"едновременно проклятие и благословия..."

Реших, че ще го пусна и тук. Не ме питайте нищо. Не питайте за заглавието. Не питайте какво знам. Просто... не питайте. А и да питате, няма да ви кажа.

мисля, че тази нощ животът ми се разтърси из основи.мисля, че това беше краят на всякакви носталгии.мисля, че оттук нататък ще смятам животът си до тази нощ и след това.мисля, че намерих отговор на много от въпросите, които си задавах.мисля, че именно сега беше моментът.мисля, че това е най-правилното нещо, което съм правила от доста време насам.
мисля твърде много...
и треперя докато пиша това. отдавна не съм треперила така. мисля, че се чувствам прекалено странно.
о господи.о небеса.о... всичко.
просто... просто... просто... о, не знам. не знам, не знам. дори не мога да опиша как точно се чувствам.
просто... просто... просто беше...
сега знам. и какво ще направя като знам?
може би най-доброто ще е да не правя нищо. просто... да си знам.
о, не, трябва да говоря с някой за това, иначе ще се пръсна. но... мисля, че някак си няма да е правилно... смисъл... прекалено е лично. и дори не се отнася до мен.
мога да си напиша всичко в хартиения Дневник. тъкмо го зарязах, защото няма какво толкова да напиша, защото всичко вече е до втръсналост едно и също. но това на беше.
о господи. тъкмо си мислех как ми е нужна някаква хипер драстична промяна, за да престана с носталгиите ми.
това БЕШЕ въпросната промяна.
а дори не се е случило нищо. просто... знам.
ох... трябва да говоря с някой. и същевременно е твърде недопустимо...
какво щеше да стане ако просто бях отишла да спя?
нямаше да знам. ето какво. и всичко щеше да е като преди.
о господи. просто.. просто.. просто!
но не е просто. изобщо не е просто.
животът ми е разтърсен из основи и това е. а нищо особено не се е случило... всъщност, изобщо нищо не се е случило. тоест, случило се е, де, но не се случило на мен. и все пак... това, че вече знам е... ами, разтърсване на живота ми из основи.
може би все пак ще говоря... с някой... някога... просто ще избухна ако го държа в мен прекалено дълго.
о... аз знам. и имам адски острата нужда да споделя с някой това, което знам. но няма. или поне не на този етап.
всъщност... като бях задала един въпрос преди доста време... не си давах сметка, че отговора може да е чак от такова значение. все пак бях попитала "по защо точно това?" а сега, след като знам... някак си изведнъж ми просветна защо точно това.
и сега в главата ми изникват хиляди, милиони, милиярди други въпроси. едва ли някога ще получа отговорите им... но все пак!
светът не е същото място, което беше допреди няколко часа. аз не съм същия човек, който бях допреди няколко часа. нещата не са каквито ги мислех допреди няколко часа.
или поне така ми се струва. защото животът ми е разтърсен из основи. защото сега знам.
ебаси... трябва да говоря с някой. но не бих дори с Еви... нито Хез... нито... който и да било от приятелите ми, който принципно винаги ме разбират. този път не. този път не мога.
но знам. и просто трябва да кажа на някой... нещо... иначе... ъгх. не знам и аз какво иначе. какво е това иначе? нямам на идея. о господи!
затова пиша това тук. защото не знам на кой да кажа. защото имам нужда някой да прочете, че аз ЗНАМ. не че някой знае какво знам. но... просто имам нужда някак си. след като поне за доста време напред няма да говоря за това с никой...
всъщност, мисля, че имам идея кога бих говорила за това и с кой. и ако идеята ми е правилна, значи няма да е скоро. всъщност, не знам кога ще е. но не и скоро. а ако стане прекалено не скоро, може и... ох, не знам. тоест, знам. именно. това е. знам.
въпросът е там... предпочитам ли, да не знаех? предпочитам ли просто да бях отишла да спя, или просто да не бях отваряла проклетата интернет страница?! и всичко да си беше по старому... да, нямаше да е особено хубаво старому, щях да тъна в носталгии, някои неща щяха да ми липсват ужасно много.. и.. но нямаше да знам. и нямаше да имам отчайващата нужда да споделя с някой, а да няма с кой.
но.. е, мисля, че предпочитам да знам. защото е по-добре да знам. защото ми дава реална представа за нещата.
о, господи.
да, обикновено, когато нещо разтърси живота ми не мога да повтарям `о, господи`. не че съм особено набожно, но възклицанието само ми се изплъзва и не мога да го спра.
о господи. и нищо вече няма да бъде същото.
всъщност ще бъде. и преди си е било. само че преди не знаех, така че за мен не беше същото.
аз съм... напълно сама. по-сама не съм се чувствала през живота си. сега след като няма да кажа на никой (а просто предчувствам как Плам после ще ме разпитва като прочете това О.о)... за пръв път няма да споделя с никой нещо, което имав отчайваща нужда да споделя. всъщност... за втори. първият път, когато изпитах такава нужда а нямаше на кой да кажа беше... хм, края на ноември 2007. и по една случайност е свързано с това, което сега знам. всъщност е част от това, което сега знам. но малка част - нещо като резюмето, бих казала. всъщност, и преди тази нощ (а.к.а. из-основното-разтърсване-на-живота-ми) от време на време съм се чудила върху това. но само от време на време. и после отминаваше. а сега знам и... няма на кой да кажа... и.... ох, ужасно е да не можеш да кажеш на никой. ужасно е да таиш нещо в себе си и да го предъвкваш в главата си хиляди и милиони пъти, и...
о господи, аз знам. о... о... о! просто.. просто.. това е.. просто е.. аз просто.. просто не мога да го обясня. не мога да обясня скапаното чувство. а то не е скапано. не знам какво е. не мога да го обясня.
и продължавам да треперя. о, мисля, че няма да е лошо да се откажа от идеята да спя. може би другата нощ... тъкмо да си възвърна нормалния режим на спане и събуждане, защото края на ваканцията наближава.
ох... аз... знам.и за мен вече нищо не е същото.о господи.ако това продължи да ме разяжда отвътре прекалено дълго време, поради простата причина, че няма на кой да кажа, наистина ще си подновя Дневника. но и Дневника ми вече няма да е същите. тоест, няма да пиша същите неща като преди. старите неща, които само се предъвкват наново и наново... напротив, ще описвам нещата които знам, и ще ги предъвквам, и ще ги анализирам, и ще ги проумявам.но първо ще си намеря наистина добро скривалища за Дневника. ако ще пиша за нещата, които знам, не мога да си позволя НИКОЙ да се докопа до тетрадка...
светът не се срива под краката ми. напротив. той вече отдавна се е сринал. сега се претворява наново...

Хез срещу сдухване! ^^

Тя... просто се появи в скайп, и изведнъж целия свят стана по-приятно място. ^^ Хез има тази способност. Не веднъж ми е повдигала настроението, дори когато съм си мислела, че светът е едно гадно място, за което не ми трябва да си хабя усмивките. Всъщност не е така. Никой свят, който си има Хез, не може да е гаден! Тя сега отиде да гледа филм... но на мен още ми е весело, и то благодарение на нея. Мерси, Хез! *гуш*
И си намерих една много симпатична песничка с много оптимистичен текст. Това е първата ми музикална находка за 2009 и щом звучи толкова усмихващо, значи все пак в тази година ще има и много хубави моменти. Само трябва да почакам малко...

Поздрав за всички: Lady Antebellum - One Day You Will

"But down the road the sun is shining
In every cloud there's a silver lining
Just keep holding on (just keep holding on)
And every heartache makes you stronger
But it won't be much longer
You'll find love, you'll find peace
And the you you're meant to be
I know right now that's not the way you feel
But one day you will"

<3

А аз просто си рева.

Въртя три песни и рева. И то три песни, които свързвам с миналия януари... Защото, нали, "една година от". Няма да се отърва от това "една година от" и това е. А, не, всъщност в края на октомври ще започна с "две години от". А това е даже по-зле.
Когато вчера писах равносметка за 2008, не я писах на месеци. Защото за първите няколко щях да изпиша цели романи, а после щеше да е празно. Всъщност, първо започнах да пиша за януари и чак тогава видях, че щеше да е така... И просто като разбрах колко ясно си го спомням този месец, как мога да си спомня почти половината дни от месеца като отделни и самостоятелни...

Ето кака започнах: "Мислех си да оставя равносметката за утре. Но равносметка за 2008 просто не е истниска равносметка за 2008, ако я напиша през 2009. И, както в равносметката на 2007, просто ще разделя нещата на месеци, ще напиша по няколко реда за всеки месец и това ще е...
Януари. Първите пет дена, които все още се брояха към коледната ваканция, си бяха.. е, ваканционно. Освен че веднъж (или два пъти?) ни викаха извънредно от курса в ИЧС, де. Помня, че на трети нещо бях почнала да търся латински изразчета, в следствие на което попаднах на едно много интересно сайтче с неща на латински от сорта на "Mater tua criceta fuit" (Майка ти беше хамстер xD) и с Хез цял ден се ровихме из въпросния сайт и търсехме интересни неща - такива имаше много. А на първи прочетох "Нова пролет"... помня как си лежах на леглото в спалнятя и четях на фона на диска на Аврил и точно когато свърших книгата вървеше последната песен, тоест Keep Holding On...Скоро след това (втори?) и "Стъпки в снега" на Каръл Мейтъс, която принципно би трябвало да слагам наравно с "Мило Дневниче", но някак си не ми е толкова любима... макар че и тя е много хубава книжка. Около четвърти-пети имаше нещо като семейни скандали и аз много се бях изнервена, и си мислих, че наистина нямаше нужда да става толкова скоро след началото на Моята Година... После коледната ваканция свърши. Помня, че първия ден като се върнах на училище и, нали, Марги беше дошла преди мен, и аз естествено се провикнах едно щастливо "Маргооооо!" и даже почнах да й обяснявам как съм се радвала, че сме пак на даскало, пък тя ми каза, че не съм у ред xD Е, скоро вече не се радвах толкова. Сутрините се събуждах с някакво такова гадно чувство, а и почнаха изпитванията за срочни оценки и класните. Ааам, на 13-ти си имах нов телефон. Веднага си го харесах тоя телефон, пък и имаше радио и много му се радвах. И си бях сложила една снимка на сестра ми за уолпейпър. Седеше сладурско, впрочем. Та, да се върнем на класните и срочните изпитванията. Тогава имах сериозни разправии с госпожата по биология. Смисъл, аз леко целия първи срок не бях хващала учебник, но през януари се хванах наистина да уча. Не беше като да отделям много време за това де, нещо като три прочитания на урока под звуците на диска на Аврил - и докато си пеех при това - но после си го знаех съвсем добре. И по химия... дето, учителката, впрочем, беше една и съща. Успях да изкарам една двойка по химия. Бяха ме вдигнали на някаква задача за моларен обем (май..), пък аз като не си учех и целия клас ме гледа как се пуля тъпо на дъската около 15 минути, и накрая беше "Сядай си, двойка." При което, Еви ми предложи да учим заедно, щото е спец по химия и може да ми ги обясни нещата, и аз, естествено се съгласих. Та, разбрах ги нещата, и следващия път като ме изпитваха за поправяне на оценката и си имах шестица. А, якото е, че госпожата беше забравила да ми пише двойката в бележника, та нашите така и не разбраха. Но пък я смята към оценката, и затова имах петица. И по биология имах петица, колкото и да мрънках, че "Ама АЗ си научих ВСИЧКО! И си водя ДОБРЕ тетрадка!" Сиреч, трябваше да го схваща като "виджате ли какви изключения правя за Вашия предмет, пък Вие хич даже не го оценявате" xD А на петицата по английски адски се бях издразнила... Щото не съм била редовна за часовете и бла-бла и, видите ли, трябвало да имам петица... Дъъ, то и в АКС е такава практика и там не си и помислям да се дразня, обаче.. ами, това си беше "Меридиан", по кихавиците! По немски имах шест, с малко помощ. Ама то аз май принципно си бях за шест... Смисъл, по оценки на тестове... щото по реални знания, не знам дали бих хванала и четворка xD Ама то от класа дефакто никой нямаше реални знания... Никой не го взимаше насериозно тоя немски... За което, впрочем, сега много съжалявам. Ам... доколкото помня срочния ми успех беше 5.62 и баба ми постоянно ми набиваше в главата как е супер издънка, като се има предвид, че съм седми клас. Впрочем, през януари също така почнах хипер много да слушам радио... понеже, нали, имах радио на телефоха... "

И не е завършено.. Всъщност, след малко ще пиша за последните две изречения и трите песни, които въртя и просто си рева. Иначе... форумната среща. И след нея, онзи дълъг телефонен разговор, и, и... *въздъх*
Радиото на телефона. Аха, да. Именно януари съв започнила със слушането на радио, и то най-вече Атлантик. И най-вече съм запомнила три песни. Окей, всъщност са четири, но сега ако си пусна и Please Forgive Me на Брайън Адамс, това просто ще ме довърши. Е, тогава и четирите на ги знаех как се казват, нито на кой са, но просто ги обожавах и просто ми влизаа под кожата... Сега отново ми влизат под кожата, но защото ми напомнят за миналия януари. И как навръщане от уроците като си вземах маршрутка 19, намирах си място, сядах и си слушах радио... и ми беше толкова приятно, и обожава тези 15-20 минутки. Да, през зимата връщането от уроците ми беше по-любимо от отиването. Е, после си загубих телефона... И мина много време преди пак да почна да слушам радио толкова често. Та затова и ми е останало в януари.
Трите песни, които въртя, в реда, в който ги въртя:

1. Richard Marx- Right Here Waiting For You
2. Patty Smyth - Sometimes Love Just Ain't Enough
3. Chicago - Hard To Say I'm Sorry

19 more to go...

Реших го. Ще будувам. През целия ден. И нощ. Няма да пропусна и една секунда от последия ден на 2008. После, като стане 2009, тогава ще заспя... Но, сега, докато още е тази година, докато още е годината, в която беше онзи телефонен разговор, в която ходех на уроци при Анета, в която бях ученика на "Меридиан", в която Хекса си го имаше, а откритата пързалка на НДК беше прекрасна... А остават още само някакви си 19 часа. Не, няма да спя. Защото като се събудя ще остава още по-малко време и ще ми е още по-кофти. Пфф... трябва да отида да си взема още кола. Какво ли ще кажа майка ми ако утре бутилката е празна О.о И като се събуди сутринта ме завари все така на лаптопа xDDD Е... какво пък. Коледната ваканция е все пак. Последният ден на 2008 е все пак!!! И аз няма да пропусна и секунда...

Поздрав за всички, поради някаква причина четящи това: Tarja Turunen - Happy New Year

It's the final countdown...

Е, това е. След по-малко от 24 часа е 2009-та. Супер. Прекрасно просто. Направо съм на осмото небе, не си ли личи. Направо нямам търпение скапаната година да свърши. Понеже изобщо не ме бърка, че толкова неща ще останат завинаги в 2008-ма. Неща, които няма да ги има нито през следващата, нито през която и да било друга година... Сякаш ще ми е много кеф да мисля за 2007 като за по-миналата година. И изобщо не ме бърка, че не видях Пепи тази година, когато трябваше да го видя още 2007... Хич не ми и дреме, че да си пиша с него най-нормално ще си остане само в тази и миналата година. Не ми и пука, че повече никога няма да говоря с него по телефона. Даже хич не се разяждам отвътре, че края на 2008 значи официално да призная, че повече мои сряди няма да има и уроците при Анета и г-жа Вачкова официално са минало. Няма такова нещо като да ми е гадно, че март 2008, втория най-прекрасен месец в живота ми, ще мине официално към графа "миналата година". За какво да се тормозя, че аз като ученичка на "Меридиан" ще си остана в тази година и утре като се събудя сутринта ще осъзная, че "това наистина не е моето училище вече..." И пързалката на НДК, която през януари беше толкова хубава... и тя остава в 2008-ма. Защото сегашната пързалка на нищо не прилича и много й се нервя... А ми беше толкова любима, ебаси. Просто не е честно. Да, това с пързалката, което, на фона на другите неща, и е доста незначително, просто... беше, един вид черешката на тортата и ме накара пак да изпадам в "Защо не е миналата година?!" И, разбира се, "една година от". И Хекса.... о, Хекса. Не сегашния Хекс. Сегашния... просто... просто не мога да го почувствам като миналия и просто не влизам там особени често - вместо това съм си свикнала с арта и си влизам там доста редовно. Макар че не го обичам толкова, колкото обичах онзи Хекс... истинския Хекс... който, и той, ще остане в тази година... и няма да се върне никога... Просто... как може човек дотолкова да се привърже към... интернет страница, for crying out loud?! Е, факт е, че може... И когато Хекса изчезна изчезна и част от мен. Също и когато спрях уроците. Когато си изнесох всичко от "Меридиан" онзи майски четвъртък... Когато почнах да си пиша с Пепи по пет реда през пет дена... Когато в началото на март свърши сезона на откритите пързалки... И след като толкова много части от мен се откъснаха, не съм ли само бледа сянка на това, което някога бях? Ще се чувствам ли пак толкова цяла? Толкова мен? Толкова... жива? Или утре като се събудя просто ще осъзная, че, край, това беше, каквото станало - станало, ще трябва да мина с това, което имам сега. То не е малко... но... но... но не е същото!
Исках на края на тази година да плача, да плача много, защото годината свършва... Дъъ, поне едно нещо, което исках, да стане О.о А е само край на една година нали... Само край на едни от най-хубавите неща в живота ми, които безвъзвратно си отидоха. Само край, който ще трябва да се насиля да приема...

Пепи - и онзи дълъг телефонен разговор през януари, и дългите чатове, и...
Март.
Уроците при Анета - моята сряда...
Уроците по история.
"Меридиан".
Хекса.

К Р А Й.

Зимна нощ, пролетен спомен...

Първата истинска зимна нощ от януари - или февруари - насам... Е, в такъв случай зимата настъпва на този ден. Също както беше пределно ясно как пролетта настъпи на 20-ти февруари.
Навън вали сняг. И е студено. Ама... наистина студено. И има такъв вятър, който може да накара всички косъмчета по тялото ти да настръхнат. В такъв случай аз се чувствам някак си много уютно, завита с топло юрганче и в леглото с лаптопа. Дори не съм по пижама, ами още си седя с дънките и симпатичната блуза, която си купих от Бургас. И ярко червените симпатични чорапи. Даже с гривните - синята с кръгли топченца и синьо-зелената на цветчета на лявата ръка и бялата с морски мотив на дясната - и ръчния ми часовник. Сестра ми спи до мен, но какво пък - аз въпреки това слушам Nightwish. Тя няма да се събуди. Вчера заспа под звуците на All For Love, значи очевидно не й пречи да спи на музика. Чувствам се толкова спокойна и тук-и-сега, колкото отдавна не бях. Обикновенно съм там-и-тогава, отминали моменти, към които се връщам отново и отново, или мисли за Какво Ще Бъде След Време... А и нямам поводи да съм спокойна... Макар че то всъщност не трябва кой знае какъв повод. Едниственото, което наистина е нужно, е да нямам повод да не съм спокойна. (= Попринцип имам не един... Но, о, в такава вечер е толкова лесно да забравиш...
И макар че съм изключително тук-и-сега... Държа да разкажа за 20-ти февруари. Защото тогава дойде пролетта. И след като идва зимата, е някак си много логично да напиша няколко реда за предишното такова отбелязване за настъпване на сезон. Не знам кога лятото измести моята пролет. Не усетих как лятото се изниза, заместено от есента... Но ето че сега имам дата - имам 28-ми декември. Макар че вече от половин час е 29-ти...
20-ти февруари беше сряда. Това по дефиниция го правеше специален ден... Срядата за уроци по БЕЛ беше специална. Но точно на този ден тя се превърна в нещо много повече - в моята сряда... Беше първият наистина топъл ден от толкова време насам. И за първи път реших вместо да взема девятката от НДК до Лозенец, където живееш учителката ми, да извървя пътя пеша. Просто не ми даваше сърце да се кача в трамвая, когато денят беше толкова слънчев... И оттам не мога да кажа за отиването до уроците точно на този 20-ти февруари, просто защото усещането всяка такава сряда беше все така прекрасно. Само помня как го реших. Както и на връщане също вървях пеша и взех още едно решение - да се прибера не с маршрутка 19, дето минаваше срещу CCS, ами с градския транспорт... И никога не съм съжалявала за взетото решение, след това вече престанах да се прибирам с 19... Маршрутката беше за студените зимни дни, а именно тозии ден ми показа, че те бяха вече отминали... Попринцип рядко се занимавам да дупча билети, често пътувам без билета и не ме хващат почти никога. Но тогава понеже имах нужда да отбележа някак деня, реших да го направя. Нали знаете онези талони от по десет билетчета, които се продават заедно и винаги трябва да пазиш последния и да ги дупчиш подред. Е, аз винаги ползвам такива... И тогава беше наред номер осем. Стори ми се някак много съдбовно, затова като се прибрах вкъщи сложих билетчето между страниците на "Мило Дневниче" - по-точно осма страница. И досега е там. Докато преписвах любимите си цитати за темата в арта, то изпадна... и май това е първият път, в който се е отделяло от страниците на книгата, от настъпването на моята пролет. Прибрах го пак... то винаги ще си седи между тези страници... Номерът му е 58200. Току-що го видях. Има осем... и двайсет... О, да, от този ден 20 ми е много любимо число. (=
А сега е зима. Утре - тоест, вече днес - съм в София. Значи, утре (истинското утре, а не днес!) ще ходя на откритата пързалка пред НДК. Може и на Арианата... Но тази на НДК мии е някак по-... близка. Кънките на лед са моето спасение. <3

Insomnia

Добро... утро? Абе утро ще го броя. ^^ Макар че може и да се каже късна нощ... Но, късна нощ, ранно утро - все там. Уий, откога не си бях позволявала едно хубаво безсъние! А то е весело. И безсънно. И си слушам All For Love. <3 Обаче вече всички най-безцеремонно се изнесоха от скайп и оставиха горкото Ел самичко. *хлип, подсмрък*
Опасявам се, че вече не СЕПЧН, а СЕПДН. xD Не е истина просто колко съм се зарибила по All For Love... Сякаш сега си наваксвам за всичките пъти, през които съм я чувала по радиото, казвала съм си "О, каква прекрасна песен!", а след това не съм си правила труда да я потърся. Нооо! Ето, че сега си я въртя постоянно. Значи... всичко е наред! Оу, а сега възнамерявам да си чета Darkfever (Керън Моунинг е пииич!) и... ами, и да слушам All For Love. Знам, че това е неприлично кратък пост, но... обещавам да наваксам. Пък, кой знае, може да се олея с наваксването и да стане ДПВБЧН... или дори ДПВБДН! И... никой не схвана съкращенията, нали. xD

P.S. Инсомниаческа песничка. ^^ -> http://www.youtube.com/watch?v=KBKXHKkWyBM
... Shadows on the moon, bittersweet insomnia...

El's back!

Oh, my god, I'm back again!..
Ка-хъм... *театрално прокашляне* След близо половингодишното си отсъствие, в навечерието на 26-ти декември, Ел се завръща в своя блог. А блогът, както всички виждаме, е обновен, и превъзходният му изглед отново е дело на великата (и скромна ^^) Хезиода. А пък тя, впрочем, ми промива мозъка. Много тайно. И незабележимо. И не се чудете ако след няколко дена почна да плямпам колко съм влюбена във Fever-книгите.
Впрочем, обичате ли смокини с портокалов крем? Не знаете? Дори не сте опитвали такова нещо през живота си? Не може да бъде! И аз също! Но съм убедена, че има... униккален вкус! И автентичен, разбира се, също така и автентичен. Автентичността винаги е от значение. Особено в днешни времена, когато дефицитът на смокини е отговорен за голям брой световни катастрофи, включително дупката в озоновия слой. Особено дупката в озоновия слой!
И да поздравите от мен съседка си Пенка. Моля? Е как така нямате съседка Пенка?! Стига бе! Това на нищо не прилича! Е, не, край просто, тази държава вече тотално пропадна... щом и съседки Пенки няма *въздъх* То на мен нали съседката Пенка (дето я нямам, впрочем) ми спечели 24-то място в ACS. Някой ден ще я черпя. Стига да се появи отнякъде, разбира се. О, представете си картинката просто! "Здравейте, Вие сте новата съседка, нали? И се казвате Пенка нали? О, толкова се радвам да се запознаем! Знаете ли, аз още от много време Ви дължа почерпка, понеже тъкмо Вие бяхте вдъхновението ми за темата на приемния изпит за Американския колеж!" Как ли ще се шашне жената. xD
На вашето внимание няколко всеизвестни факти: Шарените яйца са шерени само и единствено на Великден, а Зайченцето Бяло вече е Зелено. Уий! Освен това ще ви светна, че пеперудите не прелитат над небостъргачи. Уверявам ви, че е така. Затова пък неведнъж са били забелязвани няколко небостъргачи ентуасти да прелитат над пеперудка, която най-спокойно си лети в синевата. Трябва да е била доста заблеяна пеперудка, за да не забележи цял небостъргач, нали? А пък може и да го е забелязала, знам ли... Но, няма значение, самият факт е важен.
И... това беше от мен за днес! Обещавам, наистина обещавам да се вясвам по-често. ^^ И се надявам джобните ви буболечки да са в добро здраве! Не, не искам да пи казвате, че, да съм извинявала много, ама нямате джобни буболечки! Хич не ме и интересува даже! И да ги нямате, аз все пак много бих искала да са в добро здраве!

Едит: КЕРЪН МОУНИНГ