". Спомням си стаята и как бяха наредени чиновете, как преди да почне изпита се бях обърнала към задната редица да си говоря със Софи и още някой. Иначе, изпитът мина доста добре (по-късно разбрах, че съм го взела с пълен брой точки). Каквото стана после е по-интересно... Излязох от сградата и отидох при майка ми и баща ми, даже помня къде точно ме чакаха. При което те водеха някакъв много любопитен разговор:
- Ти й кажи!
- Не, ти й кажи!
- Защо да не й каже директорката?
- По-добре първо ние да й кажем.
После не помня как точно ми го обясниха, но идеята беше следната: изключена съм от въпросното училище... или, не, не изключена, а "помолена да не се записвам за другата учебна година". Сигурно е трябвало да очаквам нещо подобно, обаче, сериозно, дойде ми като гръм от ясно небе. Не стига това, ами и ме просветлиха, че това се е знаело от три седмици, включително от всичките ми учители, но на мен са ми казвали, за да си завърша нормално учебната година. Всъщност... действително бяха направили доста добре. Митът, че ако знаеш, че ти остават определен брой дни от нещо, ще ги изживееш по-пълноценно, е напълно грешен.
Същият ден отидохме в ЧОУ "Меридиан 22", което най-вероятно щеше да бъде новото ми училище. Другият вариат беше СМГ (Софийско математическо гето, йееееа). Кое ли училище предпочитах, много сложен въпрос, а? Предпочитам, не предпочитам, наште бяха решили, че целия юни ще ходя на курсове за СМГ и после ще се явя на изпита.
Чувствах се тотално прецакана. Курсове по МАТЕМАТИКА целия юни?! Исках да съм в Търново при баба ми и дядо ми и да играя пред блока с Деси и другите по цял ден, като миналите лета.
Сега съм безкрайно благодарна за тези курсове. Имам някакви много прекрасни спомени.
Един примерен юнски ден 2005:
Събуждам се и веднага си пускам Stilelibero, при което първата песен (L'ombra del gigante) почва да кънти из целия апартамент. Закусвам, майка ми ме води до СМГ, курсовете са до обяд, май бяха на час и половина с почивки от половин час, през една от които си взимах сандвид с руска салата от павилиончето отсреща. Имаше две момичета, с които се бях сприятелила, и си се разкарвахме заедно през почивките... Странно, сега дори имената им ми се губят >.< Но тогава беше много забавно. След курсовете ходех в офиса на баща ми, защото не се понасях с тогавашата детегледачка на сестра ми. А до офиса имаше едно кафене и се бях сприятелила с внучката на жената, която държеше въпросното кафене (тя се казваше Никол, това поне го помня). Когато с нея не измисляхме разни щуротии, седях в офиса и четях книжка, или си пишех разни неща - по-късно ще препиша едно нещо, което написах тогава. Ииии общо взето целият юни мина в курсове, четене, щуротии, косата ми вързана на две високи опашки, и музика, музика, музика, музика, L'ombra del gigante, Fuoco nel fuoco, Il mio amore per te...
В крайна сметка се издъних на изпита за СМГ - 2/21, като дори на пробният изпит бях имала повече - 4/21! Но пък ми остана хубав спомен...
От септември в новото училище едва ли остана и една блажена душа, която да не ме беше чула да си пея "Quando ti vedrooo', appena ti vedrooo'..." xD
Лято 2006 Ерос Рамацоти имаше концерт в София и аз, естествено, отидох - все още не мога да се начудя на късмета, който извадих тогава, да дойде в България за първи път точно когато бях най-зарибена по песните му...
Септември шести клас се записах на куросве по италиански, за да разбирам текстовете.
Февруари шести клас написах първото си стихотворение на италиански, La farfalla (бел. ред. - Пеперудата).
Началото на седми клас тази мания бавно, но сигурно започна да избледнява...
Което не значи, че съм забравила колко обичам тези песни, познавам ги от първата секунда, знам текстовете, мога да кажа коя песен от кой албум е и коя поред, за албума мога да кажа кой е поред и с повече късмет коя година е излязъл... Странно или не, тези песни са страшо важна част от живота ми, и без тях сега щях да съм напълно различна.

I found a place so safe, not a single tear.. <3

Уау, колко отдавна не съм писала тук.
Пролетната ваканция беше невероятна, damn it. Лятната обаче ще бъде дори повече!
Особено ако отида на Рок феста, което обаче далеч не е сигурно, като се вземат предвид издънките ми на финалните изпити (die die die my final, you were such a bad exam >.<). Нооо, аз съм оптимист! Освен това билетите са в мен, така че дори и наште да решат да са гадни, аз мога да си хвана автобуса за Каварна, ха-ха!
А иначе, farewell, осми клас, ще ми липсваш. ^^
И си обожавам живота, май съм го споменавала?
Просто това май е най-хубавата година, която някога съм имала, и всички месеци бяха (и са, и ще бъдат) някакви хипер прекрасни, и съм щастлива, и да. (sun)

Why do all good things come to an end?

Времето ще преобръща и разделя
много пътища и светогледи.
Само спомени ще пазя неумело
сред поля от слънчогледи,
чието слънце вече се е скрило,
последният му ден изгаснал,
но в залеза си то се преродило
и залеза му в изгрев е прерастнал.
Преварил е и нощна неизбежност
и още нечертани лунните пътеки
по морската безбрежност,
и надежда е огряла всеки.

12.04.

Тази ваканция ще ми липсва. (:

Finnish traditions, lifestyle, geography & music

Та така значи. Ние със Сиси сме у нас и (уж) правим проект за Финландия.

Да, точно така. Права е.

Сега какво, ще се съгласяваш със всичко, което напиша?

зависи какво ще напишеш, ако схващаш намека.

Ахахахахахахаха. Розови кравиииии *крие се ПодЛеглото*

а защо не зад пианото??

Ми щото нямам пиано... иначе с удоволствие. xD (Хей, ама вие не знаете историята за 20-минутните сола!)

аааа. не.

Не искаш ли да им я разкажеш? xD

абе само накратко - да живеят китарните сола, както мъдро се изказа Иън Гилан.

(sun)

Ел каза да напиша нещо. н е щ о.

Не! Не й казах да напише нещо! Казах й да напише нещо!

нещо

Сияноооо! xD

а?

ш'ти дам аз на теб едно `а`!

не ща а, искам вафла!

ааа, ама тя й нахална на всичкото отгоре!

аз съм нагла и гадна овца. така казва една патка в село. смисъл че аз съм, не че тя е.

смисъл, че кой к'во? О.о

ами, тя казва, че аз била съм тъпа овца, и освен това съм нахална. аз й казах, че е точно така и тя е много умна. повярва ми. така е като изпуснеш урока по български за иронията и жестокия сарказъм. може би пък просто Явор ме е направил актриса и тя ме прие насериозно.

xDDD значи за "умните" патки по три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова. оппа, чакай, ние имаме три дена клуб по драма седмично и часове при Рангелова... дааа, кактоо и да е, забравете това.

ама аз не отричам, че съм нахална овца...

е, да де, и аз нахална и съм уфсъ (енд прауд ъф ит!), ама патките са зле. *кима убедително*

абе стига обижда животинките.

ама... ама аз не ги обиждам! просто изтъквам фактите! *мили очички*

абе има разлика между мирно стадо патки и стадо мангали...

... и тя е?

ами, патките като крякат, има полза, поне за самите тях. а когато ивка и компания се разкрякат, няма полза за никого. имаше едно много хубаво определение за глупак - човек, който вреди не само на всички около себе си, но и на самия себе си. айде да говорим сега за нещо смииииислено.

като например?

хм...

аз казвам да се изнасяме и по живо, по здраво, да оставим хората да ни се чудят на дебилизма. xD

ми то аз като се разлигавя... ето виж как от проекта стигнахме до ония примери за класически кретен...

проект за Финландия=класически кретен?!

ми ако съдим по нас...

ооопределено.

мене вече и да пиша ме мързи.

та значи, ние ви казваме чао, и помнете - ля-ля, and nothing else matters!

хм. а сега ще използвам възможността за невъзможното - ето, сега, на тази паметна дата, в блога на Ел ще пише нещо, което е малко не на място и странно сред всичкото ля-ля.

Hail Metallica!!!

ето, пише го в блога на Ел!

... чушки xD

Follow the signs of the crimson thunder!!! <333

AAAAAAAAAAAAAAAAAA!
ЕГАСИ ВЕЛИКОТО!!!

THEY FUCKIN' RULEEEEEEEEEEEEE!

LET THE FUCKIN' HAMMER.... FAAAAAAALL!!!

*истерия*

Sprouting Grass Moon

09.04.09., пълнолуние. ^^
Може да се насладите на Посевната луна (англ. Sprouting Grass Moon) в целия й блясък. (moon) За февруари и март бях забравила да отбележа, но нека все пак ви просветля за пълнолунията през миналите два месеца:
Буреносна луна (англ. Snow Moon) - 09.02.09.
Целомъдрена луна (англ. Sap Moon) - 11.03.09.

А иначе днес беше хубав ден. Видях се с една приятелка от Търново. Като малки бяхме много близки, обаче сега и двете сме много различни... Мислех, че ще е леко скучно, но противно на очакванията ми си прекарах много приятно.
Освен това планирам ходене до Гоце Делчев. *самогръм* Напоследък само ми трябва причина, и съм готова да си хвана първия автобус за някой друг град. Така де... забавно е. ^^ А и ми е интересно колко далеч бих могла да стигна за един ден без да ме хванат. Омг, толкова съм откачена. xD

P.S. Специални благодарности на Викс. ^^

... of people and places. <3

Това е Мимс. Аз днес я видях, така че можете - даже е задължително! - да ми завиждате. (sun)
Мога да пиша дъъълго за Мимс, ама ще са главно суперлативи, така че може би ще схванете идеята ако се огранича до споменаването на това, че тя е едно от най-милите и слънчеви, и приказни същества на света. ^^
Освен това ние с Мимс имаме план. *йей!* Така де, той е по нейна причина и мое настояване, тъй като напоследък аз само си търсех причина да се занеса до Пловдив, но я нямам тая причина, докато тя я има, затова заслугата е главно нейна, макар че аз я навих. *мухахаха* Соу, ще ходим в Пловдив. Ахахахаха. Егаси якото. (Питайте Мимс, това повтарям цял ден!)

Освен това напоследък имам някакво предчувствие, че нещо ще се случи. Аз не знам какво ще е то и кога ще е, но ще се случи.

Time went by as I wrote your name in the sky...